Обидуш-градът на кралиците

Ден трети

22.09.2018г.

След около 40км от Баталя, пристигнахме в малкото градче Обидуш / Obidos/, което има население около 3000жители. Пътят ни се заизкачва и от плодородната долина, осеяна с лозови масиви и овощни насаждения се озовахме на хълм, пред Порта да Вила, главната градска порта на града. Името на град  Óbidos“ идва от латиниската дума oppidum, което значи  цитадела. Наричат градчето с различни епитети: ”Сватбения град”, „Градът на кралиците”, „Едно от 7-те чудеса на Португалия” и за всички от тях ще ви разкажа сега.

Обидуш е бил населяван още от епохата на палеолита. После по тези места идват римляните, вестготите, маврите, които построяват крепостта-цитадела. Днес селището е един от най-добре запазените градове-крепости в Португалия. Спряхме на добре обособен паркинг, на който мъже играеха петанк- игра с метални топки, страстта на французите. Но не играта им ме привлече, а огромното водоснабдително съоръжение, което се издигаше до паркинга. Оказа се, че този водопровод е построен през 1573 от една от португалските кралици- Катрин Австрийска (съпруга на португалския крал Жоао III). Този акведукт е носил питейна вода за жителите на Обидуш като арките му пресичат 3 км лозя и овощни градини. Водата му се е озовавала във фонтаните на града, като този, който се намира под стълба на главния площад.

Кралицата сама е платила за акведукта, като е продала земите си около Обидуш. Той е възстановен през 1600-те години и е оцелял при голямото земетресение от 1755 г. Влязохме през Порта да Вила /Porta da Vila/, която е главната градска порта на Обидуш.  Отвън врата не блести с някаква архитектурна изящност, но погледната от вътрешната страна е богато украсена с красиви сини и бели плочки от 1740 г., изобразяващи Страстите Христови. Боядисаният таван над плочките илюстрира трънен венец. За съжаление снимах портата само отвън.

След като преминахме през нея се озовахме на главната улица Rua Direita. Ако бяхме продължили наляво след портата щяхме да се покатерим по стълби на самите крепостни стени, дълги около 1,5км, за да се насладим на  панорамна гледка към целия град, но ние решихме да го разгледаме „от ниско”. Сякаш навлязохме в друго измерение: тесни калдаръмени улички, варосани къщички в бяло и синьо, бугенвилии и много цветя в саксии надвиснали по фасадите на домовете.

 Малки кокетни магазинчета предлагаха сувенири, както и дегустация на прочутата местна напитка- джинджа. Казват, че са я измислили местните жени и представлява напитка, подобно на вишновка. Пие се от малки полукръгли шоколадови чашки, които после се изяждат. Сега беше момента нашата екскурзоводка Ана Мария да ни демонстрира как се пие джинджа. Стъпка едно- леко си разкрачваш краката и приклякаш. Стъпка две-поднасяш чашката с джинджа към устата си и подлагаш ръка под брадичката /за всеки случай/. Стъпка три- силно повдигаш глава и изливаш съдържанието на чашката в устата си. Стъпка четири- изяждаш чашката!

 Бях замаяна не от джинджата, а от цялата тази красота наоколо. Чудех се на кой от ръчно направените  сувенирни изделия да се порадвам, в коя малка пресечка да се мушна за снимки или да се любувам на някои от многобройните цветя, които изобилстваха наоколо.  Бях замаяна не от джинджата, а от цялата тази красота наоколо. Чудех се на кой от ръчно направените  сувенирни изделия да се порадвам, в коя малка пресечка да се мушна за снимки или да се любувам на някои от многобройните цветя, които изобилстваха наоколо.

Защо наричат Обидуш „Сватбеният град”?  Църквата „Igreja de Santa Maria” е главната църква на Обидуш. Първоначално е била вестготски храм, след това се е превърнала в джамия и през 1100 г. отново е превърната в църква. Храмът е мястото на голямо събитие в историята на нацията – сватбата на 10-годишния крал Афонсо и неговата 8-годишна булка и братовчедка кралица Изабел през 1411 г. Днес градът и църквата са любимо място за сватбени церемонии.

