Батубулан и танцът „Баронг”

Ден втори

02.11.2019г.

След почти 24-часово пътуване от София до Бали и първи вечерни впечатления от курорта Кута и нашия хотел „Patra Bali Resort” 5*, се събудихме на сутринта свежи и отпочинали. Излизайки от климатизираната ни стая, за да отидем в ресторанта на хотела за закуска, веднага изпитахме тежката влажност на тропическия климат. Тук няма свежи утрини и прохладни вечери. Температурата е почти постоянна в диапазон 26-33 градуса и през деня, и през нощта. В съчетание с убийствената влажност от 85%, обаче тази температура поставя тялото на изпитание. Когато видях ярко синьото небе над басейна и белите гребени на вълните в океана зад него, сякаш забравих за този дискомфорт.

 В ресторанта се разнасяше нежна музика от перкусионните инструменти на двама музиканти. Храната- разнообразна, изобилие от плодове, повечето от които виждах за първи път. Най-страхотно беше капучиното, което усмихнат служител приготвяше персонално за всеки. След като изчаках да ми дойде реда след 2-3 други туристи, получих и моето, ефектно аранжирано. Насладихме се на хубавата закуска и беше време да тръгваме.  С моята приятелка Радост бяхме част от група от 18 човека, дошли на инфотур /пътуване, организирано от туроператор за други туроператори/. Като знаехме, че с нас ще има водач от агенцията-организатор, си заплатихме предварително всички допълнителни мероприятия още от България. Това се оказа грешка, защото разбрахме, че сме единствените, които са го направили. Част от групата просто бяха решили да се отдадат на активно плажуване, а други си правеха самостоятелни турове, които на място са по-евтини. След първоначалния ни шок от тази ситуация, се оказа, че тя има и добра страна-всяка сутрин ни очакваше шофьор с кола и водач от местната агенция, които бяха на наше разположение и ни водеха по така ангажираните от нас мероприятия.И така, днес тръгваме към градчето Батубулан, което е на 23км от нашия курорт Кута,на североизток от Денпасар в Бали.  Той се простира на дължина от 2,5 км и тук живеят над 11 000 жители. Това артистично градче се намира на около 8 км от град Денпасар, на пътя за Убуд, в централната част на острова.  Състои се от три по-малки града, които са били самостоятелни в миналото. Името на Батубулан произлиза от две думи: Бату и Булан (лунен камък).

Докато навлизахме  по улиците на Батубулан, от двете страни на пътя минавахме покрай каменни скулптури, някои по-големи,  други по-малки. Това бяха малки занаятчийски работилници за обработка на камък. Каменните скулптури в тях са направени от вулканична туф, на местния език се нарича „Парас“  /Paras/. Прилича на пемза, но е мек и изненадващо лек. Материалът се добива от бреговете на реки. Камъкът е образуван от 90%, пирокластични скали – пепел и магма. Останалите 10% са  пясък, глина и други материали. Този камък много бързо се състарява , така че „антиката” може да се окаже на няколко години, вместо векове. За съжаление туфът е много крехък и бързо се влошава в тропически климат.Направените скулптури потъмняват, покриват се с мъх и линиите се изтриват под въздействието на дъжд и вятър. Този факт пък гарантира повече работа на каменоделците.
Има за продажба статуи на различни богове и богини, митични фигури, както и по-съвременни декорации за дома предимно с флорални мотиви. В това село се намират не само произведения на изкуството от камък. Има и много други майстори с предмети от дърворезби и бамбук.
Произходът на този град води началото си от история за бог Калесан. Приемно дете на крал Бадунг, той получил разрешение да построи замък в средата на гората. Заедно със своите последователи Калесан отишъл в гората на кралство Бадунг. Веднъж там, Бог Калесан видял блясък като лунен камък. Той кръстил това място Батубулан /лунен камък/ и на това място построил  своя дворец.Не след дълго бяхме пред най-важната забележителност в района – храмът,  Pura Puseh Batuan. Името означава  „храмът на произхода”.

 Той е посветен на основателя на селището Дева Агунг Калесан. Намира се в северната част на село Батуан, на 200 метра от главния път. Храмът има и надпис, който свидетелства за датата на основаване на Батуан през 1022 г. сл. Хр. Храмът е реставриран през 1992 г. Той представлява петстепенна портална кула, силно повлияна от индийската религиозна архитектура. Декорациите му, обаче са в типично балийски  стил. Покривът на храма е направен от влакната на черна палма. Портите и всички сгради на храма са украсени с резби, направени от местни майстори. Вътре има лотосов басейн.  Многото статуи в комплекса са  хиндуистки, будистки и традиционни балийски мотиви. Изглеждат много стари. Всъщност повечето са направени съвсем наскоро и са  копирани от книги по археология.

