Европа

Парма- и не само прошуто

…..Оставихме разглеждането на музея за “следващия път” и се отправихме към Парма /60км/. През града тече река Парма, която е приток на река По и има население около 185 000жители.

Градът възниква през 183 г. преди раждането на Христа. Римляните основали селище на десния бряг на реката Парма, което през годините се разраснало, а през 1545 г. Парма става столица на Херцогство Фарнезе. Именно по това време започва продължителният артистичен и урбанистичен ренесанс на града. Парма преживява истински разцвет през 18-и век при управлението на Бурбоните и в първите години на 19-и век, когато Мария Луиза, втората съпруга на Наполеон Бонапарт, живее в града и го управлява доста успешно. В този период френският архитект Петито ръководи работата по възстановяването на херцогския дворец по негов проект, дава нов живот на херцогската градина и прави широки алеи в периферията на града. Благодарение на този съзидателен ентусиазъм на границата между двата века градът си спечелил славата на „италианската Атина”. Районът на Парма е бил един от най-развитите в областта на селското стопанство още по времето на Римската империя. Една от неговите „специализации” е била производството на мляко. За нуждите на легионите тук са произвеждали в промишлени количества сирене и извара. Не изостава назад и месния отрасъл, който се развива мащабно в района на Парма още от втори век преди новата ера.

В Парма се намира един от най-старите европейски университети. Пармският университет има  рейтинг като на Университета на щата Флорида и Университета „Декарт” в Париж. Макар, че има голяма палитра от специалности, не случайно сред най-реномираните са факултетите по аграрни науки и по ветеринарна медицина. Universita degli studi di Parma е сред първите, създадени в Италия, счита се, че е отворил врати през 1601-ва. В наши дни той е държавен и всяка година приема около 30 000 студенти от Италия и цяла Европа. Университетът разполага с огромна ботаническа градина, открита през 1770 г. В нея има голяма колекция от растения и уникална оранжерия за растения от пустинята – кактуси и сукуленти.

Нашата разходка в Парма започна от Palazzo del Pilotta. Той  се намира на площад Пилота, на половин километър от площада на  Катедралата. Това е културната „фасада” на града. В двореца се намират няколко интересни за посетителите обекта – театър „Фарнезе“, националната картинна галерия, Археологическият музей и библиотеката Палатина. В нея се съхраняват над 700 000 тома, над 50 000 миниатюри и 6500 ръкописа. Строителството на дворцовия комплекс е започнато от херцога на Отавио Фарнезе през 1522г. При изграждането на двореца херцогът планирал да построи коридор, който да свързва замъка с крепост на брега. Покрай стените му се е смятало да се направят конюшни и  казарми. В резултат на това дворцовият комплекс става като крепост с дебели стени, дворове, арки . Строежът продължава повече от сто години, но дворецът остава недовършен. Замъкът придобива името си благодарение на играта с топка, която била наречена „пилота“ (според правилата наподобява модерния скуош). Често се е играела в двора на замъка. Дори по времето на  херцог Фарнезе е библиотека, театър, колекция от произведения на големите майстори на живописта, които впоследствие са отнесени в Неапол. Сега тук са: Национален археологически музей (Museo Archeologico Nazionale) – тук можете да видите стари монети, керамика, бижута, мумии; Театър Фарнезе (Teatro Farnese) – още по времето на херцога, той е бил разположен на втория етаж (от 1617 г.). Театърът изгаря по време на пожар през 1944 г., а за възстановяването му са били необходими двадесет години. Сега това е изискано помещение, изцяло тапицирано в дърво, в което се провеждат ежедневни изпълнения. Акустиката тук е отлична; Национална галерия (Galleria Nazionale) – тук можете да видите произведенията на Леонардо да Винчи (Leonardo da Vinci), Correggio (Correggio), Parmigianino (Parmigianino) и други известни майстори; Museo Bodoniano е музей, посветен на Giambattista Bodoni , италиански издател, известен гравьор, дизайнер  и типограф.

Минахме по моста  Giuseppe Verdi над р. Парма и се озовахме пред входа на Херцогските градини Parco Ducale, Пред нас се разкри красив парк с безупречно подредени алеи. Площта му надхвърля двадесет хектара и е невероятно съчетание на италиански, френски и английски стил. Дворецът на херцозите (Palazzo Ducale) е построен в едноименния парк Parco Ducale. Замъкът е построен през втората половина на XVI век от херцога на Парма Отавио Фарнезе, който решава да направи резиденция тук. Строежът на двореца започва през 1561 г. След това  неведнъж сградата е достроявана през XVII и XVIII век. В резултат фасадата е боядисана в жълто, а замъкът придобива класически вид.