От къде идва името „Град на кралиците”? Историята ни връща през 1282г., когато в деня на сватбата им  крал Динис I подарява на неговата булка Изабел Арагонска градчето Обидуш. Тази традиция, при която принцовете подаряват градчето и замъкът в него на своите невести продължава до 19 век. Затова Обидуш е било любимо място за уединение и почивка, за убежище и защита на португалските  монарси и те не са жалели средства за неговата поддръжка.

Продължавахме напред по главната улица Rua Direita сред приятната щумотевица от туристи, които правеха снимки, пазаруваха сувенири или просто отмаряха на някое малко заведение от 2-3 масички току но улицата. Към края й улицата  ставаше по-стръмна и завършваше с бялата фасада на  Църквата „Свети Яков” / Igreja de São Tiago/. Тя е една от най-необичайните забележителности на Обидуш.

 Построена е през 1186 г. по поръчка на крал Санчо I. Поклонниците по пътя си към Сантяго де Компостела обикновено се спирали в тази църква, преди тя да бъде напълно унищожена при земетресението през 1755 г.  Възстановена е през 1772 г., а фасадата й сега е обърната към главната улица ( Rua Direita ). Влязохме в църквата, за която няма входна такса и открихме, че всъщност тя е …. книжарница! Сред оригиналната църковна украса бяха подредени лавици с книги (повечето на португалски, но също и на английски и други езици).  Книжарница „Свети Яков“ /„Livraria de Santiago“/ понякога също е домакин на дебати, изложби и подписване на книги.

Зад църквата-книжарница започваше комплексът на крепостта на Обидуш /Castelo Obidos/. Това огромно съоръжение започва да се изгражда от маврите през 8 век. През 12 век по време на християнската Реконкиста, замъкът е завладян от първия португалски крал Алфонсо I. Мястото става силно свързано с изграждането на властта в кралство Португалия. Следващите крале постоянно го разширяват и при крал Диниш, той вече е един от най-впечатляващите замъци в Европа. През следващите векове замъкът-крепост става важен център на политически събития. Тук идвали кралските особи или да се скрият от света при тъжни събития или да се насладят на чувството на свобода и безопасност. Крепостното съоръжение пострадало сериозно при силното земетресение от 1755г.

През 1808г. укреплението в Обидуш изстрелва първите артилерийски снаряди  в битката при Ролица  /Rolica /(1808 г.), което води до първото поражение на наполеоновите сили. От средата на 19 век замъкът губи своята отбранителна функция и придобива все повече функция на романтичен елемент от изгледа на градчето. Кулата, която е била затвор, става часовникова кула. През 1948г. замъкът получава нов живот. Проект на Жоао Филипе Ваз Мартинс прави част от замъка в пусада /луксозен хотел, поместен в историческа сграда/ . Отнема две години, за да приключи адаптацията на средновековната структура в туристическа пусада.  Pousada do Castelo   разполага с 14 двойни стаи и 3 апартамента, 9 от които са разположени в замъка и 8 в ново крило. Всички стаи са кръстени на португалските крале и кралици, свързани с града.

Националният проект „Седем чудеса на Португалия“ е организиран от португалското министерство на културата и е вдъхновен от международния проект „Новите седем чудеса на света“. И двете състезания се проведоха през 2007 г. и резултатите им бяха обявени на същия ден – 7 юли 2007г.

 Всеки юли замък Обидуш е домакин на традиционен „Средновековен пазар“. За две седмици замъкът и околният град пресъздават духа на средновековна Европа. Стотици артисти, облечени като търговци, жонгльори , шутове, скитащи монаси , войници и други пресъздават старинната атмосфера. Посетителите могат да пазаруват на традиционния панаир на занаятите или да гледат средновековни представления, конни изложби и костюмиран парад, който се вие ​​по улиците. Има и изложби на рицарски доспехи, както и рицарски турнир. Печено прасе,  заек, агнешко, пъдпъдъци, колбаси и други меса на скара са само част от многото ястия в средновековен стил, предлагани от десетки „таверни“ и сергии, разпръснати из целия пазар. Пиенето от калаени чаши и яденето от дървен паници допринася за преживяването.

Престоят ни в Обидуш беше един чудесен завършек на изпълнения с нови впечатления и информация ден. Предстоеше ни около 85км път до Лисабон и още 35км до нашия хотел Do Mar 4* в куророрта Сесимбра на брега на Атантическия океан. Прибрахме се тъкмо навреме, за да се насладим на един от най-красивите залези в розово.