Синтра-приказка без край

23.09.2018г.

4-ти ден

Посетихме Синтра на 4-тия ден от нашия седемдневен престой в Португалия. Същия ден сутринта разгледахме Националният дворец в Кейлуж, който е бил лятна резиденция на кралете на Португалия в продължение на около 90 години през 18-ти и 19-ти век. Отпътувахме за Синтра около обяд /17км/. Пътят се заизкачва сред хълмове и скоро автобусът ни спря в центъра на градчето, точно пред Националния дворец на Синтра.

 Това е най-стария дворец в Португалия с история повече от 8 века. Бил е използван от коронованите владетели на държавата почти непрекъснато от 15-ти до 19 век.  Предполага се, че на това място се е издигал и дворецът на маврите, когато те са населявали тези земи. Крал Жоао I  /1385-1433г/ поставя основите на новия дворец. Всеки следващ крал и кралица на Португалия са  прекарвали известно време в резиденцията в Националния дворец на Синтра и са оставяли след себе  съответните белези и спомени от живота си. С течение на времето дворецът е оформен от различни стилове, като готиката и мануелинът са особено очевидни. Също така се набляга много на стила Мудехар – симбиоза между християнско и мюсюлманско изкуство. Настоящата конфигурация на сградата произтича най-вече от строителните кампании, предприети по време на управлението на кралете Динис, Жоао I, Мануел I и Жоао III. Дворецът е служил дълго време и като ловна резиденция за коронованите особи, които са търсили прохлада сред хълмовете на Синтра. Първата зала, в която влязохме беше „Залата на лебедите”.

Тя се е използвала за приеми, балове и банкети. Името си носи от изображението на 27 лебеда по тавана на залата. Първоначално са били 30, число съответстващо на възрастта на инфанта Изабел, булката на Филип Добрия от Бургундия. Залата сериозно е увредена от земетресението през 1755г., но след възстановяването си е възвърнала своята идентичност. Следващата зала носи странното име „Залата на свраките”.

 Нейният таван и изписан с образите на 136 свраки. Пикантната история разказва, че крал Йоан I е бил хванат да целува дама в очакване от неговата кралица Филипа Ланкастърска. За да спре всички клюки, той украсил тавана на залата с толкова свраки, колкото придворни  дами  е имало в кралския двор. До всяка от птиците е изписан кралския девиз „POR BEM”- за добро. Следващата стая беше спалнята на крал Себастиян I.

Вниманието привличаше красивото дървено легло на краля със сложни инкрустации. Минахме и покрай стилно обзаведана трапезария с безупречно подредена маса, готова  за сервиране.

Преминахме през още няколко стаи, в една от които висеше красив фламандски гоблен. След малко бяхме в една от най-пищните зали на двореца-Залата на гербовете. Не знаех първо на къде да гледам! Но да започнем от тавана. Той е куполовиден и тъмното дърво по него контрастира на златните орнаменти, с които е покрито. На отделни пана има образи на елени, които държат 72 герба на благородници.

Преминахме през още няколко стаи, в една от които висеше красив фламандски гоблен. След малко бяхме в една от най-пищните зали на двореца-Залата на гербовете. Не знаех първо на къде да гледам! Но да започнем от тавана. Той е куполовиден и тъмното дърво по него контрастира на златните орнаменти, с които е покрито. На отделни пана има образи на елени, които държат 72 герба на благородници.  Тази Хералдическа зала и цялото крило е дело на крал Мануел. По стените има и картини на неговите деца. По-ниската част на стените е изцяло покрита с плочки азулежу, като някои пана пресъздават ловни сцени.

 В други от стаите крал Мануел монтира полихромирани плочки, специално направени за него в Севиля. Разноцветните плочки с ислямски мотиви  придаваха арабско усещане на интериора.  Този нов стил, обхващаш готическо, ренесансово и мудехарско влияние по-късно е кръстен на краля – „Мануелин“. 

Нищо, построено по време на мавританското управление или по времето на първите португалски крале, не оцелява. Най-ранната оцеляла част от двореца е Кралският параклис, вероятно построен по времето на крал Динис I в началото на 14 век. Дворцовият параклис има теракотен под с плочки в апсидата, наподобяващи килим. Стените са боядисани в шарени квадратчета, които приличат на плочки и изобразяват Светия Дух, слизащ под формата на гълъб. Дървеният таван е декориран в мавритански решетки с геометрични фигури.

След Кралския параклис разгледахме Арабската стая. Тя е облицована с плочки и в центъра й има фонтан в мавритански стил.

Не пропуснахме и кухнята, която не е толкова интересна, колкото емблематичните конусовидни комини, които отдалече се виждат над фасадата на двореца.

След като излязохме от Националния дворец в Синтра, имахме на разположение около 3 часа свободно време. Първо ще ви кажа какво не можах да видя- Замъкът на Маврите и Крепостта на Маврите, Дворецът Пена, както и дворецът Монсерат. Така, че ако някой ви каже, че Синтра се разглежда за 1 ден- не му вярвайте. Изборът ми за свободното време беше имението Кинта да Регайлера/ Quinta da Regaleira/.

Тръгнах пеша на запад от Националния дворец в Синтра и след около 700 метра пред погледа ми се откри смайващата фасада на двореца Кинта да Регайлера. Вървях покрай оградата на имението, за да намеря входа и през решетките погледът ми привлече изящен параклис с много кулички, витражи, орнаменти и символи по фасадата. Стигнах до входа, купих си билет и влязох.

