Равена-византийски мозайки и Данте

Ден трети от нашето пътешествие… Предстоеше ни вечерен полет за България, но преди това трябваше да си изпълним амбициозната програма за деня: Равена-Модена и Парма.

Сутринта бързо стегнахме багажа за път. До хотела мирише вкусно на прясно изпечени кифлички. Взимаме и тръгваме за Равена / около 130км/.

Равѐна ( Ravenna) е град в източната част на Северна Италия с население около  160 000 души. Тя е център на провинция Равена в регион Емилия-Романя.

Намира се във вътрешността на страната, но е свързан с Адриатическо море чрез плавателен канал. Свети Аполинарий е покровител на Равена като официалният празник на града е 23.07. – денят, в който се почита паметта на светеца. Първоначално местността, където се намира днешният град Равена, е била населявана от умбрите. През 2 век пр. Хр. римляните колонизират този район и император Октавиан Август заповядва там да се построи военното пристанище Класис, около което бързо се развива римски град. Равена е последната столица на Западната Римска империя след падането на Рим през 5 век.

 Градът е известен с монументалните си  византийски мозайки – най-богатите и пищни мозайки в Западна Европа.  От 1996 г. няколко обекта от Равена са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Времето ни беше ограничено и затова веднага се отправихме към двата най- важни обекта, символи на града- базиликата „Св. Виталий” и Мавзолея на Гала Плацидия. Беше ранно есенно утро и още ги нямаше тълпите от туристи.

На входа на базиликата видяхме, че вътре тече трескаво приготовление за някаква тържествена церемония.

 Отказаха да ни пуснат, но успяхме само да надникнем и да видим ширналите се в златно мозайки.  Наредихме се на малката опашка за влизане в Мавзолея на Гала Плацидия. След малко зад нас се оформи огромна редица от чакащи. Не след дълго влязохме.

Отвън мавзолеят не впечатлява със своите размери и архитектура. Сградата е изградена от тухлена зидария във формата на латински кръст (по дългата ос е с дължина 12,75 м, напречната – с дължина 10,25 м). В средата се издига кубична кула, в която отвътре е вграден купол. Дългата ос е ориентирана не по линията запад-изток, както обикновено е прието в християнските храмове, а по линията север-юг. Мавзолеят има четиринадесет тесни прозорци във формата на бойници.

Според преданията постройката е изградена от Гала Плацидия, дъщеря на римския император Теодосий I, майка на император Валентиниан III и като такава регентка на Западната римска империя. Предназначена е за мавзолей за нея и съпруга ѝ Констанций III.

Според друга версия Мавзолеят е построен за Гала Плацидия от последния римски император Хонорий. Тя е негова сестра и  една от най-влиятелните жени в Рим.

Самата Гала Плацидия не е погребана в мавзолея. Тя умира на 27 ноември 450 г. в Рим и най-вероятно е била погребана в семейната гробница на император Теодосий I в  близост до катедралата „Свети Петър“ в Рим. Никой от античните историци не споменава за погребение на императрица в Равена. Намиращите се в мавзолея саркофази, за които се твърди, че са на Гала Плацидия и нейните родственици, според редица изследователи са поставени в мавзолея много по-късно.

Вътре, въпреки малкото пространство останахме смаяни от яркостта на мозайките в синьо, зелено, златисто и оранжево. В центъра на полусферичния купол е разположен златен латински кръст, окръжен от златни звезди, обединени в концентрични кръгове, върху индиговосин фон, изобразяващ нощно небе.

Интериорът на мавзолея включва и три саркофага от гръцки мрамор с релефни изображения с християнска тематика.

Излязохме от Мавзолеят и решихме да направим втори опит за влизане в базиликата „Св. Виталий”.

 Успяхме! Вътре течеше някаква служба, но ни пуснаха с условие да спазваме тишина. Приседнахме на сложените за тържеството столове и благоговейно заразглеждахме морето от мозайки, което се ширна около нас.

Базиликата „ Св. Виталий” е  осмоъгълна сграда, която се счита за архитектурен шедьовър. Строежът  й започва през 527 г. Архитектът е неизвестен, но със сигурност е бил сред най-добрите майстори на своето време. Строителството се финансира със средства на гръцкия банкер Юлиан Аргентарий. Храмът е осветен на 19 април 548 г. Всички мозайки във вътрешността на базиликата са направени едновременно през 546 – 547 г. Патрон на храма става раннохристиянския мъченик Свети Виталий, чието изображение се намира на апсидата.

През XIII век до южната стена на базиликата е пристроена камбанария. През XVI век е извършена мащабна реконструкция: обновен е олтарът, преустроен е вътрешният двор (1562 г.) и южният портал на сградата. През 1688 г. силно земетресение разрушава построената през XIII век камбанария. Тя е възстановена в края на 17в. Векове по-късно куполът на базиликата дава вдъхновение и идеи и на Филипо Брунелески за изработването на купола на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре”.

