Националният дворец в Кейлуж- Португалският Версай

23.09.2018г.

4-ти ден

Днес ни е ден най-общо казано за посещение на дворци и замъци. Затова след закуска отпътуваме от нашия хотел Do Mar 4* в курорта Сесимбра за Кейлуж, неголям, но красив град само на 14км от столицата Лисабон. Кейлуж (Queluz) е част от община Синтра, една от най-гъсто населите общини в Португалия. Преобладаващата теза за името на града е, че  произхожда от арабските термини câ (за стеснена долина ) и Llûs (което означава бадем ), потвърждавайки предположението, че е било „ Долината на бадемовото дърво”. Основен обект за посещение в града е Националния дворец- лятната резиденция на португалските крале и двор през 18-19 век. Богато декориран и с изискан интериор дворецът “Кейлуж” често е наричан португалския Версай. Скоро бяхме пред двореца, изчакахме нашата екскурзоводка да уреди  формалностите по посещението ни и  се потопихме сред великолепието на дворцовите зали.  Той е построен през периода 1747-1786 г. и е една от последните велики сгради в рококо, проектирани в Европа. Залите му са пълни с произведения на изкуството и изискани мебели, с огромни огледала, украсени с различни орнаменти.

Ето и историята на кралските особи, живели в двореца. Той е построен по нареждане на крал Педро де Браганса и съпругата му кралица Мария I и замислен като лятна резиденция.  През 1807 г. след френското нашествие в Португалия кралското семейство бяга в португалската колония Бразилия. След смъртта на Карлота Хоакина в двореца през 1830 г., той започва да се използва само периодично от кралските особи. През 1908 г. той става собственост на държавата. След сериозен пожар през 1934 г., който поглъща една трета от интериора, дворецът е реставриран и днес е отворен за обществеността като основна туристическа атракция. Първата зала, която посетихме беше Балната зала.

Тя е една от трите най-големи стаи на двореца.  Проектирана от Робийон през 1760 г. За да създаде тази овална стая, архитектът комбинира пет по-малки стаи. Тежка позлата върху сложни орнаменти украсяват  стените и тавана. Част от вратите и стените са огледални, а пищен кристален полюлей хвърля отблясъци върху целия интериор. Таванът се поддържа от златни кариатиди. Тази зала я сравняват с подобна зала в Amalienburg в Schloss Nymphenburg .

Следващата зала е Музикалната зала, Sala de Música.

Тя е украсена с позлатено  дърво и е преработена през 1768 г.  Тази стая е била мястото на големите концерти, с които дворецът е известен.  В стаята все още се намира кралският роял, украсен с позлатени апликации.  Над пианото виси портретът на кралица Мария I. Подобно на много други стаи на двореца, Музикалната стая е осветена от огромни кристални полилеи. Минахме през покоите на краля и на кралицата. Озовахме се в просторна зала, с големи прозорци, чиито стени в по-голямата си  част бяха покрити в цветни плочки азулежу. Sala das Mangas е единствената стая  от кралските апартаменти, напълно оцеляла през пожара от 1934г. Представлява дълга галерия, облицована с плочки, илюстриращи богатството на колониите на Португалия.

 Навлязохме в Залата на посланиците („Sala dos Embaixadores“),  наричана понякога тронната зала или Огледалната зала. Тя е проектирана от Робийон през 1757 г. и е една от най-големите приемни в двореца.  Тази дълга ниска стая има таван, изрисуван от Франсиско де Мело, който изобразява португалското кралско семейство на концерт по време на управлението на кралица Мария I. Стаята е изключително широка и лека, обхващаща цялата ширина на двореца, с високи прозорци от двете страни. Тронът е на повдигнат подиум, обособен в абсида  и е ограден от позлатени и огледални колони.  Подът е като шахматна дъска от черни и бели мраморни плочки.

Последната зала, която разгледахме беше кралската трапезария.  Sala das Merendas. На масата имаше изящна посуда за сервиране, а позлатата беше навсякъде- по рамките на картините и по сложните дървени елементи по стените и тавана. Кристален полюлей от разноцветно стъкло допълваше елегантността на залата.

 Замаяни още от интериора на кралските апартаменти и зали, излязохме сред градините на двореца. Първото , което прави впечатление е Каналът на плочките (dos Azulejos).  Дълги повече от 100 метра (330 фута), стените на канала са украсени с плочки, изобразяващи морски пейзажи и  митологични сцени. Това е най-големият от поредица канали в градините, оградени с плочки азулежу.

Ако не беше каналът, имах чувство, че тези градини вече съм ги виждала може би във…Версай! Оказа се, че бях близо до истината, защото архитектът Le Nôtre, който оформя градините на Версай е заимстван и тук. Високи живи плетове от тис и кипарис,  магнолии и черници, алегорични конни статуи, изобразяващи Фамес , и два сфинкса- това е само част от богатата украса на градините към двореца.

Особено бях впечатлена от  фонтана на Нептун с тритони и делфини, който е приписван на Бернини. Той беше пред изящната главна фасада на двореца. „Церемониалната фасада“ е най-известната гледка към двореца. С класически пропорции, той е описан  като „хармоничен пример за португалски барок“. Тази фасада със своите едноетажни флангови крила образува тристранен двор, съдържащ „Висящата градина“ – наречена така, защото като Висящите градини на Вавилон е на издигната тераса.

Между юли и август в двореца се провежда специален фестивал, на който може всеки да вземе участие. Тогава той събира голяма тълпа от хора, преоблекли се празнично, за да могат да пресъздадат средновековната атмосфера от времето на кралица Мария Първа. Из залите на двореца можете да видите занаятчии, амбулантни търговци, месари, ковачи и всякакви хора, населявали някога този прелестен град.

 Всяка събота на Rua Cidade Desportiva се провежда седмичния пазар в Кейлуж, който се казва Monte Abraão Fair. На него ще видите голямо разнообразие от различни стоки, включващи дрехи, обувки, плодове и зеленчуци, цветя, инструменти и др.

Време беше да отпътуваме за Синтра /17км/.

Очаквайте продължение….