Статуята на Исус Христос и Паркът на Нациите в Лисабон

27.09.2018г.

Ден седми

Както повечето хубави неща, и нашата екскурзия в Лисабон беше към своя край. Около 11ч.  напуснахме хотелът ни в курорта Сесимбра и се отправихме към Лисабон за последна среща с част от неговите забележителности. Двата обекта, които посетихме- Статуята на Исус Христос и Паркът на Нациите, имаха само едно нещо, което ги обединяваше-разположението им в близост до брега на река Тежу, най-дългата река на Перинейския полуостров. И така, не след дълго / около 30км/ бяхме в квартал Алмада, на юг от Лисабон, в подножието на Статуята на  Исус Христос, на португалски /Cristo Rei/.

 Идеята за изграждането  й принадлежи на архиепископа на Лисабон, който посещава Рио де Жанейро през 1934г. и е впечатлен от статуята на Христос Спасител в града. Споделя идеята си с министър-председателя Антонио Саласар  и той я приема. Причините за построяване й са основно две. До 1822г. Бразилия е била колония на Португалия. Въпреки това бразилците и португалците имат много общо – език и вяра, но не е съществувал единен, обединяващ духовен символ. Така тази статуя  става духовен символ на приятелство между Бразилия и Португалия.  Тя става и знак на благодарност към Бога  за запазването на мира и предотвратяването на Португалия да навлезе във Втората световна война. За строежа на паметника е обявено набирането на средства в цялата страна. Той се строи 9 години и е завършен на 17 май 1959г. Издигнат е  на най-високата точка в района на Алмада-133метра над морското равнище. Самата статуя е висока 28 метра, което я прави 11 метра по-ниска от тази в Рио де Жанейро. Въпреки това, целият паметник в Португалия е много по-висок, отколкото в Бразилия, защото статуята е разположена върху пиедестал с височина 75метра.

 Основата на монумента  е проектирана от архитект Антонио Лино под формата на порта, докато статуята на Христос Цар е проектирана от скулптора Франсиско Франко де Соуза. Четирите арки на пиедестала са ориентирани в посоките на розата на компаса.  Фигурата на Христос, сравнима със статуята на Христос Спасителя в Рио де Жанейро, образува кръст, с разперени ръце към Лисабон, сякаш за да обгърне града.  Под статуята, заемаща една пета от височината на пиедестала, е параклисът „Дева Мария на мира“ ( Nossa Senhora da Paz ) с вход от северната фасада.

Именно през този вход влязохме и ние.

 С асансьор се изкачихме на панорамна тераса в основата на статуята. Тя е на  82 метра височина. От нея се откри прекрасна гледка към град Лисабон, река Тежу и моста „25  април”. Бях съвсем близо до статуята, можех отблизо да я разгледам. Е, драперията на дрехите на Спасителя не е толкова елегантна, колкото в Рио. Но чувството, което те обзема на тази височина и на това място е повече от еуфорично.

 Слизайки от панорамната тераса, се разходихме в пространството около монумента, което беше добре оформено с по-модернистични скулптури с християнска символика.

Не пропуснахме да се снимаме и на площадката с панорамен изглед към моста „25 април.”

Два моста свързват Лисабон с отсрещния бряг на река Тежу: „25 април“ (от 1966 г.) и „Вашку да Гама“ (от 1998 г.). Положени са основите и на трети мост, но строителството му е отложено, поради икономическата криза през 2010-те години. До другия бряг на реката може да се стигне и с ферибот, тръгващ от различни места в града.

 Висящият над река Тежу мост „25 април“ е дълъг 2278 метра и височината му над водата  е 70 метра. Той  е официално открит през 1966 година. До 1974 година е носил името „Антониу Салазар“ в чест на управлявалия близо 40 години португалски диктатор. През 1974 г., обаче мостът е преименуван в чест на датата на военния преврат (25 април), наречен „Червената революция на карамфилите“, който премина без кръвопролития. Мостът свързва Лисабон /северния бряг/ с квартала Алмада /южния бряг/. Съоръжението е дело на „American Bridge Company“, изградила също моста Golden Gate Bridge в Сан Франциско, затова и двата моста много си приличат. Мостът е построен само за 45 месеца, като първоначално е имал само 6 пътни ленти за автомобили, по-късно през 1999 година е добавена и платформа за влакови композиции. Днес мостът е изключително натоварен, около 150 000 коли минават на денонощие.