Най-известната жителка на замъка е  Мария Луиза, херцогиня на Парма, съпруга на Наполеон Бонапарт. Бомбардировките по време на Втората световна война сериозно повредили сградата и затова някои елементи от декора са безвъзвратно загубени. На приземния етаж можете да видите картини на Чезаре Балони (Джовани Баглионе). На втория – Зала на птиците: тук  са представени 224 птици от Бениньо Боси. Има и зали, които са съхранили стенописите и украсата от времената на херцога на Фарнезе, основателя на замъка.

На туристите не е лесно да влязат вътре, защото в него се помещава организация, чиито служители са отговорни за безопасността на храните, внесени в Италия.

Не ходихме до двореца, защото времето ни беше ограничено.

Минахме през Palazzo de Pilotta, и се озовахме на приятен площад, целият покрит с трева.

Това е Piazzale della Pace, приятно място, на което освен да се разходите, може и да седнете на тревата. Около него се издигат сградите на изискани дворци- Palazzo de Pilot, Palazzo della Provincia, Palazzo di Riserva и Palazzo dell’Intendenza di Finanza.  Мястото силно пострадва по време на Втората световна война. Дълго време гражданите не са знаели как да го реконструират, докато през 1986 г. архитектът Марио Бота предлага интересно решение. След единадесет години идеята му е подкрепена от гражданите на референдум и подредбата на площада започва. Сред тревните площи  е издигнат паметник на  известния композитор Джузепе Верди, на която Парма е родно място и паметник на партизанин от Втората световна война.

 Старата част на града на западния бряг се нарича Oltretorrente. Главната улица на Парма е булевардът, който италианците наричат ​​Strada della Republica. Той разрязва източните квартали на две и опира до моста Понте ди Мецо. Най-важните райони на града са Пиаца Гарибалди и Пиаца Дуомо.

След малко бяхме на Площада на Катедралата, Piazza Duomo. Веднага ни впечатли нежния розов цвят на фасадата й и наклонената кула до нея.

Катедралната църква (Cattedrale di Parma) е издигната на място на раннохристиянска църква, която била посветена на Божията майка и се намирала в покрайнините на града. В IX в. тя изгоряла – и на нейно място бил издигнат нов храм, също посветен на Божията майка. Два века по-късно сградата отново е разрушена от пожар и гражданите трябвало да възстановят църквата. Запазената фасада е от втората половина на единадесети век. Вътре в църквата можем да намерим някои шедьоври като фреската от Кореджио в Купола, показваща Успение на Богородица.  Двеста години по-късно към катедралата е построена камбанария, на покрива на която е монтирана скулптура на ангел, изработен от позлатена мед. През XV век са прикрепени странични параклиси, а на върха са поставени три нива на галерии.

 В сутерена на базиликата има  раннохристиянска мозайка.

На площада на  Катедралата се намира Баптистерият (Battistero di Parma). Построен е в края на 12 век, сегашната сграда е от XIII-XV век. Формата на храма е осмоъгълник, който е увенчан от купол с шестнадесет лица. По своя дизайн баптистерията е подобна на кула. Фасадата е облицована от розов мрамор, който променя светлината в зависимост от слънчевата светлина. Разположеният вътре купол е изработен от цяло парче мрамор.

На площада срещу Катедралата се намира Епископският дворец (Палацо Весковиле или Палацо дел Весковадо). Строежът на двореца по заповед на местния епископ започва в средата на XI, а приключва – в края на XII век. В северната част на сградата са запазени някои елементи от старата сграда: това са кули и входни врати.

Тръгнахме по Виа Гарибалди. Почти едно срещу друго се намират две от основните забележителности на града-Църквата на Дева Мария от оградата (Sanctuary Santa Maria della Steccata)  и Театър Реджио.

Църквата на Дева Мария от оградата (Sanctuary Santa Maria della Steccata)  се намира  на половин километър от площад Катедралата. Легендата разказва, че на една от стените на средновековния град се появило  лицето на Божията майка. Това подтиква гражданите да построят параклис около стената и да оградят лицето с ограда, за да го предпазят от повреди. Това дава името на църквата. Дворецът на епископа (Палацо дел Весковадо) е открит през 1539г. Двеста години по-късно базиликата е предадена на херцога на Парма (Duca di Parma) и тя става резиденция на Ордена на Свети Георги. Освен това тук е подредена крипта, в която са погребани останките на херцозите на Парма и техните близки. При планирането на храма за основа е взет гръцкият кръст. Пармиджанино, Микеланджело Анселми, Бернардино Гати и други архитекти са  работили върху интериора. Прозорците на базиликата са поставени така, че слънчевите лъчи добре осветяват боядисаните стени. Играта на светлина и сянка също е поразителна: слънчевите лъчи светят равномерно в  апсидата, средната част остава в сянка, докато куполът е ярко осветен.

