Мадаба-градът на мозайките, планината Небо, от която Мойсей вижда Обетованата земя и къпане в Мъртво море…

Ден втори

В 7,30ч. на втория ден тръгнахме с автобус и Фажер от Акаба за Мадаба /300км/. Разстоянието преодоляхме с една почивка и в 11,45ч. спряхме пред църквата „Свети Георги” в града.

 Йордания е арабска държава, но Мадаба с население около 85000жители е градчето, където живеят най-много християни. Наричат го „градът на мозайките” заради изключително ценните и многобройни запазени римски, византийски и омаядски мозайки. Те се срещат направо навсякъде, дори по подовете и стените на жилищата на местните хора. Най-голяма забележителност е мозайката, намираща се именно в църквата „Свети Георги”. Преди построяването й, тук се е намирал византийски храм. Светинята е построена през 6 век. След най-силното земетресение от осми век църквата, както и целият град, се е превърнал в руини. Той остава в такова плачевно състояние повече от  хиляда години. При поредното възстановяване на църквата през 1844г. е открита изключителна мозаечна карта. Тя е създадена от византийски творци през 6 век и представлява най-древната карта на Близкия изток и Светите земи. В оригинал е била с размери 21 на 7 m е съдържала над 2 млн. малки квадратни цветни камъчета. Сегашните ѝ размери са 16 на 5 m. В центъра на картата има схематично изображение на Йерусалим, с изображения на Храма Господен и крепостни стени с многочислени градски порти. Изобразеният регион се простира от Ливан на север до делтата на Нил на юг и от Средиземно море на запад до Арабската пустиня. Сред елементите се открояват Мъртво море с две рибарски лодки, няколко моста през река Йордан, риба в реката. Мозаечната карта показва движението на израелския народ, описано в Стария завет. Вероятно една от функциите на картата е била да улеснява ориентирането на поклонниците към Светите земи. Всички надписи и обяснения са на гръцки. Със смесена перспектива са изобразени 150 градове и села, всички с имена. Всъщност по наличието или отсъствието на определени църкви с известна дата на построяване е датирана и картата. Въпреки че картата е създадена  около 560 г., тя е изненадващо точна. Пристъпихме плахо в църквата и  ето я…

 Милиони парченца разноцветна мозайка пресъздават едно от най-висшите географски творения, постижение на човешкия гений. За да добием по-пълна представа на това, което се вижда, както и на липсващите части, ни поканиха да посетим малка зала в дясно от църквата. Там на голямо пано беше обозначено наименованията на отделните обекти от картата.

След малко отпътувахме към един магазин за мозайки в покрайнините на града. Голяма бе изненадата ни, когато на хиляди километри от България ни посрещнаха със звучното „Добре дошли!”. Срещу нас стоеше млада, симпатична жена, която ни се представи- Зоя от Смолян. Зоя разказа накратко за себе си, за това как се е озовала в това кътче на света и представи магазина. Най-голямо впечатление ми направи, че в него работиха хора в инвалидни колички. Зоя обясни, че има специална програма на правителството за насърчаване и осигуряване на работа на хора в неравностойно положение.

 Пред нас се плисна цял един пъстър свят от библейски мотиви, флорални елементи и животни. Потопихме се в красотата на цялото това море от мозайки, пазарувахме по нещо за спомен и продължихме по програмата.

Отпътувахме за планината Небо, която е на около 10км от Мадаба, за да видим мястото, до което Мойсей е довел израилтяните в търсене на Обетованата земя. Небо се намира в Моаб (историческото име на планинския район на това място в Йордания), източно от р. Йордан, днес в кралство Йордания. Планината е висока около 1000метра и пътят ни бавно се виеше нагоре и нагоре. Около 13,30ч достигнахме до мястото. Тръгнахме по добре оформена алея от каменни плочи. Първото, което видяхме в близост до входа, беше монумент, посветен на посещението на папа Йоан Павел II на това място през 2000г. Той е издигнат с пари от дарения, за да се  ознаменува това събитие.

В близост до него, отдясно на пътеката се намира друг монумент, посветен на пророка Мойсей. Според свещените текстове Мойсей умира в планината Небо и е погребан от самия Бог.

 Ислямската традиция проповядва, че пророкът Муса (аналог на Мойсей) е погребан на няколко километра от планината, отвъд коритото на река Йордан. Регионът е свещен за християни, евреи и мюсюлмани, свързан е с предания и легенди, обвити в тайнственост. След малко бяхме на най-високата част на планината, от която се откриваше величествена панорама. От върха се вижда пустинния пейзаж на суровата природа на Йордания, цялата Обетована земя и част от долината на река Йордан.

 В ясен ден могат да се видят и Йерихон и Йерусалим. До нас имаше голяма и нова базилика. Тя е построена на мястото на древен храм от 4-ти век в памет на мястото на смъртта на Мойсей. През VІ век църквата е уголемена и трансформирана в базилика с ризница и нов баптистерий. Скоро църквата се превръща в центъра на голям манастир и център за поклонения, който процъфтява в продължение на близо шест века. Мястото е изоставено през 1564 г. и остава почти пусто още няколко века. Най-накрая, през 1933 г., то е купено от францисканците, които провеждат разкопки и възстановяват района. Днес планината Небо е действащ францискански манастир, център на Францисканския археологически институт и популярна спирка както за поклонниците, така и за туристите.

