Европа

Другият Истанбул- Църквата на Първото число- част II

01 ноември 2020г.

Ден трети от нашия престой в Истанбул.

Слънчево утро ни приветства в неделния ден. В 7,30ч. напускаме хотела и се отправяме на нашата обиколка из града. Сякаш искахме да грабнем всичко от този невероятен град, въпреки, че знаем, че е невъзможно. Поздравихме се с Деня на Будителите и с автобуса достигаме в близост до Хиподрума. Слънцето е оцветило в златно храма „Света София” и той сякаш блести под лъчите му.

 Получихме обстойна информация за двореца Топкапъ, банята на Рокселана, за Султанахмет джамия, известна като Синята джамия, за т.нар Немска чешма.Тя е последната и най-нова постройка на площад  „Хиподрума“ . Чешмата е подарък за града от немския император Вилхелм ІІ, който по време на второто си пътешествие в Изтока, е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Направена е в Германия и в разглобено състояние е докарана и монтирана на площад „Хиподрум“ през 1900 г. В близост до площад „Хиподрума” на ул. „Пиер Лоти” се намира един от най-новите и вълнуващи исторически обекти в града.Това е цистерната Şerefiye, известна още като водохранилището на Теодосий II.  Открита е случайно под старата сграда на община Еминьоню през 2010г.

Водохранилището е построено  от римския император Теодосий II между 428 и 443 г., за да съхранява вода, доставяна от акведукта Валенс.  Площта е около 45 на 25 метра, а покривът се поддържа от 32 мраморни колони с височина около 9 метра. Била е реставрирана в продължение на осем години и от април 2018 г. е  отворена за посещения. За мен това беше второто влизане в цистерната, но не бих пропуснала да вляза отново.

При предишното ми идване нямаше входна такса, била е явно току що отворена. Сега имаше символичен вход от 20 TL. Вътре ефектното осветление  придаваше още по-голяма величественост и изящество на колоните.

Тръгнахме си от това вълшебно място и с автобуса се заизкачвахме по хълма, на който е разположена джамията Сюлеймание. Последните около 300метра ходихме пеша до двора й.

Винаги съм се прекланяла пред творческия гений на архитекта Мимар Синан. Вълнувала ме елегантността на Селимийе джамия в Одрин, която архитектът построява в напреднала възраст за султан Селим II. Тук в Истанбул, на внушителен хълм над залива Златния рог, Мимар Синан издига тази джамия за Сюлейман Великолепни, чието управление е смятано безспорно за едно от най-успешните по време на Османската империя. Архитектът изгражда в двора й и осмоъгълна гробница / тюрбе/  за султана, както и друга по-малка за неговата любима жена Рокселана.

 В близост до тях е и скромния гроб на твореца, който сякаш стои като автограф под неговото гениално произведение. Разгледахме джамията и от вътре.

Направихме снимки към Босфора и Златния рог от панорамната площадка в двора. Към обяд спряхме в близост и отидохме пеша до Църквата на първото число- един от най-важните обекти за посещение от програмата ни. Често правим екскурзии до Истанбул, но само 2-3 пъти в годината може да се случи първото число от месеца да бъде в дните, когато сме в града. Църквата е посветена на Света Богородица и се намира в близост до акведукта Валент. Тя е гръцка православна църква, известна още като църквата с ключетата. Легендата разказва, че мястото, на което се намира църквата е било купено през 18в. от богат гръцки търговец. Неговата дъщеря Мая сънувала сън, в който Света Богородица й казала, че в градината има целебен извор. Намерили извора, който и днес блика там и бащата построил църква. В нея на първо число от месеца се стичат хора от целия град и от чужбина, християни и мюсюлмани и си купуват на символична цена ключета. Със  докосване на ключето до всяка икона, сякаш става „отключването” й за изпълнение на желание. Едно ключе-едно желание. Казват, че на първо число от месеца се продават около 18кг. ключета! Желанието ти трябва да има срок и когато то се сбъдне, трябва да дойдеш отново в църквата, да върнеш ключето и да почерпиш случайни хора с нещо сладко. В групата ни имаше трима туристи, които идваха да си върнат ключетата. Почерпиха ни, а ние им пожелахме здраве. Към 11,30ч. бяхме пред църквата. Опашката беше огромна, сякаш нямаше край.

Пристъпяхме от крак на крак и постепенно влязохме в двора на църквата. Взехме си ключета и започнахме ритуалното „отключване” на всяка една икона. И така до 14ч. Накрая двама свещеници благославяха всеки от присъстващите.

Уморени, но доволни се качихме на автобуса и потеглихме на обратно към Пловдив. По пътя направихме и кратък престой в Одрин, където не пропуснах да направя снимка на Селимийе джамия. Скоро бяхме на границата. След още около 3 часа чакане успешно влязохме на родна земя.

 Винаги с удоволствие посещавам Истанбул- Царят на градовете. Но сега имам още една причина и надежда пак да се върна в него. Дано да ми се сбъднат желанията и да имам повод да си върна ключетата в Църквата на първото число!

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.