Пиацца Минчио- Piazza Mincio (Quartiere Coppedé)-приказният квартал на Рим
12.09.2018г.
Рим е велик, не само с дългата си и непрекъсната история повече от 28 века, с това че има запазени археологически находки от почти всички тези славни епохи. Уникалното за града е, че докато в повечето древни градове по света, тези находки се откриват „на куп”, на едно място в историческия център на града, то тук историята като че ли напомня за себе си из целия град. Останки на древни крепостни стени, религиозни храмове, акведукти, мавзолеи, църкви, дворци-те са навсякъде из града. Пиша тези думи като предисловие към срещата ми с едно различно кътче от Рим. То е от новата история на града и сякаш е излязло от декор за филм. Това е площад Минчо-Piazza Mincio. Има няколко начина да стигнете до този площад, който остава в страни от всички традиционни туристически маршрути. Първият е от гара Termini с автобус № 92 до площад Буенос Айрес за 15 минути. От там се вървипеша 150 метра. Вторият вариант от гара Termini е със синята линия B за две спирки до спирка Policlinico, а оттам пеша 1,5 км. Аз го направих по малко по-дългия пешеходен маршрут. Идеята ми беше да видя повече интересни и малко посещавани обекти, точно за това, за което говорих в началото на предговора си. От спирка Repubblica, която е на една спирка по червената линия А от гара Termini с ходене пеш 2,2км. На пиаца Република се намират останките от термите на Диоклециан-най-големият древноримски термален център и един от най-красивите археологически музеи в Рим. Термите се простират на територия от 13 хектара между хълмовете Квиринал и Виминал (Quirinale и Viminale). Изграждането им започва през 298г. и са завършени през 306г. по образец на термите на Траян. Той бил съставен от няколко отоплени помещения – фриджидариум, тепидариум и калидариум. Термалният комплекс е бил разположен сред големи градини. Термите придобиват нов облик благодарение на Микеланджело.
През 1562 г. по поръчка на папа Пий IV геният реализира в тях базиликата „Санта Мария дели Анджели е дей Мартири кристиани“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri Cristiani). Част от помещенията на термите съществуват и днес и се намират в базиликата „Санта Мария дели Анджели“. Сега в Термите на Диоклициан, се помещава Епиграфския музей. Трите етажа на музея разказват с експозициите си начините на комуникиране в древноримския свят. В ляво от музея е Залата на Минерва, която също е част от термите на Диоклециан. През 1928г е преустроена на Планетариум.
Сега тук е разположен неголям отдел на Римския национален музей, посветен на скулптурите в античните терми. Между двата музея тръгнах по via Cernaia. Тя е широка улица, от дясната страна на която се виждаха останките от Термите, а от лявата страна се издигаха нови внушителни сгради. Минах покрай Министерството на икономиката и финансите, разположено до Piazza del Finanze и завих наляво от Министерството по Via Goito. Пресякох оживената Via Venti Setembre и продължих направо по Via Piave. На нея отдясно е сградата на Френското посолство. Стигнах до Porta Salaria , която е разположена на широкия площад Piazza Fiume.
Порта Салария (Porta Salaria) e порта на Аврелиевите стени , построена между 271 и 275 г. от император Аврелиан. През нея минава древният римски път Виа Салария за Адриатическо море. През Порта Салария готите с Аларих нахлуват в града през 410 г. и го разграбват. На 20 септември 1870 г. вратата е бомбардирана и е трябвало да бъде съборена. През 1871 г. вратата е изследвана археологически. Под източната кула са намерени стари гробове. През 1873 г. е построена отново. През 1921 г. е разрушена напълно, за да се освободи место за движението на транспорта, днес там се намира Piazza Fiume. Пиацата е построена, за да подобри жизнеспособността на Рим след разрушаването на Порта Салария през 1921 г. Днес Пиаца Фиуме е решаващ пътен възел. Митническите служби са били разположени тук в римско време, дотолкова, че наблизо е намерен митнически камък, който указва административната граница. Няма следи от Порта Салария. Любопитно: и до днес на Пиаца Фиуме, гледайки Аврелиевите стени към Порта Пия, има малка издатина: това е висящата тоалетна, използвана от дежурните войници.
В днешно време на площада се редуват сгради от миналото с модерни сгради. Място на офиси, ресторанти, кафенета, салони за сладолед и магазини. Търговската икона на района е Ринасценте, универсалният магазин, открит през 1960 г. Проектиран през 60-те години, магазинът добре представя икономическия бум в Италия, като търговската площ е на седем етажа.
