България

Разходка в Подбалкана- Еленска базилика, археологически парк „Тополница”, водопад „Казаните” , село Чавдар

31 май 2020г.

Майското слънце обещаваше още от сутринта един прекрасен ден. Нашата компания имаме предварителен план как да го прекараме по най-добрия начин. Тръгваме сутринта десетина момичета с 3 автомобила от Пловдив към Подбалкански път Карлово-Сопот с крайна цел село Чавдар и ред други интересни обекти по път. Защо точно за село Чавдар? Ето и предисторията. Скоро гледах в предаването „Кошмари в кухнята” за едни ресторант, разположен в приказно красива местност, на поляна, обградена от планински хребети,  до атракцион за деца и археологически парк. Ставаше въпрос за ресторанта, който е на 3км от с. Чавдар, в близост до археологически парк „Тополница”. В предаването разказаха и за селото и показаха кадри от едно спретнато и добре благоустроено място, отговарящо изцяло на понятието „село за образец”. Още тогава „пуснах мухата” на компанията, а Ели дообогати маршрута. И ето ни на път. Още след Сопот започнаха да ни примамват разположените в страни от пътя полета с маслодайна роза, които тъкмо бяха пълни с цвят, готов за бране. Търсехме удобно място да спрем, да усетим аромата им и… да си направим фотосесия, естествено! Скоро намерихме „нашето място” и плъзнахме сред розовия масив. Признавам, откъснахме си само по 1-2 цвята, но само ей така за спомен.

 Малко след с. Антон на пътя имаше табела, която показваше, че на дясно е отбивката за Еленската базилика. Добре, че очаквахме, иначе можеше и да я подминем. Карахме около 1,5км по черен път и оставихме колите на поляна в близост до красива брезова горичка. Продължихме около 500м пеш и достигнахме до руините на Еленската базилика.

 Още с влизането през останките на зидовете, опасващи базиликата разбираш, че се намираш на специално място с хилядолетна история, че са живели хора от различни епохи и че е било свидетел на важни събития. Ето и кратка справка за базиликата и мястото, където е построена. Местността „Еленско” е била населена още през 6-5в.пр.н.е от тракийско племе и тук е имало древно  светилище. Смята се, че  след утвърждаването на християнството от Константин I Велики в 313 г. базиликата е издигната тук върху древен тракийски храм. След варварските нашествия през 4-5 век е била възстановена от император Юстиниан Велики. Внушителната църква  вероятно е била ремонтирана от княз Борис, защото след покръстването на българите през 865г. отново е действаща. Възможно е тогава да са изградени и изцяло нови части към сградата. Тя е забележителна с това, че има собствено крепостно укрепление с дебели крепостни стени и отбранителни кули, подобно на укреплението на Златната църква в Преслав, на Охридската, на Ръжан при Белград и на други български църкви. Укреплението е  изпълнено с характерния за българите каменен градеж, подобно на зидарията на Плиска с тухлена арка за вход.  Ширината на  каменната крепостна стена е била минимум 1,60 m, в чиито ъгли са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 m. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена запазена днес на места до над 2 m височина е била висока 7 m.

По време на Втората българска държава тук доказано се е намирал българският манастир „Свети Илия“, който е значително книжовно средище. Самата базилика е била използвана като манастирски храм.

Манастирът е един от малкото оцелели след османското нашествие, успял да просъществува почти до края на през 15 в., когато бил разорен от ордите на Яя паша. Манастирът все пак продължава да действа до 1700 г., когато по заповед на  Яхия паша  светата обител е обстрелвана с топове, ограбена, опожарена и напълно унищожена. Въпреки че манастирът вече не съществувал, българите продължили да почитат мястото, където се издигал. Сред останките от олтарната апсида на мястото на престола има почернял от пушека на свещите стар каменен оброчен кръст с надпис „1806 храм Свети пророк Илия“, който и днес е място за почит от местното население.

