Кабо да Рока-„Там, където земята свършва и започва морето”
Ден пети, 24 септември 2018г.
Събуждам се и ми е някак празнично. Е няма как да не е- днес ставам на 50! Ето го и моят юбилей на 3700км от дома! След закуската в нашия хотел Do Mar 4* в Сесимбра потегляме на път с автобуса и нашата екскурзоводка Ана-Мария. Предстоят ни около 40км до столицата Лисабон и още толкова до нос Кабо да Рока-най-западната континентална точка на Европа. Минаваме по моста „Вашку да Гама” над река Тежу, от който се открива чудесна панорама към най-новия квартал на Лисабон-Паркът на Нациите.
Последното селце, през което минахме преди да достигнем Кабо да Рока е Азойя /Azoia/. Нашата екскурзоводка ни разказа пикантна история за престоя тук на първата дама на Америка- Хилъри Клинтън след изневярата на съпруга й с Моника Люински през 1998г. Тя отсяда наблизо в таен комплекс от бунгала и именно тук идва да я търси и намира Бил Клинтън. Минахме покрай ресторантът, където те са пребивавали и които сега заедно с бунгалото й са едни от най-скъпите места за посещение в района. Снимахме ресторанта за спомен.
Още със слизането ни от автобуса на скалистия нос Кабо да Рока ни посрещна силния вятър, който рошеше косите ни и създаваше усещане за студ. Мястото е почти пусто, има самотен морски фар, пощенска станция, кафене и магазин за сувенири.
Как ли са се чувствали португалските мореплаватели, тръгвайки от тук към неизвестното, към търсенето на нови земи, слава и богатства? До началото на XV век хората вярвали, че Кабо да Рока е краят на Земята. Морският фар е до пощенската станция. Той е издигнат през 1772 г. и е бил първия в Португалия морски фар. Сегашният му облик е непроменен от 1842 г., когато фарът е бил реконструиран. Той се издига на височина от 150 метра над нивото на океана, а лъчът му с мощност 1000 вата осветява вълните на разстояние 46 километра. Застанахме до ръба на стръмната скала, а под нас се пенеше и бушуваше Атлантическия океан. Времето беше слънчево, но над водата се носеше мъгла и видимостта беше силно ограничена.
Направихме няколко снимки и се приютихме за по чай в кокетното малко кафене. Отвън на фасадата му имаше от прочутите фаянсови плочки в синьо азулежу, чиято история датира още от 13век. Почвата навсякъде беше песъчлива, почти без никаква растителност. Само „ледената“ или „кристална“ трева (Delosperma sutherlandii) , сукулентно растение, което се стеле по земята, подобно на троскот, и цъфти с разноцветни цветове се беше приспособило към суровите условия. Преди да си тръгнем от най-западната точка на нашия континент трябваше да свърша нещо много важно- да си поискам от магазина за сувенири да ми издадат Сертификат за посещението ми тук. Срещу скромната сума от 10евро получих красив сертификат със старинно извити букви, попълнен на ръка с моето име! Какъв по-хубав подарък от това за 50-ия ми рожден ден!
Въодушевена ще цитирам националния поет на Португалия Луис Камойш, който прозрял красотата на мястото, пише за Кабо да Рока в произведението си „Лузиада” /”Os Lusiadas”/ : „Там, където земята свършва и започва морето”.
Време беше да отпътуваме за Кашкайш. Пътят се виеше почти по крайбрежието. След около 10-на километра спряхме за фотопауза, за да се насладим на един от най-хубавите, но незастроени плажове по Португалското крайбрежие-Гиншу /Guincho/. Мястото изглеждаше пусто и малко страховито на фона на бучащия океан. Казват че Гиншу е рай за сърфистите, защото тук се образуват т.нар тръбовидни вълни.
Има 7километрова вело алея между Гиншу и Кашкайш. В близост до плажа Гиншу видяхме красива сграда в цвят охра на брега на океана. Това е пет-звездния хотел Форталеза до Гуинчо /Fortaleza do Guincho Hotel/. Построен като крепост през 17 век, Форталеза до Гуинчо е разкошно реновиран като първокласен 5-звезден хотел и ресторант със звезда Мишлен. От него са открива спираща дъха панорама към Кабо да Рока, към прекрасния плаж Guincho и Атлантическия океан. Мястото предлага изискан лукс, спокоен подслон за почивка или работа. Известният ресторант, един от най-добрите в Португалия, сам по себе си е причина за посещение. Тук Антоан Вестерман, спечелил най-високото признание на критиците със своя ресторант Le Buerehiesel в Страсбург, се е справил с предизвикателството да приложи своите умения във френската кухня към кулинарната традиция на Португалия, като винаги отчита местните условия и съставки.
След малко бяхме в португалския „Бевърли Хилс”-така наричат Кашкайш, кокетен курорт с население около 70 000жители, един от най-скъпите места за живеене в Португалия. Славата му на топ курорт е предизвикал знаменитости като Мадона, Хр. Стоичков и Рафаел Надал да си купят къщи тук. Кашкайш е град и морско пристанище в Португалия. Разположен е в западния край на устието на Тежу, между планините Синтра и Атлантическия океан. През вековете той е бил скромно рибарско селище, снабдяващо столицата с риба и морски дарове. Не случайно името му означава „мидена черупка”. И днес има много мидени ферми наоколо. Градчето започва да привлича туристи в края на 19 и началото на 20 век, когато крал Луис I превръща Кашкайш в своя лятна резиденция. От 1870 до 1908 г. португалското кралско семейство живее в курорта като по този начин привлича и членове на португалското благородство, които създават лятна общност там. Много семейства от португалската аристокрация построяват впечатляващи имения в еклектичен стил, който обикновено се нарича лятна архитектура. Благодарение на крал Луис I, цитаделата е оборудвана с първите електрически светлини в страната през 1878 г. Първата железница пристига през 1889 г. През 1882 г. Кашкайш инсталира един от първите приливни датчици в Европа, за да подпомогне навигацията в пристанището на Лисабон. През 1896 г. крал Карлос I , любител на всички морски дейности, инсталира в цитаделата първата океанографска лаборатория в Португалия. Самият крал ръководи общо 12 научни експедиции до брега; те приключват през 1908 г. с убийството му в Лисабон . По време на Втората световна война, поради неутралния статут на Португалия, Кашкайш, се превръща в убежище на редица членове на кралските семейства, изгонени от своите страни, включително представители на коронованите семейства на Испания, Италия и България. В 12,30ч. вече навлизахме с автобуса в градчето и минахме покрай добре оформен малък плаж, разположен почти в центъра му-Плая дос Пескадорес. На него хора блажено се радваха на хубавото есенно слънце.
