Нашата Болоня

Прибирам се в офиса и насреща ме гледат 3 чифта очи с дяволско пламъче в тях. Ясно е че, моите колежки са решили нещо. „Отиваме в Болоня!”- от вратата ме подхващат те. Вдигам рамене, усмихвам се и казвам: „Ми, добре! Кога?”. „Летим на 29 септември”. Речено-сторено. За 24 години работа в туризма, като пътуваща служебно с групи туристи, а също и  лично, пътуването ми е станало начин на живот, моя втора природа. Досега Болоня винаги е била в страни от нашите маршрути. Оставих организацията по пътуването изцяло на инициаторките. Всъщност „моите колежки” сме две по две сестри- аз и моята, горди собственички на малка туристическа агенция в Пловдив и двете сестри Колеви, които са ни и като наши сестри. Закупиха самолетни билети от и до Болоня, ангажираха нощувки, наеха рент-а- кар и готово!

Дойде заветния ден на пътуването. Следобеден полет и пристигане вечерта на летището до Болоня. Посреща ни с атрактивни марки коли, с които градът се гордее.

 Оправихме формалностите по наемането на рента-а кара- важно изискване е шофьорската книжка / т.е., този който ще кара колата/ и кредитната карта, по която се задържа гаранция да са на едно и също лице. Тръгваме към огромния паркинг да намерим нашето возило. След доста лутане го откриваме- нов бял Фолксваген. До тук добре, но следващия препъни камък е, че не можем да изключим системата за сигурност и не можем да потеглим. Паркингът беше почти безлюден. Видяхме една дама на достопочтена възраст и я помолихме за помощ. Ура, колата запали в нейните ръце! Тръгнахме и чрез навигация бързо намерихме апартамента, който бяхме наели предварително. След бързата процедура по запознаването с „хазяина” и връчването на ключовете имахме нужда да се подкрепим и да свалим натрупаното напрежение от полета и случката с колата. Беше станало 23,30ч, но какво от това! Излязохме навън и се заоглеждахме за работеща заведение. На около 200м от нас видяхме малко уютно ресторантче, което по-скоро приличаше на домашен битов кът. Плахо пристъпихме вътре, но ни посрещна гостоприемната усмивка на домакинята. След като разбрахме, че има вино и нещо за хапване, блажено се отпуснахме на столовете. Имаше само една заета маса, така че нямаше на кого да пречим. Виното ни развърза езиците, започна здрав смях и шумно изливане на събраните емоции. И после италианците били шумни! Не се заседяхме много, защото програмата, която си бяхме направили беше много тежка. Сутринта  оставихме нашето возило на паркинг и тръгнахме на пешеходна разходка из центъра на Болоня.

 От  Porta San Felice започна нашето навлизане в историческия център на града.  Тя е най-западната порта на някогашните външни средновековни стени на град Болоня. Портата е издигната през 13-ти век. Възстановена е през 1508 г. и отново през 1805 г., когато Наполеон посещава града.  В миналото тук e имало сграда за събиране на мита.

Тръгваме по Via San Felice под сянката на многобройните портици. Портиците заемат сериозно място в центъра на Болоня.

Те са особено удачни за пешеходците- през лятото пазят от лъчите на палещото слънце, а при дъждовно време се движиш и си сух. Някои са оцелели от XIII в. Историята разказва, че градът до голяма степен се е препитавал от многобройните студенти, които учели в университета му. Площта за живеене, обаче не достигала и тогава започнало изграждането на нови студентски жилища като  фасада на вече съществуващи сгради. Условието е било да са широки и достатъчно високи, за да може да мине каруца с кон под тях. Центърът на  града е обвързан от 38 км тротоари под сводовете на сградите.

Портикът от града нагоре към светилището на Сан Лука се смята за най-дълъг в света. Особено впечатляващи са нощно време, когато са ефектно осветени. Продължаваме напред и Via San Felice премина във Via Ugo Bassi като в далечината пред нас се извисяват снагите на двете  наклонени средновековни кули Гаризенда и Азинели- Le due torri Garisenda e Asinelli –символът на Болоня.

Преди да стигнем до тях решихме на посетим Катедралата на Болоня Cattedrale Metropolitana di San Pietro (Duomo) и завихме наляво по Via Indipendenza (ул.“Независимост“), основната търговска улица на Болоня. Тя свързва автобусната и железопътната гара с центъра на града и е напълно завършена през 1890 г.

Катедралата на Болоня е изградена   на няколко етапа: от 910 г. – до пожара през 1141 г., от 1141 г. – до земетресението през 1222 г., а през 1582 г. e обявена за градска катедрала от папа Григорий XIII. Днешният си бароков облик катедралата добива в началото на XVII в.

