България

Мистичните места в Източните Родопи

25.10.2020г.

Идеята за това пътуване се роди спонтанно при пътуващия семинар в Сакар, който проведохме с Горан преди месец. Знаехме, че най-голямата съсредоточеност на мегалити, скални светилища и други древни сакрални места е именно в Източните Родопи. Този път го направихме като еднодневен тур с моите приятели от йога-клуб „Амрита”.  Сутринта в 7,30ч. се събрахме около 40 човека с 15-на автомобила до изхода на Пловдив. Очертаваше се тих есенен ден, а настроението ни както винаги, когато сме заедно беше приповдигнато. След кратки инструкции се разбрахме да се чакаме в центъра на село Долни Главанак. От Пловдив селото се намира на около 140км и реално има 3 достъпа до него. Единият е по магистралата до Димитровград и от там покрай Хасково през селата. Другите два са по стария път за Кап. Андреево и отбивка след Хасково или след Харманли през селата до Долни Главанак. Нашата навигация избра последния вариант. Скоро се събрахме шумна тумба от автомобили и обикалящи около тях силно изгладняли хора в центъра на селото. Местните ни гледаха с почуда и любопитство. Разнасяха се баници, кексове, мъфини, сякаш не бяхме яли 3 дни. Когато и последната кола пристигна се отправихме към добре обособен паркинг на края на селото.

Тръгнахме пеш по приятна пътека сред дъбова гора.

След около 15 минути достигнахме до място с чудато изправени камъни, огряни от слънцето. При по-внимателно заглеждане се вижда, че те са разположени в кръг. Това е кромлехът на село Долни Главанак.

Вече знаех разликата между долмен, кромлех и мелхир. Кромлехът е древно  мегалитно съоръжение (в превод от бретонски: crom – кръг, и lech- камък), при което камъните са подредени в кръг, побити в земята.

Започна разказът на Горан. Местните наричат тези камъни „Вълчи зъби”. Терминът „мегалит” произлиза от гръцките думи „мегало”- голям и „литос”-камък. Съоръжението е открито през 1998г. от проф. Г. Нехризов по картата на братя Шкорпил. Смята се че датира от началото на II хилядолетие преди Христа. Цивилизацията, която вероятно го е изградила е по-древна от на траките, става въпрос за т. нар. от Проф. Овчаров „скални хора”. Открита е и керамика, животински кости,  които са от началото на I хилядолетие пр. Хр, оръжия за каменна обработка от началото на I хилядолетие пр. Хр. До 6в. пр. Хр. С метода на спектралния анализ проф. Любомир Цонев доказва, че този тип съоръжения са около 1000г. преди находките на керамиката. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 cm. Каменните блокове (менхири) образуват неправилна окръжност с диаметър около 10 m.

Светилището е ориентирано по посоките на света север-юг, изток-запад и е посветено на неговия път. Древните са наблюдавали движението на светилата и са правили ритуали с огън в центъра на кръга, символизиращ слънцето. Те са извършвани на т.нар. „сакрална дата”, когато се засичат пътя на светилата. Според проф. Александър Фол древните са имали силно изразена сензитивност. Имало е жреческа каста, които са били способни да откриват силните енергийни центрове. Те са сключвали бракове по между си, за да запазят своите умения. Професор Нехризов изказва хипотеза, че светилищата в Долни Главанак и Глухите камъни са в една линия със светилището в Перперикон. Слушахме разказа на Горан под приятните лъчи на есенното слънце.

Помолихме нашият учител Рашко да направим практика, за да усетим енергията на мястото. Застанахме в кръг около центъра на светилището. Разтъркахме с пръст областта в центъра на челото, където е третото ни око и притихнахме със затворени очи. Незнам дали е от внушение или наистина беше от енергията на мястото, но усетих мравучкане в дланите и сякаш тялото ми се разлюля напред-назад. Може и да си въобразявах… Не знам.

В 11,10ч тръгнахме за Глухите камъни / около 25км/ към землището на село Ефрем, община Маджарово. Има два пътя за стигане до там като и двата не са в добро състояние. Ние избрахме този през Горно поле-Бориславци-Малки Воден. Въпреки лошото състояние на настилката,  част от пътя е изключително живописен, защото вдясно от нас се виеше река Арда, която се разшири в язовир Ивайловград.

