Мелник-Петрич-Самуилова крепост-Рупите

16-18 октомври 2020г.

Югозападното кътче на страната ни винаги е било притегателно и любимо място за мен. Поводът за посещението му този път беше повече от приятен и трогателен- кръщенката на малкия Димитър, детенце на моя приятелка. Понеже родата на мъжа й е от петричкия край, милото събитие се състоя в Петрич. Каква по-добра причина да съчетаем кръщенето с едно приятно пътуване и натрупване на нови впечатления и емоции от вече посещавани, но вълнуващи места. И така, в петъчния 16 октомври потеглихме с автомобил от Пловдив с приятели. С две кратки почивки около 14ч. вече бяхме в Мелник /335км/. Силно изгладнели се отправихме в търсене на подходящо местенце за хапване. Пътят ни отведе до ресторант „Златен Рожен”. Въпреки, че е средата на октомври есенното слънце беше приканило много посетители да седнат на масите отвън. Обслужиха ни бързо, порциите бяха преголеми, а храната вкусна. Препоръчвам! Тръгнахме на разходка по притихналите улички на градчето, които бяха почти безлюдни, въпреки слънчевото време. Пътят ни отведе до Музея на виното.

 Той е един от най-новите музеи в града, открит през 2013г. В него са изложени глинени, дървени и метални съдове за съхранение на вино. Различни предмети разказват за хилядолетната история на  лозарството и винопроизводството по поречието на Средна Струма. Към музея има трезор с над 400 бутилки вино като част от тях са на 50-60 години. За съжаление нямаше време да го посетим и продължихме нагоре по улицата. От двете страни се извисяваха белоснежните каменни снаги на мелнишките къщи, обсипани с цветя.

 Мястото приличаше на кътче от рая. Тръгнахме по стръмното към Кордопуловата къща. В подножието й минахме покрай останките от църквата „Света Варвара”. Дори самите й останки вдъхваха респект и показваха, че е била внушителна постройка. Изградена е била вероятно през ХІІІ – ХІV век. Смята се, че е била семеен храм на Кордопулови. Била е изградена отново през средата на 19век, с дървен таван и фрески. Разграбена е от  Яне Сандански, за да украси Роженския манастир. И днес църквата е запазила добрата си акустика и в нея се провеждат концерти.

Влязохме в двора на Кордопуловата къща, най-голямата Възрожденска къща на Балканския полуостров. Построена е през 1754г.

Интериорът и поразява в пищните дървени тавани, стенописите, шарените долапи. Собственикът на къщата, от богата гръцка фамилия Кордопулос е пътувал много по търговски дела и е принесъл в дома си вкуса и модните тенденции от Европа.

Това особено ярко личи в красивите прозорци от венецианско шарено стъкло, през които се пропуска приглушена слънчева светлина.

Разгледахме отделните стаи и се спуснахме в голямата изба под къщата. Тя е издълбана в скалата и така е оформен тунел с дължина около 150 метра. Служителят, млад мъж ни предложи да дегустираме червено вино от прочутия сорт „широка мелнишка”. Купихме си и по едно бутилка за спомен.

Благодарихме и тръгнахме по пътя към автомобила ни. Малките дюкянчета със сувенири, подправки, домашно направени сладка и естествено червено мелнишко вино ни примамваха на всяка крачка. Наслаждавахме се на хубавото време, радвахме се на заспалия на припек котарак, отговаряхме на поздравите на местните, които ни приканваха да опитаме от виното им.

 Скоро  отпътувахме към Петрич /27км/. Исках да покажа на моите приятели къщата, в която е живяла пророчицата Баба Ванга в града, защото бях идвала и друг път. За съжаление пристигнахме точно в 17ч., което беше и края на работното време на обекта. Оставихме това посещение „за друг път”. Отправихме се към село Коларово и скоро се настанихме в нашия хотел „Момата”, за което нашите домакини се бяха погрижили /10км/. Въпреки че бяхме „на края на света” хотелът ни изненада с безупречна чистота, комфорт и удобства. Вечерта направихме една „подгряваща вечер” в ресторант „Морско дъно” в Петрич, но за това няма да ви разказвам…

Дойде съботният ден, който премина в почивка и приготовление за празничната церемония. В 16ч. започна светото кръщене на малкия Митко в църквата „Успение Богородично”  в Петрич. Самият храм е паметник на културата, строен през далечната 1857г. Новопокръстеното християнче издържа стоически целият ритуал, а после всеки се снима с него за спомен.

