Вила Торлония-резиденцията на Мусолини, къщата на кукумявките и още…

06.09.2019г. Отново съм в Рим с група. Настанени сме в непретенциозен хотел близо до Гара Термини. Самостоятелната ми стая се оказва тип „на тавана в кошницата”-малка стая, с неголямо легло и семпли мебели. През едно стъпало излизам на малка тераса, на покрива на хотела, в която се влюбих веднага. Открива се гледка на жилищен квартал, строен в 30-те години на 20в. Пред мен е някакво палацо с красиво подреден двор. На срещуположния  от хотела ми ъгъл е Турското посолство. Значи ще бъдем охранявани денонощно….

На 01.12.2020г   кметът на Рим и президентът на Италия Чиампи откриват във Вилино Россо  на вила Торлония централата на новата Акадедемия на науките.

 Преди да тръгна за Рим бях огледала района за нови, неоткрити от мен „съкровища” в Рим. Търсих големи зелени петна по картата, знаейки че са паркове. И го видях- в близо до нашия хотел се намираше парк, в който е разположена вила Торлония. В деня, в който туристите ни имаха свободно време се отправих на моето поредно приключение. От гара Термини със синьото метро / линия В/ пътувах 2 спирки до  Policlinico. Слязох в тих квартал  и тръгнах по Via Giorgio Baglivi. Стигнах до  Piazza Salerno  и продължих наляво по Via Lazzaro Spallanzani. След малко в дясно от мен на ъгъла,  се показа кипрата Villino Rosso. Тя е малка вила в червен цвят, стил барок, сякаш излязла от приказките. Изграждането й започва през 1920г  по поръчка на принц Джовани Боргезе Торлония на архитекта Паоло Джаноли. Принцът я изгражда като резиденция за своя администратор.

Зад Villino Rosso започваше висока каменна  ограда. След малко видях табелата и входа на Вила Торлония на Via Lazzaro Spallanzani. (По-късно разбрах, че главния  вход и от към Via Nomentana, но тогава не знаех, а и беше по-близо до метрото.). Влязох в красив парк в английски стил с прекрасно оформени алеи и пищна растителност.

 Паркът към вилата е разположен на площ от 132 000ха с 6 вида палми. Има изкуствено езеро, театър, обелиски, псевдо антични руини…

Ето я и историята по създаването на този прекрасен парков ансамбъл:

 Вила Торлония, най-новата от римските благородни вили, все още запазва особен чар поради оригиналността на английската пейзажна градина и богатото количество сгради и художествено обзавеждане, разпръснати в парка. 

Първоначално селскостопанският имот на семейство Памфили  е закупен в края на 18 век от банкера Джовани Торлония, който възлага на Джузепе Валадиер да превърне земеделския имот в собствена резиденция, чрез изграждането на Casino Nobile и Casino dei Principi.

Между 1802 и 1806 г. Валадиер преобразува основната сграда в елегантен дворец, превръща малкото казино Абати в много по-грациозна сграда (сегашното Casino dei Principi), изгражда конюшните и величествен вход (съборен с разширението от Nomentana). Валадиер също се погрижва за подреждането на парка, като създава симетрични алеи, перпендикулярни една на друга,  в центъра, на които е самата сграда  на двореца.