 Около 12ч. бяхме на малък паркинг, от който започваше пешеходния преход за Глухите камъни. Наложи се да изчакаме останалата част от групата, които бяха минали по другия път и се забавиха. Тръгнахме пешком през  смесена широколистна гора  и вървяхме около 3км в едната посока. След малко бяхме пред тези чудати камъни с издълбани в тях ниши.

Горан започна да разказва. Глухите камъни са един от най-големите скално-култови комплекси в Източните Родопи. През 1970 година се изказва хипотезата, че са възникнали през ранно желязната епоха (1200 – 500 г. пр. Хр.) , като със сигурност са функционирали през античността и Средновековието. Представлява комплекс от над 485 трапецовидни ниши, които са издълбани върху монолитните  скали. Защо са издълбани тези ниши? Според първата хипотеза в тях се е съхранявала урната с праха на починалите ритуално изгорени поклонници. Според втората версия, изказана от проф. Валерия Фол те са дълбани от младежи, достигнали полова зрялост и чрез този акт на инициация, те вече се приемани в света на възрастните. Третата версия гласи, че това са ниши за пчелни кошери. Има и четвърта версия, изказана от чешки професор. Според него те са направени от монаси през Ранното Средновековие и в тях са поставяни икони и кандила. Има ги в кападокийските и един чешки манастир, където и до сега се палят кандила. Нишите са изсечени по цялата скала като не са важни посоките на света. Не са соларно ориентирани. Но има скален олтар в основата на скалата, разположен точно по посоките на света.

 Там има издълбан в скалата един интересен петроглиф. Какво изобразява и кой го е издълбал? Според едната версия той прилича на ладия с 2 весла, а кръста е соларното начало, Бога на Слънцето. Според друга е Християнски кръст с Хълма на Голгота. Има предположение, че е изобразена чашата  която Христос е държал на Тайната вечеря – Светия Граал.

 Възможно е и да е просто знак, оставен от иманяри. Възникна и въпросът как са дълбани тези ниши. Две са версиите: с въже отгоре или със скеле отдолу като по-вероятна е втората. Наричат се „Глухи камъни”, защото тук няма ехо!

Продължихме да се изкачваме нагоре по хълма. След малко стигнахме до останки от църква от 5-6 век.

 Ясно се очертаваше олтарната абсида, а пред нея имаше правоъгълна дупка. Предполага се, че там е била Светата трапеза,  овално пространство, където е бил и Епископският синтрон.

 Вероятно поради значимостта на комплекса като епископски център, той прераства в манастир.  Горан обясни, че разкопките на тази базилика са сравнително нови, от 2008г. В скалата над нея се открояваха 2 скални ниши. Едната беше действащ християнски параклис, в който се палеха свещи.

Предполага се, че преди това  е бил скална гробница на тракийски жрец. Има улей, по която се е движила вратата, която е затваряла помещението. Има и друг улей, който е служел за отвеждането на дъждовната вода. Отляво на този параклис има по-малка скална ниша, която е християнско творение за съхранение на църковна утвар и храмовата икона.

Отдясно на двете ниши тръгват стръмни стълби нагоре  в скалата, с 33 стъпала, водещи към резервоар за вода. Преодолях изкачването и усилията си заслужаваха, защото се откри невероятна панорама към близките планински възвишения, чак до язовир Ивайловград. Горан наду гайдата и звукът й се разнесе над нашарената сякаш на кичури есенна гора.

Връщането по обратния път до колите преодоляхме с лекота, заредени от чутото и видяното. Тръгнахме за село Мезек към 15ч. /около 20км/. Купихме си комбиниран билет от по 6лв за посещение на гробницата и на крепостта. По алеята към гробницата ни впечатли съвременно стрийт изкуство с нарисувани на земята тематични рисунки, които като се гледат от определено място сякаш са в перспектива.

 Насядахме на припек на пейките пред могилата и помолихме Горан тук да ни разкаже за нея. Гробницата  се намира под Мал тепе- Иманярската могила. Идва от названието на иманярите- „маладжии”, които са направили своите набези тук многократно в миналото. През 1908г. местен овчар открива бронзов глиган. Взима го и мисли, че вътре има злато. Затова отчупва единия му крак и  отива в Пловдив, за да провери има ли някаква стойност.  По онова време Пловдив  се е намирал  в пределите на свободна България, а село Мезек е било под османска власт. Така крачето останало в музея в Пловдив. Но един ден овчарът се похвалил с находката си. След като разбрали, местните заптии му взимат глигана и го отнасят в Одрин. Османските власти ангажират гръцки археолог да проучи могилата. Тези проучвания са преустановени през 1912г. Остава разкрита само горната част на могилата, където е бил намерен глиганът.

