България

Копривщица и Музеят на хляба и традиционните храни

26 октомври 2019г.

За първи път чух за Музея на хляба и традиционните храни през септември 2019г. от учителка от Първомай, която ни ангажира като туристическа агенция да заведем децата от 4-ти клас от тяхното училище в Копривщица. Красива е нашата  Копривщица със запазени повече от 300 възрожденски къщи и винаги е била любимо място за екскурзии. Надявам се, че съм успяла да прикрия учудването си, когато при уточняване на програмата, учителката каза, че основен акцент ще бъде именно посещението на Музея на хляба. От тук нататък беше лесна работа. Фиксирахме дата за провеждане на пътуването, направихме резервация за ден и час в музея, придвижихме документи  за съгласуване на екскурзията с Инспектората на Образование и ето ни на 26 октомври в Първомай. Октомврийското слънце обещаваше тих и топъл ден и сред цялата шумотевица от превъзбудени дечица  и родители-изпращачи, ние потеглихме на път. Цялото разстояние от около 160км малките ни туристи издържаха стоически и не след дълго бяхме в Копривщица. Централният площад на града „20-ти април” скоро се изпълни със звънък детски смях и приказки.

Купихме входни билети за посещение на част от къщите-музеи и се отправихме с децата по тесните калдаръмени улички. Не след дълго влязохме в двора на църквата „ Успение Богородично”- най-старата църква в града.

църква „Успение Богородично“

Първоначалната сграда на храма е изгорена от турците при кърджалийските нападения над Копривщица между 1804 и 1810 г. През 1817г. църквата е възстановена със средства от над 200 копривщенци. Легендата разказва, че е издигната само за 11 дни след полученото разрешение от турските власти. Според техните изисквания за височина, храмът е вкопан в земята. Предполага се, че олтарната ѝ апсида е остатък от стария, опожарен храм. В двора на църквата е имало два метоха – на Хилендарския и Рилския манастир, чиито духовници създават и първите килийни училища в Копривщица. През 1876 година камбаните на църквата обявяват началото на Априлското въстание. Днешната камбанарията обаче е строена по-късно, през 1896 г., с дарения на големия копривщенски благодетел хаджи Ненчо Палавеев. Разгледахме интериора на храма, където част от иконите са дело на Захари Зограф. В двора на църквата по-рано е имало гробище. Сега са останали само няколко емблематични гроба.  От южната страна на храма е погребан Тодор Каблешков. Ние с учениците си направихме снимка за спомен пред надгробният паметник на Димчо Дебелянов, създаден от скулптора проф. Иван Лазаров (1934г.). Неговата статуя изобразява майката на поета, обезсмъртена в стихотворението му „Да се завърнеш в бащината къща“. След около 50метра бяхме в двора на къщата –музей „Тодор Каблешков”.

къща-музей „Тодор Каблешков“

Изчакахме предишната група ученици да излезе от къщата, а през това време уредничката от музея ни разказа за живота на Тодор Каблешков. Роден в семейство на заможни родители, Тодор Каблешков получава завидно за времето си образование и завършва Френския лицей в Цариград, говори свободно 3 езика. Става близък съратник на Апостола на Свободата Васил Левски. Тодор Каблешков е избран за председател на копривщенския революционен комитет. На него се пада историческият жребий да даде ход на кървавите Априлски събития. След обявяването на въстанието в Копривщица на 20 април Тодор Каблешков написва историческото  Кърваво писмо – знаменитата въстаническа прокламация, разнесла пламъка на бунта. В хода на Априлското въстание четата му претърпява погром. Той е заловен от турските войски и изтезаван в затвора. Самоубива се в габровския конак на 17 юни 1876 г. Така на 25-годишна възраст Тодор Каблешков жертва всичко в името на любовта си към отечеството. Разгледахме музейната експозиция, подредена вътре в къщата, но според мен по-впечатляваща е самата сграда.  Тя е върховно постижение на копривщенското архитектурно майсторство. Показва нарасналите финансови възможности и естетически изисквания на богатите копривщенски фамилии.

интериорът на родната къща на Тодор Каблешков

Стана обедно време и направихме кратка почивка в центъра на града. Децата се надпреварваха да си купуват сувенири от малките дюкянчета и дребни подаръци, с които да зарадват близките си.

Отправихме се с автобуса към югоизточната част на града  и се изкачихме пеша до Мемориален комплекс „Човекът що даде фаталният знак“, известен като паметник на   Георги Бенковски. Високият 11 m паметник представя Бенковски на кон, стъпил на пет камъка, със сабя в дясната ръка. Камъните символизират близо петте века, в които българските земи са се намирали под османска власт. Бенковски е представен на кон, за да бъде показано значението на неговата „Хвърковата чета“, а погледът му е насочен към Панагюрище, където е бил центъра на Четвърти революционен окръг. В основата на паметника са изписани думите от одата „Бенковски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”. Паметникът е открит през 1976г. във връзка с честване на 100-годишнината от Априлското въстание и е един от символите на град Копривщица. 