 За обзавеждане на Вилата са закупени множество произведения на класическото изкуство, предимно скулптурни.
Когато Джовани умира през 1829 г., синът му Алесандро всъщност наследява най-значимите имоти: Палацо в Пиаца Венеция, Вилата на Номентана и Банко. През 1832 г. Алесандро възлага на Джован Батиста Карети, архитект и художник, да обогати и разшири имението. Карети  работи за семейството на Торлония около 10 години, като се  възползва от голяма група сътрудници, художници, скулптори, архитекти, декоратори, каменоделци, но също така лично  извършва голяма част от декорацията на стените в сградите, които е обновил.
В допълнение към разширяването на старите сгради, следвайки еклектичния вкус на принца, Карети изгражда и някои структури за украса на парка: Фалшивите руини, Храмът на Сатурн, Трибуната с фонтан, Амфитеатър, Кафе – къща, Капелата на S Алесандро (последните три вече не съществуват).
За да планира и проведе последващите работи във вилата, Алесандро се обръща към двама други архитекти: Куинтилиано Раймонди, за Театъра и Оранжерията (днес по-често се нарича “ Лимоная „) и Джузепе Джапели. Южната зона е изцяло преобразена с езера, екзотични растения и разпръснати  сгради с фантастичен вкус: швейцарската хижа (по-късно преобразена в Casina delle Civette ).
Грандиозната програма завършва през 1842 г. с издигането на два розови гранитни обелиска , посветени на паметта на родителите Джовани и Анна Мария Торлония.
Новият наследник на Торлония, Джовани, заинтересуван от възобновяване на фамилното име, построява средновековното Villino, нова обграждаща стена, Villino Rosso, Guardian Villino на входа на Via Spallanzani и радикално преобразява швейцарската хижа, която получава името Casina delle Civette.
Новите сгради  са предназначени предимно за живеене.
 Между 1925 и 1943 г. Вила Торлония и нейният парк на Виа Номентана в Рим са частната резиденция на Бенито Мусолини и неговото семейство: съпругата му Рейчеле и техните пет деца (Еда, Виторио, Бруно, Романо и Анна Мария). Мусолини приема поканата на Джовани Торлония-младши, който му предоставя  престижния си дом. Именно сред декорите на Казино Нобиле, запечатани в черно-бели ленти от онзи период, Мусолини осъществява голяма част от срещите си с различни държавни глави. От портите на “Вила Торлония” поздравява италианците на сватбата си и дъщерята на Мусолини – Еда.
През 1940 г. Мусолини, притеснен от засилването на съюзническите бомбардировки, прави бомбоубежище в мазето под „езерото Фучино„, но скоро го намира за неефективно. На следващата година прави бункер срещу въздушно нападение в мазето на Казино Нобиле и в края на 1942 г. е проектиран и изграден бункер  под външния площад на Казино Нобиле. През юни 1944 г. целият комплекс е окупиран от войски на англо-американското командване, които остават там до 1947 година.
През 1977 г. вилата е закупена от Община Рим, а от 1978 г. е отворена за публика. От 90-те години Общината започна редица съществени реставрационни работи както в парка, така и в сградите. Към днешна дата са напълно обновени Casina delle Civette (дом на музея Casina delle Civette), Scuderie Nuove, Villino Rosso, артефактите на Пропилея, Casino dei Principi (дом на временни изложби и архив на Римското училище) средновековното Villino (седалище на Technotown – научно-технологична библиотека) и накрая Palazzo (седалище на колекцията на вилата и на произведенията на Римското училище. През декември 2006 г. беше завършено и възстановяването на зелената зона в северната част на парка. Еврейските катакомби не са отворени за посетители. През 2013 г. са завършени реставрационните работи на Театъра и мавританската кула и оранжерия (последният все още не е отворен за обществеността). Театърът, отворен отново за публиката на 7 декември 2013 г., се превърна в домакин на театрални представления, конференции, изложби и културни събития.

През 2014 г. бункерът и убежището на Казино Нобиле са възстановени и отворени за обществеността с редварителна резервация.

Ето я и моята разходка в парка:

Първоначално минах покрай сградата на театъра и обелиска, посветен  на паметта на родителите Джовани и Анна Мария Торлония.

 В дясно от мен се виждаше едно празно поле, наподобяващо форма и размери на стадион. По-късно разбрах, че е  Campo da Tornei-Полето за турнири и трите палатки на заден план.

Полето за турнири е проектирано от Джапели. Има стъпала за сядане на зрителите . Черно-бели снимки показват, че от източната страна трябва да е имало  павилион от мед и желязо, подкрепен от фигури от чугун, а там принцеса Торлония стояла със своя двор . Вместо това павилионът на принца бил поставена на върха на хълма и бил украсена с меден герб. Днес павилионите на принцовете са изчезнали,  но те все още са съществували по времето на Бенито Мусолини , за което свидетелстват някои снимки, които го изобразяват на място, докато играе тенис. 