 Уви,  оказа се, че сме във вихъра на събитията. На следващия ден, на 1 октомври се очакваше посещението в Болоня  на папа Франциск и в града кипеше трескава подготовка по посрещането му, както и по мерките за сигурност. По тези причини Катедралата се оказа затворена. В интерес на истината по време на нашата подготовка за пътуването на Болоня,  не бяхме проверили за това историческо посещение.  Вдясно от Катедралата се намира  внушителния площад Piazza Maggiore, но него си оставихме за разглеждане на връщане. Целта ни бяха двете кули. Съвсем скоро бяхме пред тях /1,7км от Porta San Felice/ . Решихме да ги посетим и да се изкачим пеш по стръмните дървени стълби, 498 на брой.

Между XII и XIII в. в Болоня има повече от 180 кули. През 13 век много от тях са разрушени, а други просто се сриват сами. Тези кули са със статут на символи, изградени от богатите семейства в града, за да демонстрират своите мощ и величие. Първоначално са използвани за живеене и за военни цели. По-късно се използват с различно предназначение – за затвори, магазини и дори жилищни сграда. На хоризонта на Болоня днес се изправят не повече от двадесет кули. Най-известните от тях са „Двете кули“ – Азинели и Гаризенда. Те са построени в началото на XII в. и били проектирани да бъдат близнаци. И двете кули са кръстени на семействата, които са ги построили. Първоначално са с височина от около 60-70 метра. Нездравите основи на кулата Гаризенда са причина през 14 век тя да се  наклони с 3,2м и височината й е намалена от съображение за сигурност. Днес тя е висока 48 метра, има по-видим наклон от над 3.2 метра.

До двете кули се намира ренесансовата църква Санти Бартоломео и Гаетано ( Santi Bartolomeo e Gaetano).  Влязохме и се насладихме на нейния интериор.

Църква на мястото, посветена на Свети Вартолемей, съществува от V век. Вероятно е построена върху още по-стара църква и е приютявала бенедиктински монаси до 16 век. Църквата е проектирана от Джовани Батиста Фалчети и  Агостино Барели и построена през 1516г.  През 1599 г. църквата попада под ръководството на Театините , а през 1627 г. те предприемат цялостно преструктуриране на комплекса. През 1671 г., когато Каетан ( Гаетано ), основателят на Театинския орден, е канонизиран, църквата получава допълнително име. Камбанарията и крайните параклиси са завършени до 1694 година.

Таванът на централният неф представя   Сан Гаетано (1667 г.) от Анджело Микеле Колона и Джакомо Алборези . На тавана на трансепта е изобразена Слава на Сан Стефано (1695 г.) от Джовани Антонио Бурини и Маркантонио Киарини . Куполът (1691 г.) е декориран от Джузепе и Антонио Роли . 

 Кулата Азинели е по-високата, 97 м. През 14 век тя влиза в активите на града, като се превръща в затвор и малка крепост. През този период е добавена дървена конструкция около кулата на височина 30 метра над земята, която е свързана с въздушен мост към Гаризенда. Той е разрушен по време на пожар през 1398 г. Днес 498 стъпала водят до върха й, от където се открива смайваща панорама към целия град.

Наредихме се на опашката пред кула Азинели. Не чакахме много. Учудването ни беше голямо, когато разбрахме, че билети не се продават тук, а трябва да се върнем на Piazza Maggiore 1. Нямаше как, две от нас отскочиха за билети. Влязохме. Оказа се, че сме се впуснали в голямо приключение.

Вътре беше сумрачно,  дървените стълби бяха протрити и зловещо проскърцваха под краката ни. Виеха се нагоре и нагоре и сякаш нямаха край. Гледката надолу от перилата ставаше все по-смразяваща.

 В добра физическа форма съм, с психиката също съм добре, но разбрах, че съм попаднала на изпитание. Може би тук ми се отключи фобия от високо. Но връщане назад нямаше.

 Когато превзех и последните стъпала пред мен се откри невероятна панорама. Есенното слънце се плисна над червените покриви на Болоня. Открояваха се сградите на Катедралата, на Университета, на Базиликата „Св. Петроний”.

Чувствахме се победители. Пътят надолу беше също толкова ужасен и с удоволствие поех свеж въздух като излязох от кулата Азинели. Имахме нужда да се тонизираме. Точно до кулите се намира чудесното кафе Botega Portici. На самообслужване се подкрепихме с по едно чудесно капучино и се отърсих от стреса по зловещите стълби в кулата.

 Събрахме сили и продължихме нашата разходка под портиците на града. Време беше да разгледаме основния площад на Болоня,   Piazza Maggiore, който сякаш е претъпкан от забележителности.

 Piazza Maggiore е главният площад в града. Първоначално площадът е построен през XIII в. като пазар, днешният си вид добива през XV в. На Пиаца Маджоре се намират следните сгради:

 Palazzo dei Banchi (XV – XVI в.) – финансовото средище на Болоня, което е известно с обмяната на пари.

