Европа

Фатима-Баталя-Назаре-Обидуш

ден трети

22.09.2018г.

Днес ни очаква екскурзия до Фатима, третия по значимост център в католическия свят, манастирът в Баталя /от 14 в. UNESCO/, обяд в Назаре- най-живописното рибарско градче в Португалия и Обидуш- „Сватбения град”.

Тръгваме след закуска от нашия хотел Do Mar 4*  в Сесимбра с приповдигнато настроение, предвкусвайки насладата от нови впечатления и емоции. Очакват ни около 165км до Фатима, първия обект за посещение днес. Пътят ни при всички случаи минава покрай столицата Лисабон /около 35км/, но всъщност има само два начина да стигнем до  там- по моста „25 април” или по моста „Вашку да Гама”. И двата винаги са много натоварени, защото свързват столицата с южната област Алмада. Е, решаваме да се пробваме по моста „Вашку да Гама”.

моста „Вашку да Гама”

Съоръжението е грандиозно, бих казала футуристично. Елегантната, дълга 17,20км снага на моста се извива над естуара на река Тежу и се озоваваме в новия квартал на Лисабон „Парк на нациите”, построен за Световното изложение през 1998г. От тогава датира и мостът, по който минава шестлентова магистрала. До построяването на  Кримския мост (19 км) през 2018г., мостът Вашку да Гама беше най-дългия в Европа. Като всяко подобно съоръжение, има такса за преминаването му.

Скоро пристигнахме във Фатима /Fatima/  и първоначално спряхме пред голям магазин за сувенири. Освен духовните потребности, първо трябваше да задоволим материалните и да накупим сувенири за близките си. След малко бяхме пред Светилището във Фатима. Светилището на Фатима ( португалски : Santuario de Fatima ), известно също като Светилище на Дева Мария от Фатима ( Santuario dе Nossa Senhora dе Fatima ) е група от католически религиозни сгради и съоръжения. Ето накратко и историята на мястото. Името Фатима е странно за място, на което всяка години се струпват милиони вярващи християни /предимно католици/. Така се е наричала дъщерята на пророка Мохамед, а според легендата това населено място носи името на местна мюсюлманска девойка, която била похитена от рицар-християнин. Тя се влюбва в него и приела християнството. След смъртта си е погребана в близката базилика. Сега за святостта на мястото…Историята ни пренася в по-нови времена: на 13 май 1917г. пред три малки пастирчета – Жасинта и Франсишко Марто и тяхната братовчедка Лусия душ Сантош от селцето Кова да Ирия, намиращо се близо до малкия португалски град Фатима се явява образа на Дева Мария, по-ярък и от слънчева светлина. Обаче, същото „чудо“ се случва през всеки от следващите месеци, точно на 13-то число и така чак до октомври. Децата не устояли на изкушението и споделили за преживяното. Постепенно все повече хора се събирали на 13-то число от месеца, за да наблюдават чудото с явяването на Света Богородица. При последното, шесто по ред чудодейно появяване на 13 октомври 1917 година, вече над 70 000 души чакали да видят образа на Божията майка. Около пладне дъждът спрял и над дървото се появил светещ облак. Гласът на Божията майка, който чували само молещите се деца, им говори, а в края, когато видението започнало да избледнява, Лусия възкликнала: „Погледнете слънцето”. Слънцето затрептяло и започнало да се движи с резки движения, извън всички закони на вселената, слънцето „танцувало” по небесния свод, сменяло цвета си и можело да бъде гледано без да пари на очите. Божията майка оставила чрез децата-визионери три тайни послания. Според официалните тълкувания на католиците, трите тайни включват Ад, Първата световна война и Втората световна война и опитът за покушение над Папа Йоан Павел II-ри. На 13 май 1981 година Мехмед Али Агджа прострелва светия отец на площад Свети Петър в Рим. Това се случва на същата дата, а за любителите на конспиративни теории и съвпадения – в същия час и минута, в който през 1917 година трите пастирчета за пръв път получават видението на Богородица. Твърди се, че на 13 май 1981 година папата успява да избегне смъртоносно попадение, защото точно в мига на изстрела се навежда към момиче от тълпата на площада, което държи в ръцете си икона на Божията майка от Фатима. Йоан Павел II посещава Фатима 3 пъти. Там на 13 май 2000 година той обявява Жасинта и Франсишко Марто за блажени. Сега в короната на Девата от Фатима е инкрустиран един от куршумите, изстреляни от турския терорист.