Множество мозайки изобразяват сцени от Стария завет. Мозайката с явяването на Бог в човешки вид пред хората е изпълнена с изящни златни первази с усукани цветя, птици и рогове на изобилието. Исус Христос се появява, седнал върху син глобус на върха на купола, облечен в лилава дреха, и подаващ мъченическата корона на Свети Виталий с дясната си ръка.

 В долните краища на апсидата са разположени две много прочути мозайки, изобразяващи императорското семейство. Едната е на император Юстиниан I, облечен в лилаво и носещ златен ореол, стоящ до придворните си и епископ Максимиан.

Ореолът на императора го поставя наравно с Христос в купола на апсидата. Другата мозайка изобразява императрица Теодора – тържествена и официална, също със златен ореол, корона от скъпоценни камъни и свита от придворни дами.

 Тези две мозайки са сред малкото запазени образци на византийско светско мозаично изкуство. Мозайките на Сан Витале са били предназначени да демонстрират пред западния свят могъществото и безупречния вкус на византийския император Юстиниан I. Те са най-богатите и пищни византийски мозайки, които са и с най-големи размери извън самия Константинопол.

 Излязохме от базиликата и тръгнахме на разходка по живописните улички на Равена. Тук сякаш всичко е мозайки. Самите табелки на фасадите на къщите с имената им също са оформени с мозайки и греят в ярки цветове. По магазинчетата за сувенири отново мозаечното изкуство взема връх.

Отправихме се към основния площад на Равена, площад „Пополо”/ Piazza del Popolo , 700м/.

Той е в центъра на средновековния квартал и е обсипан с кафенета и интересни старинни сгради. Произходът на площада датира от края на 13 век , когато семейство Да Полента става собственик на града. Политическият център става резиденция на Бернардино да Полента, която благородникът е построил върху останките на древен дворец. През втората половина на XIV век дворецът на ректора на Романя е построен от южната страна на площада. През 1444 г. венецианците, завзели Равена три години по-рано, преместват кметството в новопостроена сграда (наречена „венециански дворец“), построена между двореца на ректора и старото кметство. Те също така извършват разкрасителни работи: през 1483 г. поставят настилката и издигат две гранитни колони, на върха на които поставят статуята на Сант’Аполинаре и тази на Сан Витале.  На мястото на последната първоначално е бил Лъвът на Сан Марко, който е бил свален от равенци след края на венецианското управление, което се състояло през 1509 година .

През 1681 г. дворецът Da Polenta е съборен и заменен от сегашния Палацо Comunale, известен днес от хората в Равена като „Палацо Мерлато“. 
През 1696 г. Апостолският дворец е изцяло реновиран и разширен по заповед на кардиналския легат Франческо Барберини .

Други граждански сгради, разположени на площада, също са забележителни, като например:

бившата централа на Banca Nazionale del Lavoro, построена от архитекта Камило Моригия ; тя е свързана с двореца на префектурата чрез свод (вторият от площада), от който е възможно да се види гробницата на Данте, дело на същия архитект;

Palazzo dei Rasponi del Sale , сегашното седалище на банката Unicredit , наскоро реновирана. Фасадата е възстановена до нова, значително преработваща естетиката на площада.

От юни 1969 г. площадът е затворен за движение на автомобили и е напълно пешеходен. Това е първият площад в Равена, който е затворен за движение.

Отправихме се към гробницата на „божествения поет” Данте Алигери, която се намира близо до площад Гарибалди, само на 300м от Пиаца Пополо.

Данте е роден в бляскавата Флоренция, но поради политическите борби в града е осъден на изгнаничество. Намира подслон в Равена, където умира на 56 г. Гробницата му е построена през 1483г и се отличава с красиви мраморни барелефи.

 Впоследствие флорентинското правителство отменя изгнанието на Данте и моли многократно за пренасянето на тленните му останки във Флоренция. Молбите му не са удовлетворени. Днес гробницата на Данте Алигери в църквата Санта Кроче е празна /кенотаф/. На нея стои надпис от трета песен на “Ад”, гласящ “Почитайте най-славния поет”.

Върнахме се до площад Пополо и тръгнахме поVia Armando Diaz. Тя е приятна търговска улица с магазини. Завихме наляво по Via degli Ariani  и се озовахме пред Арианската баптистерия /450м от Площад дел Пополо/.
Арианската баптистерия допълва фантастичната серия от красиво декорирани религиозни обекти в Равена и е построена от  Теодорих Велики, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).
Създадена през 6-ти век по същото време, когато са построени много други важни сгради на Равена, тази баптистерия се отличава с осмоъгълна структура, характерна за всички раннохристиянски места за кръщение.
Вътре баптистерията е богато украсена и най-впечатляваща е  мозайката на тавана, която изобразява кръщението на Исус Христос.

Време беше да си тръгнем от Равена. Отправихме се към Модена / около 125км/.

Следва проължение….