Над плажа погледът ни привлече внушителна сграда- Palacio Seixas – Адрес: Rua Fernandes Tomás. Дворецът Seixas е една от красивите и бляскави имения, символ на Кашкайш. Построено е на мястото на крепостта Фос в началото на ХХ век. Нарича се Seixas от името на собственика му, Henrique Seixas, който по-късно го е дарил. Сградата е зашеметяваща, а около нея се простира красив парк. Нямахме време за посещения.
От автобуса видяхме и сградата на Кметството, разположена на Централния площад на града. По фасадата й се отличават красивите плочки азулежу. На площада се забелязват още статуята на Дон Педро I и камбанарията.
Има още един обект в Кашкайш, който заслужава нашето внимание, но нямахме време да го посетим- това е Музея на Двореца в Цитаделата, /Portuguese: Palácio da Cidadel/. Той се намира вътре в очертанията на Цитаделата в Кашкайш. Първоначално е резиденция на управителя на цитаделата, а по-късно е реконструирана за използване като лятна резиденция на кралското семейство, което прекарва там през месец септември ежегодно от 1870 г. до убийството на крал Дон Карлос през 1908 г. Впоследствие дворецът е използван като един от официалните резиденции на португалския президент, но с времето е изоставен. След обширна реставрация е отворен като музей през 2011 г. Дворецът е част от Музея на президентството на републиката. Времето позволяваше единствено да обядваме и затова се отправихме към един от многобройните ресторанти, разположени по главната му улица. Бързо се ориентирахме към място, където имаше повече посетители и скоро се наслаждавахме на вкусен обяд-сладко похапвахме риба дорада по препоръка на нашата екскурзоводка. В днешно време Кашкайш и околностите му са популярно място за почивка, както на португалците, така и на редовни чуждестранни туристи, всички те привлечени от изисканите му плажове. Градът е домакин на много международни събития, включително ветроходство и сърф. През 2018 г. той е обявен за Европейската младежка столица.
В 14,30ч. отпътувахме за Ещорил, който е само на 4км от Кашкайш и е като негов квартал. Намира се на 15км от столицата Лисабон. Малко приветливо градче, галено от вълните на Атлантическия океан.
Тук се намира пистата за автомобилни състезания Ещорил. Естествено отправихме се към символа на града-Казиното Estoril (на португалски: Casino do Estoril). Днес това е едно от най-големите работещи казина в Европа. Първият камък е положен на 16 януари 1916 г. от тогавашния президент д-р Бернардино Мачадо. По време на Втората световна война Ещорил е бил известен като място за събиране на шпиони, кралски особи в изгнание и военни авантюристи. Това става вдъхновение за Ян Флеминг да създаде романа за Джеймс Бонд „Казино Роял“.
Огледах внушителната сграда на историческото казино, но не бях особено впечатлена. Изглеждаше ми някак вехто и не дотам луксозно. Е, направих си все пак снимка за спомен в парка към него.
Искам да ви разказа за един друг обект тук в Ещорил, свързан с българската история и малко известен. Това е вила „Янтра”, резиденцията, която приютява царица Йоанна Българска от 1962г. до смъртта й през 2000г. Царицата-майка сама дава име на новия си дом според португалската традиция. В Португалия царица Йоанна продължава неуморно да изпълнява християнския си дълг на милосърдие и закрила на нуждаещите се. На 5 януари 1975 г. са открити детска градина и училище в бедния квартал „Розарио” в околностите на Кашкаиш. Теренът, върху които те са построени, е купен от царицата, а средствата за строежа и обзавеждането са събрани чрез многобройните благотворителни акции, организирани от нея.По нейно желание параклисът „Св. Йоан Рилски” в „Каза Янтра” е дарен на българския народ. Храмът е успешно преместен от Ещорил в двора на българското посолство в Лисабон, реконструиран е изцяло според православните канони и на 3 март 2001 г. е тържествено осветен в присъствието на Н. В. цар Симеон II, Н. Ц. В. княгиня Мария-Луиза и много гости. Нашата екскурзоводка не знаеше каква е съдбата на вила „Янтра”, а и аз не открих информация по-късно.
Време беше да се връщаме в Сесимбра. Плажът пред хотела все още беше пълен с туристи, които се радваха на хубавото есенно слънце и водата в океана.
Няколко думи за нейната температура. Обожавам плуването и гмуркането, но морската вода по испанското и португалското крайбрежие е студена дори и през най-топлите дни от годината. Добре, че Сесимбра се намира в тих залив и тук температурата е с около 2 градуса по-висока от останалите курорти на Атлантическия океан в Португалия. Плажната ивица е дълга и широка, с фин пясък и полегато дъно. Направих късен следобеден плаж, а хладната вода от океана ми подейства ободряващо и тонизиращо.
Честит рожден ден на мен!