Продължих напред по алеята и видях най-причудливата сграда в целия ансамбъл- Къщата на кукумявките- Casina delle Civette , създадена от архитекта Япели през 1840г. като швейцарска хижа или селска хижа…

 Казината е преобразена през 1908-1913 г. от архитекта Джени, приемайки облика на средновековна сграда.
Между 1916 и 1920г. от името на принц Джовани Торлония , архитектът В. Фасоло, с приноса на художниците  Д. Камбелоти, П. Пашето, Ю. Ботаци и В. Грасси създават една от най-интересните архитектурни структури на онова време.

Те обогатяват Къщата на кукукмявките с подови мозайки, мазилки, майолики, стенописи и най-вече витражи. 

Поради разпространението на декорации, базирани на бухала, сградата получава името Casina delle Civette .

След смъртта на принц Торлония, през 1939 г. Казина е изоставена, като се превръща в седалище на англо-американското военно командване от 1944 до 1947 година. Дълбоките щети на крехките конструкции и на декорации датират от този период.
През 1978 г. цялата площ на вилата е придобита от община Рим, която инициира дълги и скъпи реставрационни работи по парковите сгради. След приключване на реставрацията, Казината е открита за публика като музей, посветен на художествения витраж.

Великолепните витражи, които украсяват безбройните й врати и прозорци, направени между 1908 и 1930г. от фино оловно полихромно стъкло, представляват уникален пример за еволюцията на витража в Рим през онези години.

Сред най-красивите и важни се открояват тези, направени от Камбелоти , като така нареченото Чиодо, изобразяващо каскада от лозови листа и грозде.  Има  стилизирани изображения на кукумявки,  чието присъствие е почти обсебващо в декорациите на Къщата. Също така си струва да се споменат розите и пеперудите на Pavazzi di Bottazzi и Paschetto.
През последните години Общинският надзорен орган закупи други прозорци на пазара от същите автори и множество рисунки и скици, някои от които са подготвени специално за прозорците на Казината.

Продължих напред по алеята и стигнах до руините на един храм, сякаш изоставен, обвит в увивни растения. Мястото изглеждаше малко призрачно, като от някаква приказка за духове и мистерии.

Това е Храмът на Сатурн. Той е украсен с барелефи, които заедно с Нимфея са единствените сгради, оцелели след разрушаването, след като част от градината е била отчуждена, за да се разшири Via Nomentana. Издигнат от Джован Батиста Карети между 1836 и 1838г. в имитация на древен храм. Той има за свой модел Храмът на Асклепий Аспруци, построен през 1786 г. за Вила Боргезе . Сградата е скромна, състояща се само от пронаоса  и четири дориански гранитни колони . Растителността крие задната част, която е останала незавършена.  Над портала има теракотен релеф от края на XVIII век, изобразяващ  Бакх, който дарява лозата, две маски  отстрани, а бюстовете, които са увенчавали тимпана, са изгубени. Това е една от малкото сгради във Вила Торлония, която все още трябва да бъде реставрирана.

По алеята напред се озовах пред псевдо-антични руини.

Понеже бях влязла от второстепенен вход, постепенно се озовах пред главната порта на Вила Торлония, разположена  на Via Nomentana n.68.  Монументалният вход на вилата  е белязан от две йонийски колони, два фенера и  орли на краищата на портата от ковано желязо.

 Погледът ми привлече релефна карта.

Разположена в парка на вилата, до главния вход, това е първата тактилната карта на място с релеф, която улеснява, по ясен и прост начин, ориентирането в прекрасната градина на най-новата благородническа вила в Рим. Тя е от особена помощ и за хора със зрителни увреждания (слепи, зрящи и с проблеми на хроматичното възприятие), Техническите характеристики на lectern също позволяват пълноценно използване на картата също и за хора с двигателни увреждания (празно пространство под наклонената равнина за приспособяване на размера на инвалидната количка).

По алеята надясно, близо до входа на  Casino Nobile се издигаше внушителен розовият гранитен обелиск , изваян в Бавено от Алесандро Торлония и издигнат през 1842 г.  Той е посветен на Анна Мария Шултейс.