Първото нещо, което ме впечатли естествено беше величествената базиликата на Дева Мария от Розария ( Basílica de Nossa Senhora do Rosário)  в дъното на големия площад.

базиликата на Дева Мария от Розария ( Basílica de Nossa Senhora do Rosário) във Фатима

Нейното изграждане започва през 1928 г., в необароков стил , по проект на холандския архитект Герардус Самуел ван Крикен.  През 1954 г. тя получава титлата Малка базилика от Папа Пий XII. Сградата е с дължина 70,5 метра и широчина 37м. Камбанарията е висока 65 м, покрита е с бронзова корона от 7000 кг, построена в леярна Болхао, Порто, увенчана с кръст и е осветена през нощта. На фасадата приковава поглед голяма статуя на Непорочното Сърце на Дева Мария, изваяна от о. Томас Мак Глин по препоръка на сестра Лусия. Статуята е поставена в нишата на фасадата, висока е 4,73 м и тежи 13 тона. На входа на базиликата, над главната врата, има мозайка, която представлява Светата Троица за коронясване на Дева Мария. Дълга бяла пътека водеше през площада до входа на базиликата. Много от вярващите преминаваха това разстояние на колене!

В центъра на площада, носещ името на папа Пий XII е  Статуята на Свещеното Сърце на Исус. Тя е от позлатен бронз и е заобиколена от фонтан, от който поклонниците  пият (и си вземат за вкъщи). Изображението е дарено от анонимен благодарен поклонник и благословено на 13 май 1932 г. от тогавашния апостолски нунций, монсеньор Беда Кардинале. В ляво на площада е Параклиса на виденията  ( португалски : Capelinha Das Aparições ) – малък параклис, построен през 1920 година, за да обозначи точното място, където трите малки овчарчета са получили виденията от Света Богородица. Вътре имаше много хора, течеше някаква служба. Сградата е предимно от стъкло и вътре има мраморен стълб, върху който е образа на Дева Мария.

Параклиса на виденията  ( Capelinha Das Aparições )

Нашата екскурзоводка  Ана Мария ни информира, че от всички близко разположени магазинчета можем да си купим…”човешки органи” от восък според болежките, които имаме- крак, ръка, сърце, бъбреци и прочие. Купихме и свещи, повечето, от които бяха с големи размери и зачакахме на опашката до Параклиса на виденията. До него  под навес горяха хиляди свещи, оставени  от поклонниците. Може да запалиш свещ на това място и да си я вземеш за вкъщи, за да я палиш при специални случаи. Лично аз така и направих. Там хвърлих в пламъците и моя „човешки орган”.

Влязохме в базиликата, която ни посрещна с тишина и изчистените си форми.. Видяхме гробниците на Франциско Марто и Жасинта Марто, двете деца визионери, починали в ранна възраст, разположени съответно в десния и левия край на трансепта.

Гробът на Франциско

 Олтарната част представлява Посланието на Дева Мария, която слиза под формата на светлина и мир, за да се срещне с визионерите, подготвена от Ангела. Витражите изобразяват четиримата евангелисти, появата на Ангела, сцена от живота на малките пастири и аспекти на Кова да Ирия в деня на поклонението. Разходихме се сред парка и близо до входа на светилището Фатима видяхме зад стъкло сегмент от Берлинската стена. Това парче камък има за цел да подчертае, че молитвите са повлияли на падането на Берлинската стена, въз основа на посланията на Дева Мария от Фатима.