Мемориален комплекс „Човекът що даде фаталният знак“

 До мемориалния комплекс се намира и родната къща на Георги Бенковски, чието рождено има е Гавраил Хлътев. Тя е архитектурен паметник от първата половина ХІХ в. Сградата е построена през 1831 г. и е типичен представител на т.нар. еснафски къщи. Интересна е със своята симетрична конструкция, център на която е  силно изнесеният напред открит чардак.

къща-музей „Георги Бенковски“

Тук вече изгубихме устойчивото внимание на малките ни туристи, явно историята им дойде в повече. Беше време да се отправим най-сетне към Музея на хляба, за който имахме запазен предварително час. Този музей е различен в много отношения от всеки друг музей. Повечето такива са уредени в представителни сгради в центъра на градовете, а сега ние се отправихме към покрайнините на града и стигнахме до…стопански сгради на бившето ТКЗС / за по-младите- това означава „трудово кооперативно земеделско стопанство”/. След малко се настанихме с децата в голямо светло и чисто помещение, в центъра, на което имаше голяма маса.

Музей на хляба и традиционните храни

 По стените имаше битови предмети, голяма старинна фурна за печене на хляб, както и съвременни готварски печки в другия край. Седнахме с децата на пейките от двете страни на голямата маса и скоро вълшебството започна. Появи се висок мъж с народна носия и започна да разказва за историята на хляба, за начините му на производство през вековете. Трудно се грабва вниманието на 10-годишни деца, но Ангел Ангелов /както по-късно научих името му/ успя. След малко сложи на масата каменен хромел / ръчна мелница за стриване на жито и започна да задвижва чрез ръчка двата камъка. Изглеждаше лесно този процес, при който след няколко упорити завъртания житото се превръщаше в брашно.

На въпроса на Ангел :”Кой иска да опита да задвижи хромела?” веднага се появи гора от ръце и детски гласчета викаха едно през друго :”Аз, аз, аз!”. Още първия опитал  разбра, че това не е толкова лесно, колкото изглежда. Както ви казах вече, това е различния музей. На такива места децата трябва да мълчат, да слушат внимателно, да не пипат експонатите и да не скачат. Е, тук не е така. След малко Ангел ги прикани: „Хайде на поискаме брашно!”. И се започна едно неистово надвикване:”Искаме брашно! Искаме брашно!Искаме брашно!”. Скоро пред всяко дете върху масата имаше купчинка брашно. Детското въображение започна да рисува върху брашното и скоро се появиха чудати фигури, слънца и сърца.

„Може да се цапате с брашното!”- и децата не чакаха повторно разрешение. Скоро коси, лица, дрехи, всичко побеля от брашно. Малчуганите не спираха да се смеят и да се закачат.

Сега беше ред да си поискат тесто. „Искаме тесто, искаме тесто, искаме тесто!” Всяко дете получи парче тесто и всеки започна да меси и оформя своето парче, по начин, по който демонстрираше водещият. Скоро децата направиха малки питки и върху всяка от тях беше поставен печат със старобългарски символи.

 „Хайде пак да си поискаме тесто!”- подкани малчуганите Ангел. Залата отново отекна от детските гласчета. Сега вече имахме  по-трудна задача- да направим цвете от разноцветно тесто. Детската фантазия се развихри, а там, където не достигаха умения имаше весели импровизации. След малко и цветята бяха готови и отнесени да се пекат.

А какво да правят малките посетители на музея, докато чакат произведенията си? Естествено дискотека! Под звуците на популярни денс-парчета симпатичен батко-аниматор въвеждаше децата в стъпките на танца.

Оставихме малките танцьори да се забавляват, а ние с госпожите излязохме пред музея, където има малко барче и масички. Есеннто слънце припичаше и ние седнахме на по кафе, за да споделим впечатленията си от преживяното днес. Всички бяхме единодушни, че трябва да има повече такива места, където подрастващите да получават знания и умения по един нестандартен и толкова приятен начин. След малко малчуганите излязоха като горди притежатели на направените от тях тестени произведения. Време беше да отпътуваме за Първомай. Със задоволство си представям разказите в къщи, грейналите детски очи, усмивките по личицата им. А за нас това е най-голямата награда за труда ни. Довиждане Копривщица! Довиждане „Музей на хляба”!  Бъдете благословени добри хора с добри идеи!

Очаквайте скоро в рубриката ми „Срещи с ХОРА“ интервю с един от основателите на Музея на хляба в Копривщица Ангел Ангелов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.