Йордания-Петра, изгубеният град
08-11март 2020г.
Дестинация „Йордания” е сравнително нова за нашата агенция, но направените от нас пътувания минаха изключително успешно. Отзивите и разказите от пътувалите предизвикаха още повече моето любопитство и затова, когато се оформи поредната група по маршрута, реших да се присъединя и аз. Различно беше това пътуване… Проведохме го от 8-ми до 11 март 2020г., само 2 дни преди окончателно страната ни да бъде „затворена”, заради първата вълна от Корона Вирус. До последно не знаехме дали пътуването ще го има, дали някой от пътуващите няма да се откаже и прочие неизвестни. Но ето ни в уречения ден, с всички 31 туристи /едни от любимите ни редовни корпоративни клиенти/ се отправихме с групов трансфер с автобус от Пловдив до София. Летището беше странно пусто и тихо, няма го превъзбудения шум от изпращащи и пътуващи. В 17,35ч. излетяхме с редовен полет до Акаба. В 20,30ч. кацнахме в града, който е единственото му морско пристанище, както и единственият морски курорт. Няма часова разлика между двете държави. Направихме бързо настаняване в хотел Duble Tree by Hilton 5* и изгладнeли от полета и от емоциите по пътуването се отправихме заедно към близкия ресторант Papay.
Водач и екскурзовод на групата беше моята колежка и обичана приятелка Деси, която както я наричаме със сестра ми е „моторът” на нашата туристическа агенция. Деси познаваше собственика на ресторанта, беше направила предварителна резервация и там ни посрещнаха едва ли не като стари приятели. Имахме възможност предварително да изберем между постно /8JD/, месно /10JD/ или рибно /12JD/ меню. Скоро масите ни се отрупаха от местни специалитети, ухаещи и изглеждащи примамливо.
Вечерята мина чудесно- похапнахме от вкусните гозби, поговорихме си, не забравихме да се поздравим за Студентския празник и не след дълго се оттеглихме на заслужена почивка. Утре ни очакваше дълъг ден, изпълнен с пътуване и много нови преживявания.
На другата сутрин в 8.00ч отпътувахме с автобус за розово-червеният град Петра, едно от най-внушителните и богати археологически забележителности на древния свят. На 6 декември 1985г. Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. През 2007г. с гласовете на 100милиона души от цял свят категорично е избрана за едно от 7-те нови Чудеса на света. Придружаваше ни местен екскурзовод, който любезно ни се представи, че се казва Фажер и започна своя разказ на руски език. Докато напускахме пределите на Акаба той ни разказа накратко за града. Акаба е разположен на северното крайбрежие на залива Акаба в Червено море, близо до израелския град Ейлат. Населението е 150 хиляди души, което е около 2% от населението на Йордания. Дължината на брега на Акаба е 27 км. В него се помещават много хотели и ресторанти. В рамките на града има безплатни плажове. В залива, където се намира градът, са открити над 140 вида корали, а също и около 40 вида морски животни, които се срещат само тук. Поради богатството на подводния свят на Червено море, има 25 подходящи за гмуркане места. Акаба, подобно на Ейлат, е обявена за безмитна зона, което допринася за развитието на търговията и за това получава прякора „икономическите дробове на Йордания“. Пристанището е специализирано в износа на фосфати , както и на иракски петрол. Градът е известен с гигантското знаме на Арабската революция, разположено на брега. Височината на стълба на знамето е 136 метра, а размерите на флага са 60 на 30 метра. Към август 2015 г. той е шестия по големина в света.Пътят до Петра от Акаба е около 130км, които пропътувахме с една почивка. Скоро бяхме на входа на розово-червения град.
Екскурзоводът ни посочи един ресторант в близост- „Рецептите на мама”, в който трябваше да се съберем за обяд около 16ч. след като приключим с разглеждането на обекта. След малко навлязохме в него. Петра е разположен в естествено укрепената планинска долина Вади Муса („Долината на Мойсей“). Била е столица на Набатейското кралство-арабско племе, които първоначално били овчари. Те оценили важното геостратегическо положение на града, през който минавали древните търговски маршрути и променили дейността си. Станали охранители на кервани и търговци, а таксите, които налагали на минаващите пътници, спомогнали за преуспяването им. Петра се превърнала в голям търговски център, а гръцките пътешественици разнасяли легенди за богатството и разкоша ѝ. През I-ви век преди Христа построили монументални култови и административни сгради из тесните, добре предпазени каньони. Цивилизацията им постепенно западнала през II век след Хр., когато император Траян присъединил Набатея към Римската империя. Векове наред Петра потънала в забвение. През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след кръстоносците през 12 век. Започнахме да навлизаме по добре оформена алея сред руините от древния град. Първоначално пространството около нас беше широко и наблюдавахме древните гробници, изсечени в червените пясъчници.
Покрай нас от време на време препускаха на коне местни мъже или в по-плавен ход съпровождаха туристи, които бяха избрали този начин на придвижване. Една от причините за доброто запазване на Петра е и тази, че това е единствения начин за обхождане на маршрута- пеша или на кон. Скоро пътеката се стесни и навлязохме в тясното сенчесто дефиле Сик /The Siq/. Минахме покрай символичните стражи-пазители на града.
Над нас се издигаха страховити скали с височина на четири етажна сграда. Градът е успял да оцелее във вековете и заради добре изградената си система от канали за снабдяване с вода в суровия климат, както и за отводняване. Тези канали могат да се видят и до днес.