В ново време първото честване на празника на Свети Илия е организирано на 20 юли (нов стил 2 август) 1893 г. От тогава до сега честванията на тази дата не са прекъсвани. Празникът е събирал хора от всички селища в региона, продължавал е с часове и се превръщал в истинско народно веселие в  с духови музики, угощения и др. Създава се  традиция да се организират два празника – религиозен (на 20 юли) и граждански (през август).

Първите краеведски проучвания на манастира се започват от местни учители около 1890 г. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от Петър Мутафчиев, бъдещ професор по история на България в Софийския университет. Еленската базилика е проучена с цел консервация и реставрация през 1966 – 70 години на 20 век от д-р арх. Дафина Василева от Националния институт за паметниците на културата и Българската академия на науките. Впоследствие са извършени укрепване и консервация и са поставени мраморни плочи с името и датировка на храма към 4 век.

Сега  останките от тази величествена в миналото сграда са оставени на произвола на времето. Части от високите зидове са укрепени са укрепени с грозни стоманобетонни анкери.

Покатерих се да един от зидовете на крепостната стена / съжалявам, за което/. Те дори не са оградени или защитени по някакъв начин. От моето място се получиха пленителни снимки на руините. По-късно приятелките ми обърнаха внимание, че сякаш се различава форма на човешка глава!

А някъде близо под мен ромолеше Еленска река. Сред тревата се търкаляха части от  колони, които са покривали кораба, а и при най-голямо въображение не можеха да се определят  останките от кръщелнята и други сгради на терена.

За внушителните размери на храма се съди по запазените на места останки от стени, които са високи до 8,50 m. По своята архитектура е уникална и с това, че е трикорабна базилика с купол и с три апсиди  (една по-голяма в средата и две по-малки от двете страни).  Размерите й  общо с  наоса с притвора и апсидите  са  30,50 х 17,00 m.

Храмът няма запазени стенописи, но е важен пример за преходна форма между базиликалната и кръстокуполната композиция и конструкция – изключително и рядко срещано явление в храмовата архитектура. Еленската базилика е обявена за паметник на културата с национално значение. Тя е един от 9-те обекта в България, включени в списъка на Юнеско за световно културно материално наследство.

Другият укрепен манастир с триапсидна архитектура на черквата и крепостна стена с кули е Кърджалийски манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали, възстановен и отново действащ от 2000 година.

 Преди да се качим на автомобилите и да продължим си направихме чудесна фотосесия в красивата гора от брези, която беше наблизо.

Скоро стигнахме до с. Чавдар и разположения на 3км от него архитектурен парк „Тополница”. /23км/. Веднага разпознах красивата поляна и злополучния ресторант от „Кошмари в кухнята”.

До него, малко в ниското се намираше новата модерна сграда на архитектурен парк „Тополница” , изграден с европейски средства. Платихме си входен билет и такса, за да можем да правим снимки.

Археологически парк „Тополница” отваря врати през 2012г.  В модерна експозиционно зала са представени материали, разказващи за 7-те културни пласта открити в селищната могила.

Историята ни връща през 7-6 хилядолетие  пр. Хр. Тук по долината на р. Тополница са живели племена, използващи наличието на вода,  радващи се на добър климат и плодородни почви и защитени от близко разположените планини. Смята се, че това е едно от най-древните  населения, обитавали района на Средногорието. Останките от това неолитно селище са открити случайно през 1967г. при подготовка на мястото за овощна градина. Проведени са сериозни археологически изследвания от 1968 до 1980г. Селището е било оградено с  насипен вал и ров, които го защитавали от север изток и запад. Реката представлявала естествена преграда от юг. Къщичките били еднотипни, изградени от преплетени колове, измазани с глина, премесена със слама. Подът е от трамбована глина. В комплекса са възстановени 5 неолитни къщички, всяка от които има собствено име.

В тях са изградени  засводена глинена пещ, огнище, зърнохранилище, малка дървена масичка и столчета. Има двукатни легла, направени от сковани дървени трупи, а върху тях са оставени „дюшеци” със слама.