Първото, което ни грабна при влизането в новата базилика е мозайката на пода, която една от най-интересните древни мозайки в Йордания. Тя може много точно да се датира: август 531 г., благодарение на надпис на гръцки, който изброява и тримата работници, които са я създали, както и епископа по онова време (Илия). Представлява голям квадрат, разделен на четири части със сцени с хора и животни, заобиколени от приличащ на верига бордюр. Горните две сцени изобразяват яростни ловни сцени: овчар, биещ се с лъв, войник, биещ се с лъвица, и двама ловци на коне, разгромяващи мечка и глиган. Долните сцени са пасторални, но и донякъде екзотични: овчар, който гледа своята коза и овце в сянката на дървета, щраус на каишка, воден от мъж с тъмна кожа, и момче, което държи на каишка зебра и животно на петна, което изглежда много подобно на камила, но може би намерението е било да се изобрази жираф.

Тази мозайката от стария баптистерий е в забележително добро състояние, защото друга мозайка е била положена отгоре няколко десетилетия по-късно, през 597 г. Долната мозайка остава скрита близо 1400 години, преди да е открита през 1976 г., когато горната е отстранена за реставрация. Днес тя е изложена на една от  стените на храма.

След 4 септември 1976 г. на това място се провежда годишен празник на Мойсей и християнската общност се присъединява към Францисканските отци в тази тържествена церемония. Пред църквата се издига скулптурата на змиевидния кръст, дело на италианския художник Джовани Фантони. Тя е символ на бронзовата змия, създадена от Мойсей в пустошта („И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме“, Числа 21:8), и на кръста, на който е разпънат Иисус („И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Человеческий“, Йоан 3:14).

Зад църквата има скромна мемориална плоча, която да напомня за посещението на това място на 19 март 2000 г. на папа Йоан Павел II по време на визитата му в Светите земи. Тогава той засажда маслиново дръвче до византийския параклис като символ на мира.

В 14,40ч отпътувахме за Мъртво море /30км./. Гледката при слизането от планината Небо показваше като на длан пустинния пейзаж. Наричат Мъртво море с различни имена:  „Солено море”, Асфалтово море”, Содомско море”. Всъщност то представлява безооточно солено езеро на границата между Йордания, Израел и Палестина. Скоро се движихме по добър асфалтов път, отвоюван от суровите условия на пустинята, като от едната ни страна се виждаше морето, а от другата се издигаха ерозирали камъни и пясък. Така слязохме на 430м под морското равнище. Представях си едва ли не почти непрекъсната курортна зона, хотел до хотел, но това не е така. Хотелските комплекси по цялото йорданско крайбрежие на Мъртво море са не повече от десет, петнадесет. Скоро бяхме посрещнати в хотел Crowne Plaza Jordan Dead Sea Resort & SPA, на брега на Мъртво море.

Очакваха ни големи кулинарни изкушения на отворения бюфет в ресторанта на хотела. Дори и те, обаче не бяха в състояние да не накарат да правим продължителен обяд, защото ни очакваше Мъртво море. То е едно от най-солените в света- в някои години е до 350‰ (т.е. 350 g/kg; за сравнение солеността на Черно море е около 17‰, т.е. 17 g/kg). Нивото му всяка година спада  с 1 метър, като за миналия век е намаляло с 25 метра. Причината до голяма степен е дейността на човека- отвеждане на водите на река Йордан, която е основен него водоизточник, както и добива на лечебна сол. Слязохме бързо на брега на морето, където имаше и няколко други ентусиасти като нас.

Беше началото на м. март и не беше особено топло, а и слънцето след 16ч. вече преваляше. Нищо не беше в състояние да ни откаже от това преживяване. Първо се намазахме целите с лечебната кал, изключително богата на минерали и соли. Не случайно много фармацевтични компании използват тази луга като компонент в своите продукти. След малко калта изсъхна по тялото ми и започна все повече да се стяга.

 Време беше да пристъпя във водата. Обикновено когато кажем „влизам в морето” си представяме тичане и пръскане във водата. Нищо подобно! Пристъпях от крак на крак като опипвах предварително големите обли камъни по дъното. Всяка грешна крачка можеше да доведе до подхлъзване, падане във водата и фатално  влизане от горчиво-солената вода в очите. Беше много плитко, но не случайно имаше двама спасители! Когато посвикнах с водата, естествено започнах да позирам и да се забавлявам.

 При едно неправилно движение, капка вода все пак ми попадна в окото. Запазих самообладание и силните ръце на спасителите ми помогнаха да стъпя на „твърда земя”. Бяха запасени с бутилки чиста вода и бързо промих окото си. На брега бях възнаградена с един невероятен подарък- намерих камък с форма на сърце! Дали е някакво послание?

 Време беше да се връщаме в Акаба / 270км/. Пътят беше продължителен, но бяхме изключително доволни от впечатленията, събрани през деня. Около 23ч. се прибрахме в нашия хотел  Duble Tree by Hilton 5* в Акаба. Трябваше „бързо да спим”, защото утре ни очакваше приключение в пустинята Вади Рам по стъпките на принц Лорънс Арабски.

Следва продължение….