Другият Истанбул- Църквата на Първото число-част I
Нарекохме нашата програма за Истанбул на 29.10. 2020г. „Другият Истанбул- Църквата на Първото число”, заради различните допълнителни мероприятия за посещение, които включихме в нея. Но тя беше нетрадиционна и поради друга причина-проведохме я в условията на усложнена епидемиологична обстановка. Буквално до деня на пътуването не знаехме дали ще е разрешено да пътуваме. Благодарности и на клиентите ни / повечето от тях редовни/, които „не дадоха назад” и не се отказаха. Тръгнахме в 22часа с известни притеснения, но скоро радостта, че сме отново на път, че „замириса на екскурзия” ни успокои и се отдадохме на пътуването. На границата имаше перфектна организация, както на нашия, така и на турския граничен пункт, въпреки че бяхме около 20 автобуса. След около 3 часа стандартни процедури, вече влязохме в Турция. С една почивка по път, сутринта стигнахме до един от най.новите и модерни търговски центрове Aqua Florya Alisveris Merkezi. Той е разположен на около 20км от Историческия център на Истанбул, в близост до летище „Ататюрк”, на брега на Мраморно море и от него се открива пленителна панорама. Комплексът е на три етажа, открит е през октомври 2012г. и в него освен търговски площи има детски кът, кина, зали за културни мероприятия. Основна цел на нашето посещение беше аквариумът. „Аква Флория” разполага с 64 аквариума и всички те представят над 1500 вида и 15 000 земни и морски същества.
Експозицията е оформена по географски принцип, започвайки от Черно море и завършвайки в зоната на Тихия океан. Запристъпяхме от зала в зала по дългия 1,2км маршрут. Сякаш бяхме в някакъв воден свят. Имаше информационни табла, които указваха района на местообитание на съответните морски същества. Беше пресъздадена вътрешност на стар пиратски кораб.
Огромен тунел осигуряваше видимост на 270 градуса и сякаш морските обитатели плуваха над главите ни.
Посетителите на някои от ресторантите в търговския комплекс имат пряка видимост към аквариума и от плуващите същества ги дели едно „стъкло” разстояние.
Особено впечатляваща е „Тропическата зала”, където е пресъздадена температурата и влагата на тропическите гори. Разхождахме се сред палми и увивни растения, а около нас плуваха екзотични морски създания.
Зала „Антарктида” беше царството на пингвините. Някои от тях жизнерадостно плуваха в ледените води, а други кротко се пощеха на сушата.
След разглеждането на морските обитатели отдадохме дължимото на МОЛ-а, който не е голям, но е добре подреден и задоволява и изискани вкусове.
Преди да се настаним в нашия хотел в квартал Лалели, посетихме българската църква „Св. Стефан”, разположена в близост до Златния рог. Тя е единствената православна желязна църква в света.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Отделните метални елементи на църквата са захванати с болтове, гайки и нитове – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 г. След продължителен ремонт беше тържествено открита отново за посетители на 7 януари 2018г.
Интерес представлява едно нова модерна чешма в двора на църквата, направена и дарена от пловдивския скулптор Георги Иванов /Жорж Трак/.
Време беше да се отдадем на заслужена, макар и кратка почивка. В 15.30ч. тръгнахме с час от групата и нашия местен екскурзовод Ерджо / трудно ми е да му кажа турското име/ на тур за посещение на „Света София”. Валеше дъжд, но това не можеше да намали желанието ни да се докоснем до храма на „Светата премъдрост Божия”. В продължение на почти хиляда години „Света София“ е най-голямата църква и все още е четвъртата по площ в света.
Единственото предимство, че вече е джамия е това, че няма входна такса. В двора имаше ажурна чешма за ритуално измиване.
Поради дъжда нямаше и много посетители. Над входа, от който влязохме имаше позлатена мозайка, изобразяваща Дева Мария с малкия Исус на ръце, а от двете й страни-двама императори.
Отдясно е император Константин Велики, който подарява на Св. Богородица макета на града. Това е символичен знак за това, че той построява Константинопол през 330г като нова столица на Римската империя. Отляво на Божията майка е император Юстиниан, който държи макет на храма, символизиращ това, че той го е построил от 532г. до 537г. Учудващо е, че е построена само за 5 години.Императорите са вярвали, че са получили тази власт, благодарение на Бога, затова не са жалели средства за изграждането на храмове. На втория етаж има фреска, която изобразява Исус Христос между императора, който държи торбичка с пари и императрицата, която държи свитък. Тази фреска ни показва, че те са се занимавали с благотворителност.
Има 9 врати, през които се влиза в храма, като централната е на императора. Само той, свитата му и вселенския патриарх може да влязат през нея. Над главната порта има красива мозайка, изобразяваща Исус Христос Вседържител. С дясната ръка благославя хората, а с дясната държи Евангелието. Отдясно е Архангел Гавраил, а от ляво е Дева Мария. На колене пред Него му се моли император Леон VI Философ.
Имало е икони от двете страни на главната порта, които вероятно са свалени от кръстоносците при плячкосването на града през 1204г. Вътре погледите ни се насочиха към огромния купол. Той е с височина 55,6 метра и с диаметър между 32,7 и 33,5 метра. През вековете куполът е използван за морски фар от моряците, плаващи наблизо, защото се е виждал отдалече, осветен от хилядите свещи, които са горели вътре.
