Извън Европа

Мадаба-градът на мозайките, планината Небо, от която Мойсей вижда Обетованата земя и къпане в Мъртво море…

Ден втори

В 7,30ч. на втория ден тръгнахме с автобус и Фажер от Акаба за Мадаба /300км/. Разстоянието преодоляхме с една почивка и в 11,45ч. спряхме пред църквата „Свети Георги” в града.

Църква „Св. Георги“ в Мадаба

 Йордания е арабска държава, но Мадаба с население около 85000жители е градчето, където живеят най-много християни. Наричат го „градът на мозайките” заради изключително ценните и многобройни запазени римски, византийски и омаядски мозайки. Те се срещат направо навсякъде, дори по подовете и стените на жилищата на местните хора. Най-голяма забележителност е мозайката, намираща се именно в църквата „Свети Георги”. Преди построяването й, тук се е намирал византийски храм. Светинята е построена през 6 век. След най-силното земетресение от осми век църквата, както и целият град, се е превърнал в руини. Той остава в такова плачевно състояние повече от  хиляда години. При поредното възстановяване на църквата през 1844г. е открита изключителна мозаечна карта. Тя е създадена от византийски творци през 6 век и представлява най-древната карта на Близкия изток и Светите земи. В оригинал е била с размери 21 на 7 m е съдържала над 2 млн. малки квадратни цветни камъчета. Сегашните ѝ размери са 16 на 5 m. В центъра на картата има схематично изображение на Йерусалим, с изображения на Храма Господен и крепостни стени с многочислени градски порти. Изобразеният регион се простира от Ливан на север до делтата на Нил на юг и от Средиземно море на запад до Арабската пустиня. Сред елементите се открояват Мъртво море с две рибарски лодки, няколко моста през река Йордан, риба в реката. Мозаечната карта показва движението на израелския народ, описано в Стария завет. Вероятно една от функциите на картата е била да улеснява ориентирането на поклонниците към Светите земи. Всички надписи и обяснения са на гръцки. Със смесена перспектива са изобразени 150 градове и села, всички с имена. Всъщност по наличието или отсъствието на определени църкви с известна дата на построяване е датирана и картата. Въпреки че картата е създадена  около 560 г., тя е изненадващо точна. Пристъпихме плахо в църквата и  ето я…

Мозаечната карта на Светите земи

 Милиони парченца разноцветна мозайка пресъздават едно от най-висшите географски творения, постижение на човешкия гений. За да добием по-пълна представа на това, което се вижда, както и на липсващите части, ни поканиха да посетим малка зала в дясно от църквата. Там на голямо пано беше обозначено наименованията на отделните обекти от картата.

След малко отпътувахме към един магазин за мозайки в покрайнините на града. Голяма бе изненадата ни, когато на хиляди километри от България ни посрещнаха със звучното „Добре дошли!”. Срещу нас стоеше млада, симпатична жена, която ни се представи- Зоя от Смолян. Зоя разказа накратко за себе си, за това как се е озовала в това кътче на света и представи магазина. Най-голямо впечатление ми направи, че в него работиха хора в инвалидни колички. Зоя обясни, че има специална програма на правителството за насърчаване и осигуряване на работа на хора в неравностойно положение.

Зоя и фабриката за мозайки

 Пред нас се плисна цял един пъстър свят от библейски мотиви, флорални елементи и животни. Потопихме се в красотата на цялото това море от мозайки, пазарувахме по нещо за спомен и продължихме по програмата.

Магазинът към фабриката за мозайки

Отпътувахме за планината Небо, която е на около 10км от Мадаба, за да видим мястото, до което Мойсей е довел израилтяните в търсене на Обетованата земя. Небо се намира в Моаб (историческото име на планинския район на това място в Йордания), източно от р. Йордан, днес в кралство Йордания. Планината е висока около 1000метра и пътят ни бавно се виеше нагоре и нагоре. Около 13,30ч достигнахме до мястото. Тръгнахме по добре оформена алея от каменни плочи. Първото, което видяхме в близост до входа, беше монумент, посветен на посещението на папа Йоан Павел II на това място през 2000г. Той е издигнат с пари от дарения, за да се  ознаменува това събитие.

Монументът посветен на посещението на папа Йоан Павел II

В близост до него, отдясно на пътеката се намира друг монумент, посветен на пророка Мойсей. Според свещените текстове Мойсей умира в планината Небо и е погребан от самия Бог.

Мемориалът на Мойсей

 Ислямската традиция проповядва, че пророкът Муса (аналог на Мойсей) е погребан на няколко километра от планината, отвъд коритото на река Йордан. Регионът е свещен за християни, евреи и мюсюлмани, свързан е с предания и легенди, обвити в тайнственост. След малко бяхме на най-високата част на планината, от която се откриваше величествена панорама. От върха се вижда пустинния пейзаж на суровата природа на Йордания, цялата Обетована земя и част от долината на река Йордан.

 В ясен ден могат да се видят и Йерихон и Йерусалим. До нас имаше голяма и нова базилика. Тя е построена на мястото на древен храм от 4-ти век в памет на мястото на смъртта на Мойсей. През VІ век църквата е уголемена и трансформирана в базилика с ризница и нов баптистерий. Скоро църквата се превръща в центъра на голям манастир и център за поклонения, който процъфтява в продължение на близо шест века. Мястото е изоставено през 1564 г. и остава почти пусто още няколко века. Най-накрая, през 1933 г., то е купено от францисканците, които провеждат разкопки и възстановяват района. Днес планината Небо е действащ францискански манастир, център на Францисканския археологически институт и популярна спирка както за поклонниците, така и за туристите.