Продължих направо по Via Salaria. Движех се в тих квартал без особени забележителности, когато видях на отсрещния тротоар красив портал. Зад изящната метална решетка се виждаше безупречно подредена красива градина. Бях стигнала до Вила Албани (Villa Albani).Вила Албани Торлония е построена по протежение на Виа Салария по поръчка на кардинал Алесандро Албани (1692-1779), известен колекционер на древни скулптури от Рим от осемнадесети век. Той поставя и основите на съвременните археологически проучвания.Вилата, разположена непосредствено до стените, близо до Порта Салария, е построена между 1747 и 1763 г. по проект на архитекта Карло Маркиони , когато големият парк е закупен от кардинала Албани.Замислена като представителна сграда, вилата е била сцена на ерудирани дискусии, концерти, танци и маскирани комедии, организирани да радват кръга от приятели, ценители на изкуството, които Албани събира около себе си. Вилата изглежда като огромен архитектурен комплекс с различни елементи: италианска градина , фонтани и второстепенни сгради (като Храмът на Даяна, Храмът на Кариатидите, Кафехаус и т.н.).Подреждането на изключителната колекция от гръцки оригинали и римски скулптури е поверено на Йохан Винкелман, библиотекар на кардинала от 1759 г. Разработената от Винкелман подредба във вилата има за цел да създаде образователно и емоционално пътуване, способно да се конкурира с вилите на императорския Рим и да омагьосва посетителите. През 1761 г. Антон Рафаел Менгс рисува стенописа на Парнас вътре в благородната галерия, може би най-важният живописен плакат от зараждащия се неокласически стил и допълнително доказателство за централното място на вилата в европейската културна панорама.Вилата останала непокътната дори след смъртта на кардинала: произведенията, откраднати през Наполеоновия период (1797-1815 г.) за украса на Музей Наполеон в Париж, всъщност са частично върнати след 1815 г. на законния собственик, принц Карло Албани. Резиденцията остава собственост на Албани до първата половина на XIX век, когато чрез последния наследник преминава към Албани-Кастелбарко, от което семейство Торлония го закупува. Принц Алесандро Торлония връща блясъка и престижа на това скъпоценно бижу от неокласическа архитектура, до степен, че през 1870 г. тук е подписано споразумението за влизането на Папската област в състава на Кралство Италия. Колекцията на древни монети и медали на кардинал Албани преминава във Ватиканската апостолска библиотека , която той председателства от 1761 г. Художествената галерия съхранява произведения на Перуджино, Джерардо деле Ноти, Ерколе де ‘Роберти, Лука Синьорели , ван Дайк , Тинторето, Рибера , Гуерчино, Анибале Каракчи, Марко д’Оджоно, Боргоньон. Художествената колекция на Вила Албани се счита за една от най-недостъпните в света, но през последните няколко години семейство Торлония организира няколко дни, отворени за посещение на сградата и дава на света възможността поне частично да се възхищава на великолепната си колекция. Възможно е също да поискате частно посещение директно на Фондация „Торлония“ чрез специална форма, която можете да намерите онлайн на официалния уебсайт на фондацията. Снимката ми е от интернет, защото нямаше как да се докосна до това бижу.
Вървях покрай дългата стена, зад която оставаше скрита от посетителите и от мен Вила Албани. На мястото, където стената свършваше на ул. Салария, на левия тротоар се откри друга ценност. Зад метална решетка се виждаше съоръжение, което дори без да си получил предварително информация за него, разбираш неговата антична възраст. Бях стигнала до Мавзолея на Луцилиус Рето (Mausoleum of Lucilius Peto).
Мавзолеят на Луцилиус Пето е открит през 1887 г., на около 6 метра под съвременната надморска височина, по време на работата по оформянето на лозе. Гробницата е построена в края на I век пр. н.е.
Построена на около 500 метра от Аврелиевите стени, от лявата страна на Виа Салария, гробницата има кръгла основа, изработена от блокове туфа, покрити с орнамент от травертин. Куполът има диаметър около 34 метра. Покритието почти сигурно е направено от конична купчина пръст с височина 16 метра. В центъра на главната фасада, гравирана върху мраморна плоча, има надпис, който приписва мавзолея на богат член на Gens Lucilia: Lucilius Peto, от племето Scaptia, военен трибун, който, докато е бил жив, построил гробницата за сестра си Луцилия Пола и за себе си.
Задният вход води вътре в мавзолея. Има коридор до погребалната камера с кръстообразна форма с три ниши, в които са поставени много погребални легла. По-късно мавзолеят е изоставен. През IV век сградата отново е използвана: към външния барабан са облицовани поредица от малки каменни гробници, които са открити (и унищожени) по време на разкопките. В стените на коридора са направени две ниши и в туфата е изкопана малка катакомба, която е достъпна чрез стълба. Гробницата е била ограбена през четвърти век и отново на няколко пъти между XVI и XVII век.
Завих надясно по първата пряка след стената на вила Албани, по Via Basento и достигнах до широката Vialle Regina Margherita. Вниманието веднага ми привлече кирпичена сграда на срещуположния ъгъл, който приличаше на малка крепост.
Това е част от комплекса на аржентинската църква Санта Мария Аддолората ( Chiesa Santa Maria Addolorata) на Пиаца Буенос Айрес. На вратата имаше портрет на папа Франциск, който е аржентинец, първият папа от Новия свят.
Влязох в църквата. Мястото излъчваше спокойствие и благоговейна тишина. Впечатлиха ме красивите мозайки и органа.