Casino Nobile  е изградено от  Джузепе Валадие, около 1802 г., след това между 1835-40 г.  Джован Батиста Карети,  добавя величествените пронаоси на фасадата. Много художници са работили върху нейната украса като Подести и Когети , както и скулптори  от школата Торвалдсен и Канова.
Реставрираната сграда помещава музея на вилата на два етажа със скулптури и обзавеждане от периода.

На втория етаж се намира Музеят на римското училище, с картини, скулптури и рисунки на съвременни художници. Изложените в стаите на музея произведения предлагат преглед на един от най-интересните и жизненоважни моменти от италианското изкуство на ХХ век, образни изследвания в Рим в периода между първата и втората световна войни.

От мазето на Casino Nobile влизате в подземната стая , открита по време на скорошни реставрационни работи, декорирана от Giovan Battista Caretti, за да се преустрои  на „ етруска гробница “ както в типологията на строителството, така и за декорациите, ясно вдъхновени от етруско-коринтската керамика.
Стаята не е отворена за публика.

Казиното Нобиле винаги е било място за провеждане на грандиозни събития от самото си начало. Прекрасната бална зала, богато украсена и добре поддържаната й градина, са изключително място за високопоставени и представителни събития.

Нямах време за посещение на музея, а и нямам афинитет към съвременно изкуство. Заобиколих Casino Nobile и се озовах зад него. Пред мен се ширна приятно малко езеро сред добре оформените алеи. До езерото се издигаше още един обелиск, в памет на  Джовани Торлония.  Погледнати отгоре с другия обелиск до входа, те се намират на една линия.

Умората започна да се усеща, имах нужда от почивка. С усет към местата за отмора, алеята ме отведе до La Limonaia, проста сграда с гербовете на Колона и Торлония на главната фасада (в памет на брака между Алесандро Торлония и Тереза ​​Колона). Сега в сградата се помещаваше приятен ресторант, а отвън работеше кафене. До La Limonaia се намира Technotown.
Technotown в Рим е модерен образователен научен и технологичен център, предназначен за деца от 6 години и младежи на възраст от 11 до 17 години. Гостите могат да експериментират с най-новите технологии, да научат как да програмират движенията на робота и да го управляват чрез инфрачервени сензори, както и да научат тайните на специалните ефекти.

Интерактивните игри, LEGO роботи и  професионален лазерен скенер са само част от атракциите, предложени от персонала на центъра. Ежедневно се провеждат семинари в малки групи. Центърът на Технотоун е основан през 2006 г. Целта на центъра е да внуши на младите хора желание да учат чрез практически занятия, провеждани от опитни учени.

 Освежих се, уморените ми крака ми благодариха за престоя. Наоколо почти нямаше други посетители. Седях  и преосмислях видяното от мен, разглеждайки и снимките си.

Движех се сред парка без карта, просто следвах алеите. Подготвяйки тази статия, разбирам какво съм пропуснала-Casino dei Principi. Той се намира до централния вход на Via Nomentana n.68., в дясно от  Casino Nobile, но дърветата не са ми позволили да го видя. Все пак ето и малко информация за него:

Сегашният облик на Casino dei Principi се дължи на трансформацията, която сградата претърпява между 1833 и 1840 г. от архитекта Джован Батиста Карети по поръка на Алесандро Торлония в неоренесансов вид.  Карети заедно с художници, занаятчии, декоратори и скулптори правят тотална трансформация на предишната селска вила, чрез свръхвисочина и нова украса както отвътре, така и отвън. Пред  фасадата на входа на казиното на принцовете има два сфинкса. Входът е предшестван от две колони, които поддържат формован балдахин.

В Casino dei Principi се помещава архивът на Римското училище. В него периодично се провеждат временни изложби.

Casino dei Principi се отваря само за изложби и спазва работното време на музеите на Вила Торлония.

Време беше да се прибирам в хотелчето. Вечерта, на „тавана в кошницата, на моята кокетна малка тераса, вечеряйки, тихо триумфирах за новото ми завоевание- Вила Торлония!