 Ето и малко информация за името на този дворец, за неговите собственици и строители…Той носи името на Ален Регалейра, дъщеря на богат търговец от Порто, която го придобива през 1840г.  Скоро след това получава титлата баронеса. Сегашният вид на имението и неговите градини дължим на Карвальо Монтейро– португалски бизнесмен, милионер, филантроп. През 1892 г. той закупува владението за 25 000 португалски реала. Като член на масонската ложа , Монтейро решава да разкраси селското си имение по такъв начин, че да отразява символично неговите интереси и философия. За да осъществи тези идеи, Монтейро привлича италианския архитект Луиджи Манини, който по това време работи в Португалия. Строителството започва през 1904 г. и към 1910 г. повечето от проектите вече са завършени. Луиджи Манини комбинира в проекта стилистичните елементи на архитектурата от различни епохи: романска , готическа , ренесансова и мануелин. В резултат на това  се появява четириетажен дворец и католически параклис, а околността е превърната във фантастична „райска градина“, разпростряна на четири хектара. През 1942 г. имението е продадено на Валдемар д’Ори, който го използва като частна резиденция, а през 1987 г. става собственост на японската корпорация Aoki . През март 1996 г. градският съвет на Синтра успява да изкупи имението, след което започна активното му възстановяване. От 1998г.  Кинта да Регайлера е отворена за посетители и е в Топ-7 на най-атрактивните обекти за посещение в Португалия, част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 В бързината забравих да поискам на касата карта на парка и обектите, разположени в него. Не ме привличаше дори чудатият четириетажен дворец, търсих нещо конкретно сред лабиринта от паркови алеи, разположени на няколко нива. Търсих „Кладенецът на посвещението”! Тръгнах на посоки сред огромния парк. На 1-2 места видях някакви схеми, от които не ми стана ясно къде е „моя обект”. Попитах и двама туристи, които махнаха неопределено с ръка… Намерих го сравнително бързо, не ме питайте как! Пред мен се откри тази стълба, която вместо да се изкачва нагоре е вдълбана на 27метра под земята!  

Започнах да слизам по извитата стълба, която сякаш нямаше край. Може би от лутането преди това, от сумрака на мястото и мистичността му, усещах адреналина ми как се покачва. Поглеждах от време на време надолу и все по-ясно виждах долната част на кладенеца с герба на Монтейро – осемлъчна звезда, в която е вписан кръстът на тамплиерите. Цялото извито стълбище се състои от девет полета с по петнадесет стъпки всеки. Според легендата тези девет нива символизират деветте кръга на ада, чистилището и рая, описани от Данте.На стената е изобразен блестящ триъгълник – един от символите на масонството. Смятало се, че кладенецът е бил използван за религиозни церемонии на братството на масоните, но не са намерени документални доказателства.

 Когато се озовах на дъното на кладенеца разбрах, че няма да се връщам по същия път. Пред мен се откри добре осветен тунел и тръгнах по него. По-късно разбра, че това е Gruta do Oriente.

 Той ме отведе до малко езеро, а над него хора минаваха по малък мост. Бях стигнала до Терасата на божествените светове. Както се убедих и по-късно, тунелната система в парковия комплекс  има много входове и изходи, водещи до параклис, пещери, езеро с водопад и други атракции. Те тълкуват символично пътуването между светлина и тъмнина, смърт и възкресение. Минах по добре подредени камъни над малкото езеро  Lago da Cascada и скоро отново бях сред парковите алеи.

 Пред мен се изправи кулата  Zigura. Изчаках реда си и се заизкачвах по тясната стълба, виеща се нагоре. Усилието си заслужаваше, защото от панорамната и площадка се откриваше красива гледка към двореца.

 Скоро се отправих към него покрай малко езеро и красива алея със статуи.Пред мен беше сградата на двореца в цялата си прелест. Изящните орнаменти от камък, сякаш бяха излезли под пръстите на вълшебник.

Минах под един такъв силно орнаментиран портал и се озовах на балкона на първия етаж. От тази тераса се откриваше прекрасна панорама към част от парка и от сградата на двореца.

 Влязох в т.нар Ловна стая /Sala da Caca/, която e най-важната стая в двореца и е използвана за трапезария. Веднага привличаше поглед със сложно орнаментираната си камина. По нея бяха пресъздадени от камък ловни сцени.

 Другата стая на същото ниво беше всекидневната.  Стените бяха в тъмно червено със златни звезди по тях, а тавана беше в стилни дървени орнаменти. Разгледах и другите стаи, но още бях под впечатлението на парка, неговите криволичещи алеи, езерца и водопади.

 В една от залите имаше портрет на „виновника” за цялата тази приказка без край- Антонио Монтейро. От снимката на чудатия милионер, филантроп и любител на изкуството ни гледаше скромно облечен човек, заобиколен с атрибути от друго негово хоби- колекционирането на …пеперуди!

 Мислено му благодарих за цялата тази наслада на сетивата и приключението, което преживях в неговото имение и се отправих към мястото ни за среща с групата. Време беше да се връщаме в хотела ни в курорта Сесимбра. Тайно си пожелах отново да дойда в Синтра, но поне за 3 дни!