На входа на храма посетителите са посрещнати от митичните божества Nandiswara и Mahakala – символи на човешката духовна защита. На територията има няколко павилиона. Някои са предназначени за молитва и медитация, други за домакински нужди. Конструкциите се поддържат от стълбове, които стоят върху главите на каменни слонове. Почти всички от архитектурната композиция е в черен, бял и червен цвят, символизиращи доброто и злото, положителната  и отрицателната енергия. Поддръжката на храма се извършва от жителите на селото. Този храм е и мястото за  изпълнение на танца Баронг.Имаше направен импровизиран „салон” на полуоткрито, където бяха поставени скамейки за зрителите. Докато изчаквахме да стане време за започване на спектакъла, ни връчиха лист, на който беше описан „сценария”. Танците, които може да се видят в Батубулан, са пригодени за туристи. Те са създадени през 30-70 години на миналия век въз основа на традиционните ритуали. Съвременните вариации са по-кратки, по-цветни и разбираеми за западната публика и  се състоят от пет части. Преди да излязат актьорите, атмосферата се „подгряваше” от изпълнението на оркестъра-гамелан. Той се състои от предимно перкусионни инструменти.

Главните герои се представят в умело изработени маски, които се смятат за свещени от местните жител. Историята на танца Barong датира от XII век и в много отношения тя е свързана с местните анимистични вярвания. Главните герои на шоуто са Рангда (зла вещица, кралица на демоните), Крал Ерлангга (истински исторически персонаж, управлявал в Ява и Бали през XI век), Баронг (наполовина лъв и наполовина куче, покровител на добрите сили) . Рангда обявява война на крал Ерлангга, че не иска да се ожени за дъщеря му. Владетелят е победен, всичките му войници под влияние на зли магии се самоубиват. Кралят иска помощ от Баронга. Според балийската митология Баронг е известен като „Кралят на духовете“ или „Властелинът на гората“ или „Вълшебният защитник“ на балийските села.Той влиза в битка с вещицата и печели. Танцът Barong представя вечната битка между доброто и злото.

Действието се открива с две игриви маймуни, които дразнят Баронг в спокойна обстановка. Бях впечатлена от играта на жените танцьорки. Движенията бяха плавни и изключително изящни. Целият танц сякаш беше събран в техните ръце и очи. Движенията на ръцете се извършваха най-вече от китките, а пръстите им бяха чак неестествено извити и дълги.

 Една от най-въздействащите сцени е известна като „Keris Dance“. Този танц се счита за свещен, тъй като включва психологическо състояние на транс. Рангда се появява и създава хаос. Тя хвърля черна магия върху мъже танцьори, които представляват войниците на  Ерлангга и им нарежда да се самоубият. В транс тези мъже се намушкват в гърдите със собствените си  ножове, наречени „керис”.

 Междувременно Баронг и свещеникът хвърлят защитна магия върху тези мъже, което ги прави неуязвими за остри предмети. Танцът  Керис всъщност е опасен танц, тъй като може да доведе до фатален инцидент, който може да причини нараняване или смърт. Танцът завършва с последната битка между Баронг и Рангда, при която Баронг побеждава  Рангда. Рангда бяга, злото е победено и небесният ред е възстановен. Представлението завърши. Още стояхме като замаяни от преживяното. Време беше да вървим.

Нашите домакини ни отведоха в намираща се наблизо малка работилница за производство на „батик”. Батик е плат, превърнат в художествено произведение. Тъканта се украсява с восък, който е оставен да засъхне. След това платното се потапя желания цвят. Показаха ни част от самата технология по изработката на батик, а след това имаше възможност да разгледаме „готовата продукция”и да си закупим нещо. Всички изделия бяха изключително скъпи и не намерих нещо, което да ми харесва и да  мога да ползвам.

На връщане към хотела отново минахме покрай каменоделните,  разположени на главната улица на селото. Повечето от тях  работят на открито или под малък заслон. На някои места дори има майсторски класове, всеки може да опита силите си в обработката на камъка и да създаде свои творения.