От четирите страни под купола има фигури на ангели серафими с по 6 крила. Вярвало се е, че на другия свят те ще охраняват тона на Иисус Христос.
Под купола, в дясно има едно място на пода с красив разноцветен мрамор. Според Ерджо на това място е ставало обявяването на императора в титла, защото ако купола символизира Иисус Христос, то императора трябва да бъде в дясно от него.
След превземането на Константинопол от османските турци и превръщането на „Света София” в джамия, голяма част от позлатените мозайки са замазани с боя, защото мюсюлманите не могат да се молят пред образите на хора и животни. Тогава върху подпорните колони под апсидата са добавени монограмите на четирите халифа на отоманската империя.
Ерджо ни отведе в дясно от михраба и ни обърна внимание на многото риби, изрисувани по тавана. Рибата всъщност е знака на първите християни. Те избрали рибата заради чудото на Исус, който с две риби и пет хляба нахранил 5000 човека.
След това погледът ни насочи към една колона, в която горна част ясно се виждаше отпечатък на длан. Има три легенди за този отпечатък. Според едната е оставен от великаните, които строили храма с колони и мрамор от приказната планина Каф. По време на строежа, пренасяйки мрамор, един от великаните го ударил с ръка, за да остави следа в свещения храм. Според гръцка легенда Света Богородица се появила в храма по време на последната литургия, простряла своя покров над християните и докоснала една от стените с ръката Си. Турската легенда разказва, че това е отпечатък на ръката на султана Мехмед ІІ, който превзема Константинопол. По време на обсадата в „Св. София” се е служела литургия. Накрая турците се втурнали в храма и изклали всички молещи се. Ето защо султанът влязъл вътре по труповете, тоест на определена височина. Конят му се изплашил от толкова много трупове и се изправил на задните си крака. Мехмед, за да не падне, опрял ръка до стената.
Наблизо до колоната с отпечатъка Ерджо ни обърна внимание на едни странни форми, образувани от шарките на мрамора по стените. Дори човек с не голямо въображение можеше лесно да различи фигури. На едната сякаш беше изобразен дявола с извити рога / или поне както сме свикнали да го възприемаме/.
На другата стена се виждаха хора- един с вдигната ръка, както и човешки профил.
Другото мраморно пано сякаш пресъздаваше космическа чиния от която се спускаха два лъча.
Имаше и фигура подобно на атомна бомба. Дали като някакво предупреждение? Излязохме навън сякаш като омагьосани от чутото и видяното. Прибрахме се в хотела, бързо освежаване и се приготвихме за вечеря на яхта по Босфора. Това беше един чудесен завършек на наситения с емоции и впечатления ден.
На другата сутрин закусихме в ресторанта на хотела, който е на покрива му и от където се откриваше прекрасна гледка към Мраморно море и чакащите за влизане в пристанището кораби. Тръгнахме с автобуса до Еминьоню, от където се качихме на нашето корабче за разходка по Босфора. Получихме интересна информация за обектите, които се виждаха първо покрай европейския бряг, а после и покрай азиатския, но повечето от нас бяха заети с правенето на снимки. След това посетихме небостъргача Сапфир- най-високата сграда в Турция, намираща се в бизнес квартала Левент. От годината й на завършване /2010г./ до 2016г. тя е била на четвърто място по височина в Европа. Висока е 261м. Изкачихме се с асансьор до панорамната площадка на 54-ия етаж. Оттам се виждаше целия град като на длан.
Погледът ни стигаше дори до най-новия, трети мост над Босфора, разположен в северната част на пролива.
Не пропуснахме да посетим и 4D киното, където за около 10 минути бяхме смели пилоти на вертолет, от който виртуално разгледахме основните забележителности на хилядолетния град. Следобедът оставихме част от групата, за да посетят двореца Долмабахче, а ние с фуникуляра се изкачихме до площад Таксим. Веднага ни грабна пъстрата тълпа от хора, шумът от превозни средства и клаксони.
Времето беше слънчево и тихо, прекрасно като за последния ден на месец октомври. Пуснахме се по главната търговска улица „Истиклял. Признавам си, че никога не съм я виждала с толкова малко хора.
Една от причините е естествено силно намалените посещения на туристи заради заплахата от Ковид-19, а другата беше дългия уикенд, който местните бяха получили заради 29 октомври- Празника на Републиката. Обходихме я цялата и се спуснахме покрай кулата Галата.
Към 17ч. с трамвай се прибрахме до нашия хотел. Кратка почивка и в 18ч. потеглихме с нашия автобус за посещение на пеещите фонтани Watergarden. Те се намират в азиатската част на града, затова пътуването до там беше като панорамна обиколка на града. Стъмни се и се насладихме на ефектно осветения вечерен Истанбул. Малко след като пристигнахме започна и светлинното и музикално шоу. Под звуците на различни известни хитове се разнесе цяла феерия от цветове, огньове и танцуващи пръски вода.
Вечеряхме в един от многобройните ресторанти около фонтаните и около 21,30ч. си тръгнахме към хотела.
Ден трети- Посещение на водохранилището на Теодосий, Сюлеймание джамия и църквата на Първото число…
Следва продължение…