Освен намесата на човека, който беше издялал в меката скала гробници, канали, сгради за живеене, природата–майка също беше оформила интересни форми, които дори при слабо въображение приличаха на определени предмети и животни. Ето го и слончето, някак закачливо, дори леко усмихнато!
На едно място водачът ни събра пред един каменен къс и ни попита дали можем да познаем неговото предназначение. Имаше неуспешни догадки и скоро разбрахме предназначението му-служил е като символично място за бракосъчетания. Фажер помоли за двама доброволци, за да покаже как това се е случвало преди около 2000години, и понеже такива нямаше, ритуалът го изпълнихме аз и Деси. Застанахме от двете страни на камъка, а водъчът ни с кръстосани пред себе си ръце обхвана нашите. Бяхме свързани завинаги!
Продължихме да навлизаме около 1,5км в тясната, ветровита долина, когато нашият екскурзовод ни накара да се доближим до скалата в дясно от пътя и да направим няколко крачки заднешком. Когато направихме стъпките и се обърнахме…пред нас се откри изящната, внушителна, сякаш излязла от приказките сграда на храма Al Kazneh- The Treasury, Съкровищницата.
Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от началото на първи век. Фасадата от дялан камък е с прецизно изваяни колони, фризове и спирални резби. Широка е 25м и е висока 30метра. Великолепният мавзолей вероятно е изсечен за набатейския цар Аретас IV. Във вътрешността му са открити следи от изгорен тамян, което показва, че Ал Хазне е бил важно място за поклонение. Наричат храма още „Каснех ал-Фарун” (Съкровищницата на фараона). Името му се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Имахме изключително редкия шанс да се насладим на гледката без обичайната тълпа от блъскащи се туристи на това място.
Пролетното слънце ведро ни се усмихваше, ние се радвахме на късмета си и на хубавото време. Фажер ни показа едно място в близост, от където ставаха чудесни снимки с фон Съкровищницата.
След малко продължихме нашия път сред древния град. Скоро дефилето Сик се разшири и в ляво от нас се откриха много издълбани в скалите високи фасади на гробници. Те приличаха на редица от имения и затова тази част от дефилето е наречена „Улица на фасадите”. Всички тези фасади вероятно са били покрити със светла мазилка и боядисани в цвят, което се доказва от останки в една от гробниците.
През 19век било изказано предположение, че мястото е било само некропол, но археолозите са събрали много факти, доказващи че в миналото Петра е бил град с поне 20 000 жители. Това твърдение е потвърдено и от големия амфитеатър, пред който се озовахме след малко. Той е изсечен директно в скалата на Джабал ал Мадба и датира от началото на I век след Хр., когато Петра е свидетел на архитектурен бум при набатейския крал Арета IV. През 106г. след н.е. театърът е разширяван за сметка на някои по-стари гробници. Има 3 входа, централна, извита кралска врата valve regia, за кралски особи или за главния герой. Фрагменти от статуи на Афродита, Хермес и Херакъл са намерени от римско време при разкопките. Според някои изследователи театърът е събирал 4000 зрители, а според други-8000. При всички случаи, обаче той е доказателство, че Петра е град бил „град на живите”.
Срещу амфитеатъра, изсечени на западния склон на скалния масив Джабал ал Хубта се извисяват поредица от големи мавзолеи с впечатляващи фасади. В центъра им е Гробницата на урните. Тя има двуетажна подструктура от сводове и голям колонаден двор под него, от който има невероятна гледка към града. Приликата на фасадата й с тази на Ал Хазне показва, че последната е служила за модел. Името на гробницата идва от урната, която е разположена най-високо на фасадата й. Другата особеност са трите погребални ниши /локули/, в междуколонните пространства. В отвора на средния все още има релефна плоча, върху която се вижда бюстът на сановник, облечен в туника. За съжаление лицето му е унищожено. Предполага се, че е бюст на набатейски цар, вероятно на Малих II / 40-70г.сл.н.е./. Прозорецът над входа е направен по време на византийската му употреба като църква.
Тук групата ни се раздели. Знаехме, че ако продължим напред, скоро щяхме да се озовем на Colonnaded street- останки от римска колонада. Цялото трасе е дълго около 4км и ако бяхме продължили по основния път щяхме да достигнем до Ad Deir-Манастирът, една от най-внушителните постройки в комплекса. Той е подобен по дизайн на Съкровищницата, но е по-голям с 50м. широчина и 45м височина. Построен е през 3в.пр.н.е. Името си получава по кръстовете, издълбани по вътрешните стени, предполагащи използването му за църква през византийската епоха. Времето не ни позволяваше да стигнем и до най-високата и отдалечена част от града- High Place of Sacrifice /високо място за жертвоприношения/. Тръгнахме по същия път на обратно и малко след 16ч. бяхме до входа на комплекса в ресторант „Рецептите на мама”. На стената висяха портретите на краля на Йордания и неговите наследници, а мястото излъчваше самобитност и гостоприемство.
Нашите домакини ни очакваха с вкусни местни ястия. Скоро цялата група се събрахме, хапвахме и споделяхме впечатленията си. Пътят на връщане до Акаба и нашия хотел Duble Tree by Hilton 5* мина неусетно. Скоро бяхме по леглата, защото утре ни очакваха нови приключения- Мадаба-градът на мозайките, планината Небо, от която Мойсей вижда Обетованата земя и къпане в Мъртво море…
До утре!
Очаквайте продължение….