 Palazzo dei Notai е дворец, издигнат от гилдията на нотариусите през 1381 г., построен на два етапа. Частта, която гледа към базиликата „Свети Петроний“, датира от 1381 г., а частта, която гледа към Palazzo d’Accursio, е издигната през 1437 г. от Бартоломео Фиораванти.

 Palazzo d’Accursio (познат и под името Palazzo Comunale) е изпълнявал роля на градско кметство до 2008 г. Дворецът е архитектурен ансамбъл от няколко здания (XIV – XVI в.). В миналото е бил резиденция на Франческо Акурсио, бележит юрист и преподавател в Болонския университет. В последствие дворецът става седалище на болонската управа. През XV в. Фиораванте Фиораванти разширява двореца и построява часовниковата кула La torre d’Accursio. Сградата е преустроена през XVI в. след падането на управляващата династия Бентивольо. На втория етаж се намира зала „Фарнезе“, в която през 1530 г. Карл V е бил коронясан за император на Свещената Римска империя.

Статуята, намираща се на фасадата на Palazzo d’Accursio, е на родения в Болоня папа Григорий VIII (с рождено име Уго Буонкомпани), въвел Григорианския календар, който използваме и днес. От северната страна на Palazzo d’Accursio се намира модерната мултимедийна библиотека „Сала Борса“ (вход свободен), по чиито стъпала са насядали ученици и студенти от Болонския университет. В непосредствена близост до тази библиотека са поставени паметни плочи в чест на загинали дейци на италианската Съпротива.

Palazzo del Podestà (Дворецът на градоначалника) датира от 1200 г. като седалище на местния подестат (държавната администрация през Средновековието). Тъй като се оказва недостатъчен за приемане на гражданите, до него е построен през 1245 г. дворецът на крал Енцо. Долният етаж е съставен от двойна отворена аркада, наречена Волтоне дел Подеста. Часовниковата кула Torre dell’Arengo е построена през 1453 г. В нея се намира тежката 4,7 тона камбана, предназначена да известява гражданите при опасност.

Basilica di San Petronio (Базиликата „Свети Петроний“) е кръстена на покровителя на Болоня свети Петроний и е една от най-големите европейски църкви, на 15 място в света с размерите си: дължина 132 м, широчина 60 м, сводът е висок 45 м, а височината на фасадата е 51 м. Побира 28 000 човека и е била проектирана да надмине базиликата „Свети Петър“ в Рим. Парите обаче свършват и тухлената фасадата на базиликата не е украсена докрай с мраморна облицовка.
Основният камък на базиликата е поставен на 7 юни 1390 г. Строителната дейност на параклисите завършва чак през 1479 г. Под балдахина на централния олтар папа Климент VII е коронясал Карл V за император на Свещената Римска империя на 24 февруари 1530 г. Базиликата има най-дългия слънчев часовник в света (66,8 м). В нея се съхраняват мощите на свети Петроний и е погребана Елиза Бонапарт, сестрата на Наполеон.

Направихме опит да влезем в базиликата, но уви, отново заради организацията по посрещането на папата на следващия ден, не беше позволен достъпът до туристи.

Piazza Nettuno (площад „Нептун“) носи името си от Фонтана на Нептун (1563 г. – 1566 г.), построен от фламандския скулптор Жан де Болон (Джамболоня), по проект на художника от Палермо Томазо Лаурети. Площадът сякаш е част от големия площад Пиаца Маджоре.  Заради височината си от 3,20 м статуята е наричана още „Гигантът“ и символизира властта на папата подобно властта на Нептун над моретата. В краката на Нептун се намират 4 статуи, които изобразяват четирите познати дотогава реки: Ганг, Нил, Амазонка и Дунав. Тризъбецът на Нептун е взет за модел на емблемата на известната марка автомобили „Мазерати“. Емблемата е проектирана от Марио Мазерати. За наше съжаление фонтанът с Нептун беше опакован за реставрация.

Източно от Фонтана на Нептун се намира Palazzo Re Enzo (Дворецът на крал Енцо Савойски), построен през 1245 г. като допълнение към съседния Palazzo del Podesta. Дворецът е кръстен на Енцо Сардински, син на император Фридрих II, който е бил пленен в битката при Фосалта и затворен в двореца между 1249 г. и 1272 г., в който умира.

 В непосредствена близост до Пиаца Маджоре и Палацо дей банки се намира дворецът на Архигимназията- Archiginnasio di Bologna (XVI в). Той е бил седалище на най-стария университет в Европа – Болонския от 1563 г. до 1803 г. В него се помещава Анатомическия театър, в който студентите по медицина са били разположени амфитеатрално над масата за дисекция на човешки тела.

В наши дни Архигимназията е богата библиотека.

Поразходихме се още малко в Болоня.

Използвани източници: Portale:Bologna и основният туристически сайт на Болоня, в който има всичко за града: https://www.bolognawelcome.com

Около 13.30ч тръгнахме за Урбино /172 км/.

Следва продължение….