По време на нашия 7-дневен престой в португалската столица ежедневно минавахме и по двата моста, като всеки път се надявахме, че сме уцелили по-малко натоварения. Сега, обаче се отправихме към другия мост-„Вашку да Гама”, за да се озовем в квартала на бъдещето- Паркът на нациите. Елегантната бяла извита снага на моста се вижда отдалече. Той е един от 10-те най-големи моста в света.

 Открит е през 1998г. във връзка със Световното изложение в Лисабон, с дължина 17.2 км, от които 0.829 км главен мост, 11.5 км виадукти и 4.8 км пътища за достъп. Има шест платна за движение с позволена скорост от 120 км. След малко бяхме в Парка на нациите. Ето и историята за неговото изграждане. За провеждането на Световното изложение ЕКСПО 1998г. са били номинирани два града- Торонто и Лисабон. Присъждат го на Лисабон като годината на неговото провеждане съвсем не е случайна-500години по-рано, през 1498г. Вашку да Гама открива  водния път за Индия. За изграждане на закритите павилиони и открити площадки за демонстрация на новаторски технологии и достижения е избран най-бедния и занемарен квартал. Строят се хотели, ресторанти, търговски центрове. Международно признатия архитект Калатрава построява гара Ориенте като умело съчетава футуристични идеи с проверената през вековете готическа архитектура.  В Експо-то взимат участие над 145 страни с 10 000 души. Посетено е от над 2млн души от март до септември  1998г. След приключване на изложението започва разпродаване на павилионите и офисите. Гиганти като Майкрософт и Google купуват. Паркът на нациите става най-модерния и луксозен квартал на португалската столица. Неговите алеи с палми са любими място за разходка на  жителите на Лисабон и неговите гости.

Повечето сгради са изградени от стомана и стъкло, с авангардни форми. В една от сградите, превърната след изложението в Музей за изкуство, архитектура и технологии, през 2018г. се проведе 63-тото издание на Евровизия. Най-високата сграда на Лисабон, която е  част от комплекса е кулата „Вашку да Гама“,  висока 145 метра. В кулата-небостъргач се помещава луксозният петзвезден хотел „Мириад“ (Myriad By Sana Hotels). Кабинков лифт минава над парка и свързва кулата „Вашку да Гама“ и Океанариума.

Нашата разходка  в Парка на нациите започна от Океанариума / Oceanário де Lisboa /. До него се стига като се минава под ефектна арка от вода, сякаш се намираме под струите на водопад . 

Това е най-големият закрит аквариум в Европа. Концептуалният дизайн и архитектурата му се ръководят от Питър Чермаев от Peter Chermayeff LLC. Твърди се, че прилича на самолетоносач и е построен върху кей в изкуствена лагуна. Chermayeff е и дизайнер на океанариума в Осака, един от най-големите аквариуми в света, както и на много други аквариуми. Океанариумът в Парка на нациите е дом на около 16000 индивида от 450 вида. Основният резервоар е с размерите на четири олимпийски басейна и вместимост над 5 млн. литра вода. Посещавала съм доста Океанариуми  в различни градове на Европа и затова решихме да запълним малкото ни оставащо време с разходка сред Парка на нациите и шопинг.

Последните часове преди трансфера ни до летището за късния ни полет до България прекарахме в центъра на Лисабон на базар за храни, напитки и сувенири предимно домашно производство. Скоро слънцето залезе и успяхме да се порадваме на централния площад Росио и да си вземем довиждане с този невероятен град.

Довиждане Лисабон, мой прекрасен подарък за 50-тия ми юбилей! Пожелавам си пак да се върна някой ден при теб!