Вечерта в ресторанта на хотел ”Момата” отпразнувахме подобаващо радостното събитие. Настъпи неделният ден, в който трябваше да си отпътуваме обратно към Пловдив. Наслаждавахме се на приятното есенно слънце в двора на хотела и не ни се тръгваше от това прелестно място.

Като опитен туроператор, предварително бях направила програма с обекти, които трябваше да посетим по път. Знаех, че наблизо /15км/, до с.Ключ се намира мемориалът на Самуиловата крепост, който до тогава не бях посещавала. Предложих на всички пловдивски гости, общо с около 5 автомобила да го посетим. Всички се съгласиха единодушно. Спряхме на паркинг и тръгнахме по алея в парк сред дървета до река Струмешница.

Минахме по метален мост над реката, купихме входни билети от касата и продължихме по каменна алея със стъпала. Те ни отведоха пред бронзовата статуя на цар Самуил.

Тя е част от националния парк-музей „Самуилова крепост”, открита през 1982г. Фигурата на царя-в цял ръст, но с превити колене излъчваше едновременно величие и трагизъм. Владетелят е прекършен не от поражението, а от болката по своите ослепени войници, която ще го убие.  От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците, сломени  и осакатени. Мемориалът е в памет на един от най-трагичните моменти от българската история, когато през 1014г. след предателство византийския император Василий ІІ, наречен Българоубиец, разгромил българската войска, предвождана от цар Самуил и я пленил почти изцяло. Цар Самуил и неговото обкръжение едва успели да се спасят. Съобразно християнската доктрина, пленени християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император потъпкал това военно правило и ослепил пленената 14-хилядна българска войска, като оставил на всеки сто души по един с едно око, за да ги води. До паната с войниците, отляво се виждаше отворена врата  и ние влязохме вътре. Имаше подредена скромна музейна експозиция, където могат да се видят находките, намерени при археологическите разкопки на крепостта: две мраморни плочи със старобългарски надписи, накити, оръдия на труда, стрели, керамика…

Излязохме от музея и тръгнахме нагоре, към върха на хълма. Там се виждаха очертания от останки на  средновековни жилища, а на върха  имаше съвременно съоръжение, което подобно на стъклен похлупак приютяваше разкопките, които са били правени там. На добре оформени табла се даваше информация за обитателите на хълма през различните исторически периоди, както и за етапите на проучване на мястото.

През 2013г. комплексът Самуилова крепост е възстановен по проект „Хиляда години от битката на Самуил /1014-2014г./”- Устойчиво развитие на туристическата атракция „Самуилова крепост”, съфинансиран от Европейския съюз. Явно по-голяма част от парите са потънали в нечий джоб, щом се наложи през 2020г.  магазините BILLA в цялата страна да инициират събирането на дарения, които да  бъдат използвани за облагородяване на Самуиловата крепост и района около нея. Предвижда се поставяне на холографска пирамида за демонстрация на 3D експонати, интегриране на система за добавена реалност, поставяне на холографски витрини за представяне на артефакти и други.

Време беше да отпътуваме за Рупите /23км/. Това красиво кътче в подножието на изгасналия вулкан Кожух ни посрещна с много слънце и туристи, използващи неделния ден за приятна разходка. Всеки човек, посетил това място го определя като малко кътче от рая. Изпълва те с усещане за величие и душевно спокойствие.

 Не случайно Баба Ванга казва: „Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна“. Според пророчицата именно във вулканичното възвишение Кожух се крие ключът към разгадаване на древното ни минало. Снимахме се с паметника на  баба Ванга, запалихме свещички в храма „Света Петка Българска” с нестандартните икони, нарисувани  не по канон от художника Светлин Русев.

Смълчани преминахме покрай гроба на баба Ванга в дясно от църквата и покрай къщичката където сляпата пророчица е приемала посетители. Разгледахме мини зоологическата градина, топлите минерални извори и естествено си направихме снимка за спомен.

Довиждане мой любим македонски край и до нови срещи!