част от Берлинската стена

 Светинята привлича голям брой римокатолически поклонници от Португалия и цял свят всяка година-между 4 и  6милиона души. Този ръст дава на Фатима титлата „Светилище на света“. 

Скоро отпътувахме от святото място и след около 20км се озовахме в Баталя.

Баталя ( Batalha ) е малко градче с около  7500 жители.  Името на града означава „битка“.  Градът е основан от португалския крал  Жоао I, заедно с манастира Санта Мария да Витория на Баталя (Santa Maria da Vitória na Batalha , в знак на благодарност към Дева Мария за португалската победа над кастилците в битката при Алжубарота (14 август 1385 г.), сложила край на Кризата от 1383 г. –1385г . Слязохме от автобуса в близост до голям площад, на който се извисяваше конната статуя на генерал Нуно Алварес Перейра- португалски генерал, имащ изключителни заслуги за извоюване на независимостта на Португалия от Кастилия.

Манастирът в Баталя

Зад статуята се виждаше сградата на манастира, която сякаш беше приказка от камък. Намирахме се пред Манастирът Баталя ( португалски :  Mosteiro da Batalha ), кралски некропол в който са намерили покой останките на няколко португалски крале от династията на Авис, техните деца и наследници. Това е един от най-добрите и оригинални примери за късно-пищна готическа архитектура в Португалия, смесени със стила Мануелин.Изграждането му отнема повече от век, започвайки през 1386 г. и завършвайки около 1517 г., обхващайки управлението на седем царе. Необходими са усилията на петнадесет архитекти, огромни материални и човешки ресурси.Кралският некропол се състои от параклис на Основателя (завършен през 1434 година), и недовършени параклиси (строени през 1490 – 1515). Шест последващи крале продължават изграждането на манастира и са намерили тук последен покой; в тяхното число са Дуарте I и принц Енрике Мореплавателя. Строителството спира само през 1517 г., когато основните сили са съсредоточени за изграждането на манастира Жеронимуш в Белем. Земетресението от 1755 г. нанася известни щети, но много по-големи щети са нанесени от наполеоновите войски на маршал Масена , през 1810 и 1811 г. През XIX век в Баталя са провеждани мащабни възстановителни работи, а през 1980 г. манастирът е превърнат в музей. Влязохме през портала на западната фасада, която изобилстваше от каменни фигури на старозаветни царе, ангели, пророци и светци, разделени на шест реда, всяка под балдахин . На тимпана в центъра Христос седи на трон, а около него са фигурите на четиримата евангелисти, всеки със собствения си символ.

Порталът на западната фасада

Църквата е обширна и тясна (22 м) пропорционално на височината си (32,4 м). Светлината прониква в църквата през десетина витражи на високите ажурни прозорци и осветява оребрените сводове, поддържани от сложно орнаментирани стълбове.

 Вероятно в Баталя е  била първата работилница за витражи в Португалия. Изкуството е представено в Португалия от немски художници. Най-старите прозорци датират от края на 1430-те. Но мануелиновите  витражи в хора датират от 1520-те и 1530-те години и са произведени от португалски майстори, сред които Франсиско Енрикес . Те представляват сцени от живота на Исус и Мария: Посещението, Богоявление, Полетът в Египет и Възкресението на Христос. Архитектът Матеус Фернандес и съпругата му са погребани под мраморна гробница в близост до портала. Първо посетихме Параклисът на основателя(на португалски : Capela do Fundador ). Той има квадратна форма, построен между 1426 и 1434 г. от архитекта Хуге по заповед на крал Жоау I, за да стане първият кралски пантеон в Португалия. Общата гробница на португалския крал Жоау I (ум. 1433 г.) и съпругата му Филипа Ланкастърска (ум. 1415 г.) стои под осмоъгълен звезден свод. 

Общата гробница на португалския крал Жоау I (ум. 1433 г.) и съпругата му Филипа Ланкастърска (ум. 1415 г.)