Днес оригиналът на глигана се съхранява в  музей в Истанбул, а отлято копие има в НИМ в София. През 1931г проф. Богдан Филов започва мащабни разкопки. Така на бял свят излиза най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в  България.

Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с железни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 m, широчина 1,55 m и средна височина 2,50 m.  Следват две правоъгълни преддверия (с триъгълен свод – като този на дромоса).

От тях се влиза в кръгла погребална камера-толос с форма на пчелен кошер. В нея има каменен саркофаг и две каменни корита (урни).  Намерени са златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове. Уникален е бронзовия  канделабър, който е с фигура на гол сатир в горната си част. Той държи с едната си ръка факел, а с другата поставка за лампи, приличащи на везни. Странно, но той може да бъде възприет като античен прототип на статуята на Свободата…

 Оказва се, че гробницата не е ползвана само веднъж. Фиксирани са поне 4 погребения. За многократното посещение на гробницата свидетелстват силно изтритите камъни на праговете. Използвана е за светилище, в което са извършвани  орфически ритуали, в която е бил посвещаван жреца. Този процес е започвал още преживе, като посвещаваният е въвеждан, вратите се затварят и остават мистите / жреците/ и мистагогът /главният жрец/. Казва му се текст в речитатив и той се подготвя за преминаване в отвъдното, като изпада в състояние на теофания- съзерцава Бог. Това става на фона на музика, за което свидетелстват акустичните възможности на мястото. Ние също изпробвахме фоновата реверберация на помещението. Има определени точки, в които ако се изпълни звукът ми бемол от първа октава, цялата гробница започва да трепти. Горан засвири с много ниски тонове на кавала. После ние го направихме със звука „ом” . 

След това отидохме до другия край на селото и посетихме крепостта Мезек, една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи.

 Името на селото и крепостта идва от думата „мeze”, което значи „межда”, „ среда”.  Мезек винаги е бил средище, кръстопът, граница.  На повечето сайтове се споменава, че датира от 11век, и се нарича Неузетикон, но според  Горан тук  е имало отбранително съоръжение още от времето на траките, разширявано после от византийските императори през 5-6 век  и включено в пределите на българската държава  за кратко около 860г. През 13век е превзета от рицарите на Латинската империя от IV кръстоносен поход. След като цар Калоян разгромява латинците през 1205г. при Одрин, тази крепост остава в пределите на Византия. Смята се, че от тук управлява и легендарния войвода Момчил юнак. След неговото убийство в пределите на крепостта се установява турски гарнизон, който не позволява на населението да използва укреплението за строителни материали. Крепостта има форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 m.  Крепостните стени са с дебелина от 1,90 до 2,50 m.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма, от които при ясно време се открива спираща дъха панорама към Бяло море.

Влизайки през входната врата впечатление прави един бункер, сякаш излязъл от декорите на филм за Студената война. Оказва се, че това е съоръжението, направено за отвличане на вниманието. Основното, оригинално  такова е изградено  надолу по хълма, скрито сред растителността. Бункерът е построен по плана на линията „Крали Марко” през 1941-1943г., за предпазване от турско нападение.

В  периода 2012 – 2013 г. завърши работата по пълна консервация и ограничена реставрация на крепостта. Укрепени и възстановени са малка част от крепостната площадка с няколко зъбера, стълбищата, част от лицевата зидария. През 2013г. в крепостта и около нея е направен атракцион, който сякаш ни пренася в Средновековието.

Има възможност да се снимате с автентични костюми, да  упражнявате стрелба с лък, шах на открито с големи фигури и прочие. Време беше да поемем на обратно. Изкушаваха ни двете винарни, разположени наблизо, но ни предстоеше още 155км път до Пловдив. Ето я и равносметката на деня- около 350км общ пробег с автомобил и около 11км пеша. И естествено безценни моменти с приятели сред чудните кътчета на страната ни.

Един коментар

  1. whoah this weblog is magnificent i like reading your articles.
    Keep up the great work! You already know, many persons are hunting around for this
    information, you could help them greatly.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.