Новата францисканска църква

Първото, което ни грабна при влизането в новата базилика е мозайката на пода, която една от най-интересните древни мозайки в Йордания. Тя може много точно да се датира: август 531 г., благодарение на надпис на гръцки, който изброява и тримата работници, които са я създали, както и епископа по онова време (Илия). Представлява голям квадрат, разделен на четири части със сцени с хора и животни, заобиколени от приличащ на верига бордюр. Горните две сцени изобразяват яростни ловни сцени: овчар, биещ се с лъв, войник, биещ се с лъвица, и двама ловци на коне, разгромяващи мечка и глиган. Долните сцени са пасторални, но и донякъде екзотични: овчар, който гледа своята коза и овце в сянката на дървета, щраус на каишка, воден от мъж с тъмна кожа, и момче, което държи на каишка зебра и животно на петна, което изглежда много подобно на камила, но може би намерението е било да се изобрази жираф.

Мозайката от 531г.

Тази мозайката от стария баптистерий е в забележително добро състояние, защото друга мозайка е била положена отгоре няколко десетилетия по-късно, през 597 г. Долната мозайка остава скрита близо 1400 години, преди да е открита през 1976 г., когато горната е отстранена за реставрация. Днес тя е изложена на една от  стените на храма.

„Горната“ мозайка

След 4 септември 1976 г. на това място се провежда годишен празник на Мойсей и християнската общност се присъединява към Францисканските отци в тази тържествена церемония. Пред църквата се издига скулптурата на змиевидния кръст, дело на италианския художник Джовани Фантони. Тя е символ на бронзовата змия, създадена от Мойсей в пустошта („И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме“, Числа 21:8), и на кръста, на който е разпънат Иисус („И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Человеческий“, Йоан 3:14).

Змиевидният кръст

Зад църквата има скромна мемориална плоча, която да напомня за посещението на това място на 19 март 2000 г. на папа Йоан Павел II по време на визитата му в Светите земи. Тогава той засажда маслиново дръвче до византийския параклис като символ на мира.

Мемориалната плоча, поставена от папа Йоан Павел II

В 14,40ч отпътувахме за Мъртво море /30км./. Гледката при слизането от планината Небо показваше като на длан пустинния пейзаж. Наричат Мъртво море с различни имена:  „Солено море”, Асфалтово море”, Содомско море”. Всъщност то представлява безооточно солено езеро на границата между Йордания, Израел и Палестина. Скоро се движихме по добър асфалтов път, отвоюван от суровите условия на пустинята, като от едната ни страна се виждаше морето, а от другата се издигаха ерозирали камъни и пясък. Така слязохме на 430м под морското равнище. Представях си едва ли не почти непрекъсната курортна зона, хотел до хотел, но това не е така. Хотелските комплекси по цялото йорданско крайбрежие на Мъртво море са не повече от десет, петнадесет. Скоро бяхме посрещнати в хотел Crowne Plaza Jordan Dead Sea Resort & SPA, на брега на Мъртво море.

Очакваха ни големи кулинарни изкушения на отворения бюфет в ресторанта на хотела. Дори и те, обаче не бяха в състояние да не накарат да правим продължителен обяд, защото ни очакваше Мъртво море. То е едно от най-солените в света- в някои години е до 350‰ (т.е. 350 g/kg; за сравнение солеността на Черно море е около 17‰, т.е. 17 g/kg). Нивото му всяка година спада  с 1 метър, като за миналия век е намаляло с 25 метра. Причината до голяма степен е дейността на човека- отвеждане на водите на река Йордан, която е основен него водоизточник, както и добива на лечебна сол. Слязохме бързо на брега на морето, където имаше и няколко други ентусиасти като нас.

Беше началото на м. март и не беше особено топло, а и слънцето след 16ч. вече преваляше. Нищо не беше в състояние да ни откаже от това преживяване. Първо се намазахме целите с лечебната кал, изключително богата на минерали и соли. Не случайно много фармацевтични компании използват тази луга като компонент в своите продукти. След малко калта изсъхна по тялото ми и започна все повече да се стяга.

 Време беше да пристъпя във водата. Обикновено когато кажем „влизам в морето” си представяме тичане и пръскане във водата. Нищо подобно! Пристъпях от крак на крак като опипвах предварително големите обли камъни по дъното. Всяка грешна крачка можеше да доведе до подхлъзване, падане във водата и фатално  влизане от горчиво-солената вода в очите. Беше много плитко, но не случайно имаше двама спасители! Когато посвикнах с водата, естествено започнах да позирам и да се забавлявам.

 При едно неправилно движение, капка вода все пак ми попадна в окото. Запазих самообладание и силните ръце на спасителите ми помогнаха да стъпя на „твърда земя”. Бяха запасени с бутилки чиста вода и бързо промих окото си. На брега бях възнаградена с един невероятен подарък- намерих камък с форма на сърце! Дали е някакво послание?

 Време беше да се връщаме в Акаба / 270км/. Пътят беше продължителен, но бяхме изключително доволни от впечатленията, събрани през деня. Около 23ч. се прибрахме в нашия хотел  Duble Tree by Hilton 5* в Акаба. Трябваше „бързо да спим”, защото утре ни очакваше приключение в пустинята Вади Рам по стъпките на принц Лорънс Арабски.

Следва продължение….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.