Статуите им лежат в пълни кралски атрибути, със стиснати ръце (изразяващи добрите отношения между Португалия и Англия) и глави, отпуснати на възглавница, под сложно орнаментирани балдахини. Гербовете на фамилиите на Авиз и Ланкастър са на върха на тези балдахини. В отделна зала са гробници на четиримата принцове (отляво надясно): Фердинанд, Йоан, Хенри, Петър. Представляват редица от арки с гробниците на четиримата по-малки синове на Жоао I, заедно с техните съпруги.

Гробницата на четиримата принца

 В една от залите е гробът на Незнайния воин – съдържа тленните останки на 2 португалски войници, убити в битка по време на Втората световна война. До него стояха войници на стража. В близост имаше и някаква малка етнографска сбирка от модели на национални носии.

гробът на Незнайния воин

Излязохме във вътрешен двор и пред се разкри прекрасен лабиринт от зелени, безупречно оформени храсти. Това вътрешно пространство беше заобиколено с едни от най-изящните колони, които съм виждала. Всяка от тях имаше различен дизайн, сложно украсени от спирални мотиви, цветове на лотос, перли и черупки на мекотели, екзотична растителност.

Вътрешният двор на манастира в Баталя

Най-голямо впечатление ми направиха, обаче Недовършените параклиси ( Capelas Imperfeitas ), тъй като те напомнят, че манастирът всъщност никога не е бил завършен. Те образуват отделна осмоъгълна структура, залепена върху хора на църквата и достъпна само отвън. Параклисите са поръчани през 1437 г. от португалския крал Едуард („Dom Duarte“, ум. 1438 г.) като втори кралски мавзолей за себе си и потомците си. Но той и неговата кралица Елеонора от Арагон са единствените, погребани тук. Оригиналният дизайн, започнат от Huguet, е променен от последователни архитекти, особено Матеус Фернандес (който е погребан в църквата). Осмоъгълната ротонда има седем шестоъгълни параклиса. В ъглите на параклисите стоят масивните недовършени контрафорси, предназначени да поддържат свода. Тези стълбове, са украсени с мотиви в стил Мануелин и приличат на финна каменна дантела.

Недовършените параклиси в манастира в Баталя

Манастирът в Баталя е добавен през 1983 г. от ЮНЕСКО към списъка на  Световно културно наследство.

Разходихме се за кратко пред кралския мавзолей в Баталя и отпътувахме за Назаре /Nazare-35км/. Още при слизането от автобуса ни посрещна силен вятър, който смело рошеше косите ни. Намирахме се на брега на Атлантическия океан, а това малко рибарско градче има славата на рай за сърфистите. Чудовищно големите вълни, които се образуват тук и привличат търсачите на силни усещания са описани дори в книгата на рекордите на Гинес. Благодарение на подводен каньон, дълбок 5000 метра, те набират сила и се издигат близо до брега до невероятни висоти. Градът се състои от три квартала: Прая (по протежение на плажа), Ситио (старо село, на върха на скала) и Педернейра (друго старо село, на върха на хълм). Прая и Ситио са свързани с фуникуляр . Ние спряхме с автобуса на върха на хълма в Ситио. Освен, че се слави с големите си вълни, Назаре е място пълно с легенди. Една от тях разказва за малка дървена статуя на Богородица от Назарет, която се нарича Черната Мадона. В нейна чест е кръстен градът. Изображението е издълбано от дърво, с размери само 25 см, и представлява Богородица, седнала с Исус на ръце. Оригиналът е изрязан от самия Св. Йосиф, когато Исус е бил бебе. Първите християни от Назарет му се покланяли, а с течение на времето тази статуя се умножава и разпространява по целия свят. И така, през 5-ти век едно от изображенията е донесено от Назарет от гръцки монах в испанския град Мерида. По това време Мерида е била религиозната столица на целия Иберийски полуостров. В продължение на два века монаси от един от манастирите в Мерида се молели на този свещен образ. В началото на 8 век маврите се появяват на Иберийския полуостров. Те бързо завладяват град след град и насаждат нова религия. В битката за Мерида маврите победили. През 711г. водачът на християните, Родерик, последният вестготски крал на днешна Португалия, успял да избяга от бойното поле и се приютил в  манастира, където се намирал образът на Божията майка. Бягайки от неизбежната смърт, с един от монасите- Романо, те  взели изображението със себе си. След като изминали повече от 300 км те стигнали до океана и  станали отшелници. Романо е живял и починал в малка пещера, на върха на скала над морето. След смъртта му и според неговото желания царят го погребал в пещерата. Родерик оставил статуята на Черната Мадона в пещерата,точно до скалата, където се намира Ситио да Назаре.