Така привърши първият ни досег до културата и забележителностите на острова. На входа на хотела имаше охрана, която проверява всяко едно превозно средство. Мерките за сигурност остават на високо ниво след атентата, дело на ислямисти през 2002г. Той е извършен именно в дискотека в нашия курорт Кута и при него загиват 202 души,  от които 88 са австралийски туристи. Провериха и нашето превозно средство при връщане в комплекса, благодарихме на нашите шофьор и водач, оставихме им малък бакшиш и се уговорихме за часа за тръгване за утрешната ни програма.  Към 15часа вече бяхме на басейна на нашия хотел, където вече плажуваха част от  групата ни.

Потопих се във водите му и изпаднах в състояние на неописуемо блаженство. Да, така си представях едни от най-съкровените мигове в мечтите ми за моя престой тук.

Поръчахме си и по един коктейл от бара, за да подсилим удоволствието. След час мързелуване по шезлонгите решихме да се разходим по брега на океана. От него ни делеше само тясната крайбрежна алея. Момчетата от групата ни предупредиха да не влизаме, защото много тегли навътре. Нямаше и как да влезем- целия бряг беше в начупени, изхвърлени от океана корали. Имаше и други отпадъци, стори ми се доста мръсно. Върнахме се отново на басейна на хотела. Кута се намира на западния бряг на остров Бали и е една от основните курортни зони в Бали. Кута има най-дългите плажове с бял фин пясък, а международното летище Международно летище Нгурах Рай / Ngurah Rai/ е наблизо. Буквално една ограда делеше нашия хотел от него. До 1936 г. това е бедно село, обитавано от селяни и рибари. Няколко американци, докато пътуват из Бали, откриват тези места за себе си и  построяват хотел в традиционен балийски стил с няколко отделни павилиона. Наречен е „Кута бийч хотел“. През 1942 г., по време на японската окупация, хотелите са разрушени. През 1955  г. се появява новият хотел Kuta Beach. Той остава единственият в продължение на 12 години. През 1967  г. на острова на практика почти няма хотели, а малкото налични са без  електричество. През 70-те и 80-те години на XX век плажовете на Кута стават притегателен център на хипи движението. Към 1997  г. броят на хотелските стаи се  увеличава до 20 000. Ресторантският бизнес се развива в същата прогресия. Съставът на туристическите групи също се е променил.  Построиха се многоетажни хотели с 500 стаи. Отвориха се стотици магазини. Днес Кута е голям и популярен курорт от  множество частни къщи, хотели и ресторанти и търговски обекти. Плажът Кута е известен още като Sunset Beach, за разлика от Sunrise Beach, другото име на плажа на Санур. Тук, само на 8градуса южно от екватора, продължителността на деня е почти постоянна около 12 часа. Слънцето изгряваше в 6,20ч. сутринта и залязваше точно в 18,20ч. вечерта. Залезите, които имах удоволствието да гледам тук всяка вечер, са най-красивите, които съм виждала някога. Слънчевият диск плавно докосваше океана, като лебед върху вълни и постепенно се изгубваше под хоризонта.

Ставаше по-тъмно, но е и по-хладно! Прибрахме се в стаята ни за кратка почивка и се приготвихме, за да излезем на вечеря. Отправихме се към т. нар. „Улица на дискотеките”- „Jalan Legian str.”. От нашия хотел „The Patra Bali Hotel” до там е около 4км, които изминахме неусетно, разглеждайки малките магазинчета за сувенири и минавайки покрай по-големи или по-малки заведения за хранене. Харесахме си малък ресторант в близост до дискотеките. Шумотевицата на улицата беше голяма, но вътре беше по-приглушено и уютно. Вечеряхме и стана  време за парти. Избрахме култовата дискотека „Paddy’s pub”. За съжаление заведението има трагична слава. В него на 12 октомври 2002  г. е извършена терористична атака от ислямисти, в резултат на което експлозиите убиват 202 души, предимно австралийски граждани. Преди да влезем в дискотеката посетихме мемориалът в памет на жертвите., който е изграден наблизо. Той е направен от сложно издълбан камък, с поставена голяма мраморна плоча, която носи имената и националностите на всеки от убитите. Паметникът е ограден от националните знамена на жертвите и е добре поддържан и осветен през нощта.

Мемориалът е открит на 12 октомври 2004 г., втората годишнина от нападението.  Е, хайде сега по-весело! Купонът вътре беше на „6”. Световните денс- хитове, които се слушат навсякъде в подобен тип заведения и тук създаваха  атмосфера за луд купон.

В странната мешавица от нации и раси всеки се забавляваше без да пречи и да притеснява останалите. Време беше да се връщаме в хотела, защото на сутринта имахме отново ангажирана програма. Лека нощ, Бали, лека нощ, Кута!

Следва продължение……