Приключение в пустинята Вади Рам по стъпките на принц Лорънс Арабски

Ден трети

 Тръгнахме сутринта в 8.00ч. от хотела ни в Акаба Duble Tree by Hilton 5*   с автобуса и нашия местен екскурзовод за пустинята Вади Рам /Wadi Rum/-70км . Този път с нас не беше Фажер, а друг млад мъж, също толкова любезен и приятен. След около час и половина бяхме пред посетителския център за влизане в пустинята. Разгледахме магазинчетата за сувенири, изчаквайки водача ни да оформи формалностите по посещението ни и след малко потеглихме.

 Спряхме в близост до бедуинско селище, където ни очакваха няколко джипа. Някои от шофьорите бяха местни момчета на невръстна възраст,  не повече от 15-годишни. На учудването ни другите водачи на джипове отговориха, че не трябва да се притесняваме, че момчетата са много опитни. Е добре, така да бъде… Започна нашето пътуване сред облаци от червен прах, през който се виждаха призрачните очертания на скали, излезли сякаш от декорите на фантастичен филм. Всъщност като казах това, трябва да се има в предвид, че районът е използван като фонова настройка в редица филми.

Първият от тях е „Лорънс Арабски”,  който  Дейвид Лийн заснема през 1962 г. Създателите на филми са особено привлечени от научно-фантастичните филми за Марс. Затова тук са снимани сцени от „Червената планета”/  2000 г. /, ”Последните дни на Марс”  /2013г./ , ”Трансформърс: Отмъщението на падналите”, представен като действие, развиващо се в Египет, „Страст в пустинята”, „Марсианецът”, „Междузвездни войни”, „Аладин” и др. Първата ни спирка беше до стръмна дюна от червен пясък, в подножието на която беше оформена шатра за почивка на туристите.

Очакваше ни топъл чай и удобно се разположихме на миндерите с пъстри черги. Дюната неудържимо ме теглеше навън. Събух си обувките и се заизкачвах нагоре. Краката ми потъваха в топлия пясък и скоро намалих темпото, защото наклона наистина е сериозен. Усилията ми си заслужаваха, защото от върха се откри поразяваща гледка.

 Гледах набраздените скали, сякаш от ръката на ваятел-великан, хората долу, които изглеждаха като точици в близост до шатрата…

 Уади Рам (на арабски: وادي رم), наричана още Лунната долина (на арабски: وادي القمر), е камениста пустинна долина, врязваща се в скали от гранит и пясъчник в южната част на Йордания, на около 60 km източно от Акаба. Това е най-голямото уади / wadi/ в страната- сухото русло на речна долина. Тя е част от Сирийския разлом и в минали геоложки времена тук е имало море.  На Запад Уади Рам става известна най-вече с това, че британският офицер Томас Лорънс преминава през нея няколко пъти по време на Арабското въстание през 1917 – 1918 г. През 1980-те години едно от скалните образувания на Уади Рам, първоначално познато под името Джабал ал-Мазмар, е наречено „Седемте стълба на мъдростта“, което е вдъхновено от едноименната биографична книга на Томас Лорънс след края на военните действия. Ние не отидохме до тези скали. Уади Рам е обитавана от различни култури още от древността, от които на места има запазени петроглифи на повече от 4000 години. Следващата ни спирка беше за фотопауза, до скала  която приличаше на мъжки профил. Разбирах как се е чувствал 30-годишния полковник Томас Лорънс сред причудливите скални небостъргачи, обагрени в стотици нюанси на червеното и кафявото. Странна птица е бил той- очевидец и участник в арабския бунт от 1918г. за отхвърляне на Османското иго, продължило повече от 400г., събитие довело до създаването на съвременния Близък изток. Единственият, отказал посвещение в рицарско звание за първи път в 900-годишната история на английската монархия. Но да се върнем на Вади Рам. След малко нашите шофьори-бедуините ни спряха в близост до висока скала, от която се откриваше приказна гледка към долината долу в ниското. Изчакахме търпеливо малка група китайски туристи да се наснимат и заехме позиция.

По пътя ни през пустинята ни правеха впечатление малки кокетни къщички, които представляваха своеобразни мини хотелски комплекси, на които предполагам не са им чужди удобствата на съвременната цивилизация.

Следващата ни спирка за фотопауза беше един изключително красив каньон, всечен във високи скали. Пустинята Вади Рам е предизвикателство за катерачите със своите скалисти монолити, които, разхвърляни като зарове от божествена ръка, се издигат от нивото на пустинните пясъци до над 1700 м височина.

 Започнахме да се уморяваме, а и беше време за обяд. Пристигнахме в един кампус с изградени места за настаняване, обособен двор с пейки с възможност за вечерен лагерен огън и обширна дневна стая, където гостите можеха да четет книга, да пият чай, да си приказват. Не липсваше и интернет!

Пустинята Вади Рам е природен резерват, в нея е забранено да се строи.  Дано това да се запази по-дълго време и тази зона да остане колкото може по-малко засегната от посегателствата на човешката цивилизация. Нашите домакини ни посрещнаха с вкусно приготвена арабска храна и изпечен хляб. Седнахме да хапнем в просторния хол, където хора от различни националности се радваха на „нищо не правене”. Съжалявам, че нямахме възможност да видим красивите залези над пустинята, но се надявам при следващото ми посещение да имам тази възможност. Пътят от 70км на връщане мина бързо и неусетно в споделяне на преживените емоции от деня. Време беше да си приготвим багажа за полета ни за връщане на следващия ден. Сутринта след закуска направихме кратка разходка до близките до хотела ни  магазини за пазаруване на фурми, подправки, козметика с минерали от Мъртво море и прочие местни стоки за подаръци. Оставихме си последния час от престоя, за да се качим на бара, разположен на покрива на хотела и с приятен коктейл в ръка да се насладим за последно на пристанището на Акаба, на белите сгради наоколо.

Трудна и различна беше тази 2020година, година на изпитания, на пренареждане на ценностите, на осмисляне на важните неща. Бих искала да завърша разказа си за това пътуване  с думите на Рания-обожаваната кралица на Йордания: „Тази година, въпреки че запазихме дистанция, всички държахме близките си малко по-близо в сърцата си. Изпращаме молитви за здраве и щастие на всички”.

P.S. Посвещавам този пътепис на моята скъпа колежка и  приятелка Деси с много любов.