Панорама от Ситио към Прая в Назаре

 Продължението на историята ни отвежда в 1182 година.  В мъгливата сутрин на 14 септември 1182 г. дон Фуаш Рупино /вероятно тамплиер/, бил на лов със своите другари.  Дон Фуаш, на кон, гонил елен. Еленът скочил от страх в бездната, от скалата. Още един момент и конят, заедно с ездача са щели да последват елена. И тогава Дон Рупино се обърнал за помощ към Дева Мария. Нейната чудодейна намеса спряла коня на самия ръб. В памет на чудото Дон Фуаше построил параклис ( Capela da Memória ) над малката пещера, където чудотворната статуя била поставена от крал Родерик. При копаенето на основите на параклиса зидарите се озовали в същата пещера. Намерили кутия от слонова кост, а в нея свещения образ на Девата от Назарет и пергамент, където е записана историята за това как образът на Дева Мария се е озовал тук.

параклис ( Capela da Memória )

 Когато бил построен параклисът, фигурката бил поставена вътре за поклонение. Новината за чудото привличало поклонници отвсякъде.  С течение на времето мястото в малкия параклис се оказва недостатъчно. Затова през XIV португалският крал Фернандо I основал нова, по-просторна църква, която е напълно трансформирана между 16 и 19 век.  Тя се нарича светилището на Дева Мария от Назаре.  Малката дървена фигурка на Мадоната е пренесена тук и сега може да бъде видяна над главния олтар. Свещеният образ е обвит със зелена пелерина, украсена със злато.  Църквата е украсена със златни и плочки Azulejо.

църква „Светилището на Дева Мария от Назаре“

А сега една по-весела история, която ни разказа нашата екскурзоводка. Специфичен елемент от облеклото на местните жени са седем поли, облечени една върху друга. Пъстроцветните дрехи създават особен колорит, но не посмях да снимам някоя от възрастните жени по площада, облечени с тях. Легендата за тези поли била следната: почти всички мъже в Назаре са рибари. Както разказах за гигантските вълни, често се случва при буря в океана те да не се връщат дълго време. Ако една жена е омъжена и мъжът й го няма 6 месеца, то тя може да свали една от полите си. Ако липсва още 6 месеца, сваля още една пола. Ако мъжът й не се върне до времето, в което тя може да свали и седемте си поли, то тя е свободна от брачния си обет.

Но стига толкова легенди. Снимахме параклиса на Дева Мария от Назаре (Ermida da Memória / Capela de Nossa Senhora da Nazaré ), който  се намира на ръба на носа в Назаре. Не беше отворен за посещение, а и ние бяхме вече гладни. Затова се отправихме към множеството кокетни малки ресторантчета и избрахме едно, от втория етаж, на което се откриваше прекрасна гледка към бушуващите вълни на океана. Насладихме се на вкусна храна, естествена полята с хубаво бяло португалско вино.

След около 40км пристигнахме в малкото градче Обидуш / Obidos/, което има население около 3000жители. Пътят ни се заизкачва и от плодородната долина, осеяна с лозови масиви и овощни насаждения се озовахме на хълм, пред Порта да Вила, главното градска порта на града.

Следва продължение….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.