На същата улица, почти срещу църквата на Санта Мария от оградата се намира театър „Реджо“, истинска ценност за града. Сградата, в която са поставени за първи път „Травиата” и „Риголето”, се намира на Strada Garibaldi, 16а. Малцина знаят за съперничеството между тази пармска опера и знаменитата миланска „Ла Скала”. Театралният сезон в театър „Реджо“ започва през октомври и завършва през април. Гости на историческата сцена са най-добрите оперни гласове от цяла Европа.

В този театър е пяла знаменитата Гена Димитрова в ролята на Амелия от „Бал с маски“ заедно с Хосе Карерас и Пиеро Капучили.

Стигнахме до Площад Гарибалди, основният площад , кръстен на Джузепе Гарибалди . Има туристически офис, където можете да получите карта на града и да разберете за забележителностите.  Веднага се откроява  паметника на Гарибалди /Monumento a Giuseppe Garibaldi/, разположен пред Двореца на губернаторите (Палацо дел Говернаторе). Неговото изграждане започва през 13век.

На  Пиаца Гарибалди посетителите могат да наблюдават слънчевата сянка върху двата меридиана, построени от Лоренцо Ферари през 1829 г. отпред на Двореца на губернатора. 

 Отсреща, от южната страна на централния площад Гарибалди се намира дворецът на Капитана. Тя е късна романска сграда.

Дворецът е построен между 1221 и 1240 г. от южната страна на „Platea Communis“ (дн. Piazza Garibaldi). Сградата служи като резиденция на Podestà, който дотогава не е имал постоянно жилище в града. 

През 1606 г. дворецът е частично повреден от срутването на висока гражданска кула , която напълно разрушава двореца на Капитана. По-късно е възстановен в късно ренесансов стил между 1627 и 1673 г. 

През 1760 г. на архитекта на Корте Енемонд Александър Петито е възложено да оформи фасадата на двореца към площада в неокласически стил по случай сватбата между принцеса Изабела от Бурбон и бъдещия император Йосиф II от Хабсбург-Лотарингия. През 1927 г. дворецът е възстановен отново като мазилката е премахната и по този начин е показана древната средновековна фасада към площада.

От юни 2016 г. сградата претърпя нова реставрация, с почистването на фасадата и безопасността на покрива. Работите продължиха 6 месеца, като разходите бяха поети от Общината в размер на 350 000 евро. 

 Кметството (Palazzo del Comune), върху което е инсталиран слънчев часовник е проектирано от математика и физик  Джамбатиста Бенедети (Джовани Батиста Бенедети).

 Площадът Гарибалди е украсен с църквата Свети Апостол Петър (Сан Пиетро Апостоло), чиято фасада е направена в неокласически стил. Нейното първо споменаване датира от  955 година. Оттогава тя е преустроена повече от веднъж.  В този си вид е запазена от първата половина на осемнадесети век.

Парма е родния град на италианския режисьор Бернардо Бертолучи, създателят на „Последно танго в Париж“. В местната опера той снима „Преди рeволюцията“. Прошутото и пармезанът в Парма са издигнати в култ. Голямото земетресение от 2012г. нанесе загуби от 250 милиона евро в производството на сирене, поради което  италианците страдат не само финансово, но и емоционално.

Градът е тясно свързан и с Мария-Луиза Австрийска – херцогиня на Парма и съпруга на Наполеон, която е управлявала града от 1814 г. до смъртта си, след като самият Наполеон е заточен на остров Елба. Посветеният на нея музей се намира в центъра, срещу галерията, но през седмицата работи само до 16 ч.

 Музеят на Ломбарди (Museo Lombardi) се намира в двореца Palazzo di Riserva на Strada Garibaldi. Музеят на Ломбарди представя лични вещи на Наполеон и Мария Луиза, предмети от бита на императрицата. Мария Луиза, херцогиня на Парма и съпруга на Наполеон Бонапарт управлява града през последните четиридесет години от живота си и е популярна сред гражданите: по инициатива на императрицата в Парма са изградени мостове, училища, болници и е построен театър. Интересна е колекцията от рокли, портрети на членове на нейното семейство. Писмата на императрицата, представени в експозицията разказват за тайните от  живота й.

Но стига толкова история. Денят ни беше  дълъг и динамичен, с много събрани впечатления. Градът излъчваше спокойствие и гостоприемство. Харесахме си заведение и се отдадохме на блажена почивка и на вкусните местни деликатеси. Как да дойде човек в Парма без да опита прочутото й Прошуто ди Парма! Чувствахме се победители, наслаждавайки се на преживяното!

И така, ето и нашата равносметка-за два дни видяхме Болоня, Урбино, Равена, Модена и Парма- 600км с кола и 21км пеш! Не казвам, че това е най-добрия начин да се гледат тези градове-съкровищници, но е един амбициозен проект, способен за реализация от добре подготвени професионално хора.

Аривидерчи! Пак ще дойдем!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.