Църквата „Блажена Дева Мария от скръбните в Пиаца Буенос Айрес“ е основана от аржентинския свещеник монсеньор Хосе Леон Галардо благодарение на даренията на аржентинските епископи. Тя е първата южноамериканска национална църква в Рим. Крайъгълният камък е положен на 9 юли 1910 г., стогодишнината от независимостта на Аржентина. На церемонията присъства г-жа Саенс Пенья, съпруга на президента на Аржентинската република. Днес тя се управлява от аржентинския епархийски клир. Църквата е построена в нео-палеохристиянски стил. Фасадата е доминирана от голямата мозайка, която припомня ранните християнски: в центъра фигурата на Агнето, символ на Христос, е обградена от символите на четиримата евангелисти; дванадесетте овце символизират дванадесетте апостоли; изображения на флора и фауна, характерни за Южна Америка. Тръбният орган, построен през 1920 г. от компанията Mutin Cavaillé-Coll е непокътнат в оригиналните си звукови характеристики. В апсидата има друга голяма мозайка от Джовани Батиста Конти, изобразяваща Богородица на скръбта.
Продължих зад църквата по Via Tagliamento и веднага я видях- чудна огромна сграда с кули, орнаменти от цветя, маски на митични същества и огромна арка под нея.
Бароково украсената арка, под която виси голям полилей от ковано желязо, води до площад Минчо, където се намира този комплекс от сгради в приказен стил.
Бях стигнала до квартал квартал Копеде, който носи името си от архитекта Джино Копеде ( Gino Coppedè). Това е един от най-престижните райони на Рим, където живеят посланици и банкери. На 23 август 1917 г. строителната комисия отправя искане до Копеде, да даде на квартала римски отпечатък. Така Копеде използва темата за древния Рим и императорския Рим и изгражда гигантска арка, припомняща триумфалните арки на Римския форум. През 1924г. той проектира комплекс от 26 сгради и 17 вили. Според коментаторите на онова време, чрез работата си архитектът е искал да отдаде почит към фонтаните на Бернини. Quartiere Coppedè е един от основните примери за арт нуво и деко в Италия. Определено уникална е смесицата от различни архитектурни стилове, средновековен, римски барок и древногръцки стил едновременно. Невероятният микс на архитектурните стилове потапят посетителя в разкошната и дори малко измислена атмосфера от началото на 1900 г. Централното пространство на площад Минчо (Mincio) е заето от Фонтана на жабите.
Фонтанът дел Ране (Жабешкият фонтан) е реализиран през 1924 г. и е съставен от 12 мраморни жаби. Представлява кръгъл басейн, в центъра му има сложна плетеница от маски и фигури, поддържащи раковини. По краищата на басейна жаби изливат тънки струи вода. Още се помни как в него се изкъпват с дрехите си членовете на „Бийтълс“ след концерта в близката дискотека „Пайпър“ (Piper). Площадът е заобиколен от сгради, различни по форма и големина; двете най-важни сгради, богато украсени са: асирийско-вавилонският Дворец на паяците (Палацо дел Раньо), който се характеризира с голям паяк на фасадата.
Приказният дом Вилата на феите ( Villini delle Fate) е щедро украсен с картини и часовник с зодиакални знаци. Той се характеризира с тотална асиметрия, със средновековни арки и фризове, изработен от сливането от различни материали, като мрамор, тухла, травертин, теракота, стъкло.
Създателят на този необичаен квартал, за съжаление, не доживява до края на строителството и почива през 1927 г. Работата му е продължена от флорентинеца Паоло Емилио Андре – не само последовател, но и роднина на Джино.
Арката, която превъзхожда входа на сградата, разположена на номер 2 на площада, е вярна репродукция на сценография от филма „ Кабирия“ от 1914 г. Поради своята особена архитектура, районът Копеде е избран от режисьора Дарио Арженто като фон за някои сцени от филмите му „ Inferno“ и „Птицата с кристални пера“, а през 1976 г. от режисьора Ричард Донър за филма „Предсказанието“ . Сред филмите, заснети в квартала, също така си спомняме и „Аромат на дамата в черно“ (Il profuno della Signora in nero), „ Il Cielo in una stanza“ от Карло Ванзина. Тенорът Бениамино Гигли има своя римски дом в една от къщите в квартала.Квартал Копеде се състои от луксозни къщи и вили.
Всяка къща тук не е като предишната. В квартала има много посолства на различни държави.
Това е напълно нетуристическа дестинация в Рим, малко хора се скитат тук, така че в околните барове и ресторанти можете да видите ежедневието на града. Аз лично не можах да видя такива заведения, може би, заради малкото време, с което разполагах.Разходих се по тихите улици, сред необичайните сгради с фасадите с венециански лъвове, купидони, пчели в духа на Барберини и тайните знаци на масоните – луд еклектизъм, който, въпреки това, има своя хармония и свой специален стил. В тази най-чудновата зона на Рим преди време се опита да купи, но безуспешно, къща и Мадона.
На връщане по обратния път минах покрай стената на вила Албани с тайната надежда да зърна повече от тази прелест. За съжаление нямаше такава възможност. Споделям с вас единствената гледка, която успях да видя от комплекса на вилата.
Може да се върнете по обратния път до Piazza Rebublica или в друга посока след 15 мин. да стигнете до Вила Торлония, за която вече писах. Приятна разходка!
