На плаж и море в Рим? Може, може!
Лятото е в разгара си и Рим отново ни очаква. С групата ни ще бъдем настанени в хотел Rouge et Noir- 4-звезден непретенциозен хотел в покрайнините на града.
Ползвали сме хотела и друг път, но не през летния сезон. Има добро обслужване и хигиена. Недостатък му е транспортните връзки със центъра- до хотела минава един единствен автобус, който прави връзка с метрото В, спирка Pietralata. Този път, когато го резервираме ни дават и бонус- безплатно ползване от гостите на хотела на разположения в съседство басейн. Полетът от София до Рим е ранен. Трансферният автобус ни закарва до хотела. Оставяме багажа, кратко време за тоалет и кафе и тръгваме за срещата ни на площад Испания с нашата местна екскурзоводка. Обиколката минава чудесно, но 7,5км при 33 градуса температура на сянка е пряко сили. По програма имаше свободно време за обяд и индивидуално разглеждане, но групата реши по-бързо да се приберем в хотела. Всички бяха примамени от освежаващата вода на басейна в съседство. Все пак ни предстояха още цели 2 дни в Рим!
За Torvaianica разбрах от колежка. Предпоследният ни ден стоически носих в раницата си плажни принадлежности по време на туристическата ни програма в Рим. Следобедът беше за занимания по интереси- пазаруване, индивидуално разглеждане на музеи, разходки. Качих се на метро В и слязох на последната му спирка Laurentina. Билетите за сините автобуси Cotral, които обслужват крайградските райони се продават вътре в барчето със закуски, до стоянките на автобусите за различните направления. Купих си два билета по 2,20евро / за отиване и връщане/ и намерих стоянката за Торваяника.
Кратка справка в интернет определя плажовете на Торваяника като малката „Остия“ за жителите на промишления град Помеция. Плажната инфраструктура е явно поизостанала от съвременните изисквания, но това се компенсира с умерените цени през лятото. На север от градчето се намира известният детски атракцион „Зоомарин”. Торваяника не може да се похвали с луксозни хотели и заведения, но заради ниските цена е предпочитана от много италианци. Градчето е с население 13 000 души, като според „Енеида“ на Вергилий троянският герой Еней акостира именно тук. Името на града обаче не идва от Троя, а от крайбрежната часовникова кула Торе дел Ваянико, построена през 1580г. и служила за наблюдателница по време на война. Градът възниква едва през 40-те години на XX в. след рекултивация на Понтийските блата.
Разстоянието от Рим до Торваяника е около 40км. Автобусът спираше на много спирки, но аз бях проучила как изглежда мястото, на което трябва да сляза. Това е автобусна спирка на улица Viale Danimarca. Морето почти се виждаше от спирката. Запътих съм към плажа и след малко бях там. Гледах морето от една площадка, точно над плажа.
Имаше платена зона към заведение с чадъри, но аз предпочетох на плажувам на пясъка. Обичам топлината му, а и други хора бяха простряли кърпите си тук. Нямаше силна музика, нито много хора.
Наслаждавах се на топлата вода в морето, на приятната музика, долитаща от заведението наблизо. Майки викаха по децата, африканци продаваха плажни джунджурии, въобще- лятна идилия.
На връщане знаех разписанието и тръгнах 30 мин. по-рано от морето. Спирката на Cotral за Рим е на около 200-300м от плажа, по десния тротоар, на същата улица, на която автобусът спря и на идване. До спирката има приятно барче с любезен персонал, от което можеш да си купиш освежаваща напитка, сладолед, капучино. Има масички вътре, както и на открито. Изчаках автобуса с една добре охладена малка бира.
След две-седмици отново бях в Рим. Този път бяхме настанени в друг хотел, който ползваме по-често. Колегата от рецепция, Джани- възрастен италианец с мила усмивка ме попита как съм и аз му разказах за моите „морски” подвизи. Той ми препоръча курорта Fregene като най-близко разположен до Рим- на около 30км. Обясни ми и как да стигна до там.
Съвременният Fregene е квартал ( frazione ) на Фиумичино. Към 2012 г. населението му е 6 455 жители. Fregene е бил морски град на древна Етрурия, разположен близо до устието на Тибър. Разположението му в блатиста местност вероятно е попречило да се издигне до просперитет. След построяването на Портус Августи, голямо изкуствено пристанище на Древен Рим на десния бряг на Тибър, изглежда, че градът постепенно е потънал в забвение.
Модерният град е създаден през 1928 г. като част от голям проект за отводняване по бреговете на Лацио, за да се създаде морски курорт. От 70-те години на миналия век Fregene расте като част от градската експанзия на столичния район на Рим. До 1992 г. е част от община Рим, когато Фиумичино е създаден като независима община.
В свободното време слязох на спирка Cornelia, предпоследната спирка на линия А / червеното метро/, в посока Batistini. Тръгнах по Circonvollazione Cornelia и след около 400м стигнах до малка автогара.
С питане си купих билети за автобус на фирма Cotral /отново по 2,20евро за билет/ и се отправих към стоянката на автобуса са Фрегене, който дойде почти веднага. Беше следобед към 17ч. Краката ми пулсираха от пешеходните обиколка из Вечния град, но бях решила да открия Фрегене. Не ми беше ясно точно къде да сляза. Представях си, че подобно на Торваяника автобусът ще спре в близост до морето, на видимо разстояние. Навлязохме във Фрегене. Автобусът се движеше, обаче по улица, от която от двете страни имаше къщи, ресторантчета, магазини. Добре, че попитах шофьора къде да сляза, иначе щях да ида в съседния курорт- Фиумичино. Тръгнах между дворове на малки частни вили и вървях 600м до плажа.
Слънцето преваляше, беше 18ч. и почти нямаше хора по плажа. Все пак потопих уморените си крака и се наслаждавах на залязващото слънце. На връщане трябваше отново да се върна до основното шосе. Автобусът на връщане за Рим беше в 20ч. Прибрах се до хотела с последните автобуси на градския транспорт. Бях уморена, но доволна от новото си откритие- Fregene.
На 08.09.2019г. отново съм в Рим. Моята приятелка Маги-българка, която живее в Рим със съпруга си и 9-годишната им дъщеричка Амира знае за страстта ми към морето, плажовете и всичко водно и предлага да отидем заедно на плаж. Речено-сторено. Взимаме „лапето”, както тя шеговито нарича дъщеря си и с нейната кола се отправяме към Фиумичино. Маги и друг път са идвали тук и казва, че е приятно. Вече е на края на сезона и хубавата пицария, в която тя искаше да хапнем не работи, но ние сме дошли заради морето, а не да ядем, нали? Тук са оформени малки заливчета от изкуствено издигнати диги, в които вълните се разбиват със страшна скорост. Същевременно водата в „заливчето” остава сравнително спокойна. Плажуващите са сравнително малко. Маги се изтяга блажено на топлия пясък, а ние с Амира започваме да лудеем във водата. След като съм й показала няколко „номерца” във водата, вече съм си спечелила нова малка приятелка.
Уморени от борбата с морето, отскочих до разположеното наблизо ресторантче. Подкрепихме се с по чаша добре изстудено бяло вино с Маги, а Амира наградихме със сладолед.
Жалко, че открихме плажа на Фиумичино едва на края на сезона. С нетърпение очаквам новите топли летни месеци в Рим и околности. Кога? Дано да сме здрави и да е скоро!
