Урбино-непознатата перла на Ренесанса

Около 13.30ч тръгнахме за Урбино /172 км/. Ема беше нашата шофьорка през цялото време. До нея седна сестра ми  Маргарита, за  да я навигира, а ние с Деси отзад се отдадохме на блажена дрямка. Заизкачвахме се по стръмния път към Урбино.Градът е истинска ренесансова съкровищница, но сякаш остава в страни от традиционните туристически маршрути. Разположен на върха на стръмен хълм,  заобиколен с масивни стени и здрави порти, Урбино е най-силния притегателен център в областта Марке. Намира се на около 30км от Адриатическо море. Има население около 15000жители. През III век градът е бил под римско владичество. През 568 г. получава статут на град. Апогеят за града  е през периода  1474 – 1626 г, когато херцог Федерико да Монтефелтро  създава мощна автономна област и едно от на-стабилните съдилища в Европа. Родът Монтефелтро се издигат от наемници до управители на Урбино. Те привличат под щедрия си патронаж едни от най-великите архитекти, художници и скулптори на своето време и превръщат Урбино в прочут художествен център. В Урбинския университет, основан през 1506г, ежегодно се провежда международен семинар по европейско право. Градът е родното място на гениалния Рафаело, който се ражда тук през 1483г.

И така, пристигаме следобед в града, бързо си намираме хотела, оставяме багажа и тръгваме пеш за нашата разходка в града. Заизкачвахме се все по-нагоре на хълма по стръмната Via Polidoro Virgili.

Стигнахме на малък площад, над който се извисяваше статуята на Рафаело, най-обичания син на Урбино, с който града се гордее. По Via del Popolo навлизохме в стария град. Навсякъде около нас се издигаха масивни крепостни стени. Има четири кръга на стените на Урбино. Първата е построена между III и II в. Пр. Хр. Най-пълно запазена е последната стена, издигната през XVI век. Тя служи като границата на стария град.

По Via dei Maceri  достигнахме до парка Fortezze Albornoz.  Пред нас се откри невероятна панорама към стария град с неговите каменни къщи и огромния купол на Дуомото.

 Намирахме се сред парк, на който имаше и малък детски кът за игри. Потърсихме кафене, за да се насладим на гледката, но уви не намерихме. Крепостта Алборноз дължи името си на кардинал Алборноз, който я е издигнал в средата на XIVвек, въпреки че някои проучвания са склонни да приписват конструкцията му на неговия наследник, испанския кардинал Гримоард. За тази крепост Урбино води безкрайни битки. От 1975 г. голямото пространство отпред се използва като обществен парк и е посветено на Съпротивата. Днес в крепостта Алборноз се намира  музея „Бела Герит“, с част от археологически находки и сбирка на военно оборудване в употреба между 1300г. и 1500г., на не ни беше обект на посещение.

Спуснахме се отново в стария град и по Via Raffaello достигнахме до родната къща на гениалния художник.

Продължихме до площад Република Piazza della Repubblica, на който се намира елегантния  Palazzo del Collegio Raffaello.

В долната част  на  фасадата има голям портик, доминиран от два реда прозорци, прекъснати в центъра от останките от църквата Сант’Агата, които разделят верандата на пет арки от едната страна. Сградата има вътрешният двор е с правоъгълен портиков план. Построена е в началото на XVIII век по волята на папа Климент XI , тъй като тази сграда е трябвало да приютява  пиаристите- католически монашески орден, който се занимава с образованието на бедни девойки и младежи. /Piarists или Piarist , от името си на инициалите SP и Sch. Р. /. Пиаристите  поддържат управлението на колежа до края на XIX век. От края на 19 век той се управлява, заедно с  Палацо Нуово Албани, от общинска власт, наречена Legato Albani .

Понастоящем в двореца се помещава  Общинския съвет,  седалището на префектурата, някои офиси на държавното полицейско управление, някои отдели на местния университет (включително музея на кабинета по физика), някои стаи за временни изложби и конференции, градския клуб , някои търговски дейности на партера.

От площада на Републиката тръгваме по Via Vittorio Veneto, която ни отвежда до Катедралата на Урбино.

Основите й са положени преди повече от 10 века. Претърпяла е много много трансформации.  Съборена от земетресението от 1789 г. и е възстановена от Валадиер през 1801г, който изгражда внушителна постройка с величествен купол и неокласическа архитектура. Катедралтата е с размери  64,5 м дължина, 36,8 м ширина и 50 м височина и е  посветен на Санта Мария Асунта .  Безспорен шедьовър в Катералата в параклиса Сакраменто е  Тайната вечеря ( 1590 – 1599 г. ) от Федерико Барочидо . Забележителни са и двете мраморни статуи на Рафаело Санцио и папа Климент XI , изработени съответно от Карло Финели през 1847 г. и Франческо Морати през 1710 година . Сградата беше затворена за поклонение и посещения поради наранявания на контрафасадата вследствие на земетресението от 30 октомври 2016 г. Затова и  нямаше как да я посетим.

До нея е Дворецът на херцозите ( Palazzo Ducale ),  който е бившата резиденция на владетелите на Урбино, обект на световното културно наследство, завършен израз на Ранния ренесанс.

В средата на XV век Федериго II Монтефелтро  поръчва на най-добрите архитекти и художници   да построят и украсят неговия огромен дом. Най-голям принос за дизайна и конструкцията има далматинецът Лучано Лаурана , вдъхновен от творчеството на Брунелески. Придворният архитект Балдасаре Кастильоне нарича тази внушителна крепост ”град под формата на дворец”.

След смъртта на херцога през 1482  г. строителните работи са прекратени, но дори и в недовършен вид дворецът удивлява с величието си.

В момента дворецът, който дълго време е служил като резиденция на кмета на Урбино, съхранява колекцията на Националната галерия Марке /Galleria Nazionale delle Marche/.  В същото време някои от дворцовите зали са дори по-значими от художествена гледна точка от представените в нея картини. Сред тях е кабинетът на херцога, на стените на който са изобразени  илюзорни рафтове с книги, астрономически и музикални инструменти, както и символи на свободните изкуства. Дворцовите параклиси в двореца са сдвоени, един християнски и един езически , посветен на Музите. В Националната галерия на Марке е изложена основно италианска ренесансова живопис. Могат да се видят колекции от произведения на Рафаело,  Паоло Учело, Лучано Лурена и други.

Поразходихме се още малко по тесните каменни улици на градчето, разглеждахме малките магазинчета за сувенири, повечето от които предлагаха ръчно изработени произведения.

 Започна да се свечерява и усетихме умората от този толкова пълен на впечатления и емоции ден. След кратко лутане в търсене на заведение за хранене стигнахме почти до началото на града, в близост до паметника на Рафаело. Нашият избор беше Caffe dele Accademia. Намира се под старинна сграда  сред антични арки сякаш надвесени над посетителите, които оформяха малки сепарета. Не се лъжете по името, заведението не е само кафене. Любезните домакини ни предложиха вкусни неща за хапване, които поляхме обииилно с  vino de la  casa /домашно вино/. Време беше за почивка. Утре ни очакваха Равена, Модена и Парма.

На другата сутрин тръгнахме за Равена / около 130км/.

Следва продължение…