За желаещите да се пренесат в неолита е осигурена възможност срещу минимално заплащане да нощуват в къщичките.

 В парка разгледахме работилничките за каменни оръдия, за обработване на кожи, имаше дори възстановка на стан!

 Време беше от Неолита да се върнем в реалността.

Излязохме от парка и се отправихме към най-високата част на хълма, където е изграден параклиса Св. Петка. Тя е закрилница на с. Чавдар. Според преданието тук са пренощували тленните останки на светицата при пренасянето им в Търново по изричното нареждане на цар Иван Асен II през 30-те години на XIIIв. На това място е бил поставен камъкът, с който се е почитала светицата. Съвременният параклис е построен и осветен през 2008г. със събраните дарения на местните жители.

 Разположен на върха на хълма, на 650м надморска височина от него се открива пленителна панорама към Стара планина и Златищко-Пирдопската котловина. В параклиса има красиви съвременни стенописи, а отвън е изградена чешма и кът за почивка. Свещи за параклиса „Св. Петка” може да вземете от археологическия комплекс. В него се извършват венчавки и кръщенета и други християнски обреди. Излегнахме се на полянката в близост до параклиса. Сякаш ни се искаше да погълнем със сетивата си всичката тази красота.

Но трябваше да продължим по начертана програма. Следваща ни цел беше водопада „Казаните”. Той е на 5,5км от мястото. Обичаме планинските разходки, но времето ни притискаше. Върнахме се до археологическия музей с питане за транспорт до водопада. Съвсем скоро пристигнаха 2 сравнително нови джипа и техните вежливи шофьори ни закараха в близост до мястото.

 Следваше съвсем кратък преход в гората, за да стигнем до мостчето, от което се виждаше чудния пад на водата от вирче във вирче…и така общо 5 вирчета, наподобяващи сякаш по-големи казани.

 Водопад „Казаните” са обявени за природна забележителност през 1970г. 

Направихме си снимки за спомен и поехме с нашите любезни домакини на обратно.

 Помолихме ги да спрем на едно място в близост до реката за бърза фотопауза. Естествено не ни отказаха.

Разделихме се дружелюбно с тях и с нашите автомобили поехме към с. Чавдар. Оставихме си разходката и престоя в него, както се казва „за десерт”. Знаехме от тв репортажите, за спретнатия му облик, за успешно усвояваните евро-проекти от които наистина имаше видим резултат. Привлякоха ни цветните градинки, спортните площадки, кътчетата за малчуганите.

 Разходихме се в представителния център с паметника на загиналите за освобождението на Родината от с. Чавдар във войните през 1912-1913г.

Село Чавдар е разположено в Златишко-Пирдопското поле, в подножието на Стара планина. С населението си от 1100жители Чавдар е осмата най-малка община н Република България. Д0 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово по името на  водача на Либералната партия, управляваща тогава д-р Васил Радославов. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.

Центърът на селото представляваше феерия от фонтани, мостчета и цветя.

В центъра на селото се намира и единствения в България интерактивен фолклорен център. Той е построен в модерна сграда до възрожденска добре възстановена къща. Така съчетавайки миналото с настоящето, с помощта на съвременни технологии се представят традициите и фолклора, възстановяват се древни обичаи.

Време беше да седнем на късно следобедно кафе, за да могат сетивата ни да „смелят” всички впечатления от деня. Избрахме сладкарницата на хотел „Чавдар” , разположен сред красивия и благоустроен център.

 Подсладихме се и с по парче вкусна торта. Шумни и весели една през друга обменяхме впечатления и емоции, разменяхме си снимки. Време беше за пътя на обратно към Пловдив. С благодарност за прекрасния ни ден отпътувахме от това китно кътче на България.

Програмата ни беше много наситена, но не пропуснахме на връщане да спрем за кратка фотопауза до Антонския водопад „Пеперудата”, разположен на самия Подбалкански път.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.