Емоцията Дъблин-Северна Ирландия-част I
7-10 декември 2019г.
Мрачно привечерно есенно време, а аз излизам от козметик. Включвам си телефона и сред многото пропуснати обаждания, естествено първо набирам сестра ми. Отсреща чувам звучен смях и през него тя сякаш изстрелва: „Отиваме в Дъблин!”. Трябваха ми няколко секунди да проумея какво ми казва, и къде се намира Дъблин. „Ъъъъ, в родината на уискито ли?- е първата асоциация, която ми идва на ум. „Да!”-смехът отсреща продължава. Явно докато съм се занимавала с разкрасителни процедури, момичетата в офиса са спретнали маршрута за нашето вече традиционно есенно-предколедно пътуване. Този път освен две по две сестри-аз и моята, горди собственички на малка туристическа агенция и двете сестри Колеви- Ема и Деси, които работят при нас, към групата присъединяваме и още две наши приятелки- Ваня и Теодора. Освен, че са си близки, те имат и по-специална връзка помежду си- кума и кумица са си. И така на 7 декември сутринта компанията се озоваваме на летище София. Полетът за Дъблин беше обявен за 8,30ч, но закъсня и излетяхме в 9,20ч. Кацнахме в 13,05ч. или 11,05ч. местно време.
Пред летището си закупихме по 2 билета по 6 евро за двете посоки и с автобус № 757 се придвижихме за две спирки до North will quay. След кратко лутане се настанихме в нашия апартамент до Grand canal quay. Жилището се оказа комфортно, с 3 спални, 2 санитарни възела и просторен хол с кухня, от чиито прозорци се виждаше огромната бизнес сграда на Google. Не му обърнахме много внимание, оставихме багажа и тръгнахме на разходка. Дъблин е най-голям град и столица на Ирландия с население около 500 000 жители, с предградията 1,5млн. Специфичен елемент от пейзажа на града е река Лифи, която го разделя на почти равни части- северна и южна. Повечето исторически забележителности са в южната половина на града. Самата река се влива в рамките на града в Ирландско море. Разстоянията между основните забележителности не са големи и ние се отправихме пеш към Тринити колидж, който беше на около 1,5км от нашия апартамент. Скоро навлязохме сред многобройните му дворове и достигнахме до крилото, където се съхранява The Book of kells-Келската книга. Вълнуващо е в навечерието на Студентския празник да се намираш в най-старото учебно заведение в Ирландия и едно от най-изтъкнатите в цял свят, сред чиито възпитаници са Оскар Уайлд и Самюъл Бекет. Тринити колидж е основан през 1592 г. благодарение на кралица Елизабет I, като учебно заведение специално за протестанти. Келската книга се съхранява в Старата библиотека на колежа.
Платихме входна такса и влязохме. На големи пана беше представена хронологията по създаването на келската писменост. Първоначално тя се е състояла от чертички, писани първо по камъните, а после и на хартия. Книгата е колекция от четири Евангелия, изключителен ръкопис от 9-ти век, оцелял от вековете на келтското християнство. Тя е богато украсена с миниатюри, шарки и цветни фигури. До днес учените не могат да разберат какви бои са били използвани за декорация, тъй като те са запазили богатия си цвят. Друга загадка е как са успели да изрисуват миниатюрите, без да използват лупа. Особено впечатляващи са образите на четиримата евангелисти, пресъздадени чрез символите-животни.
Цветните миниатюри обхващат 680 страници, преподвързани през 1953 г. в четири отделни тома. Изкачихме се по стълбата и попаднахме в най-красивата зала на Старата библиотека- нейната Long room /Дълга зала/. Построена през 1712 г. и разширена през ХІХ в., тя е една от осемте сгради върху площ от 160 декара, които общо съхраняват повече от 4 милиона тома.
Тринити Колидж получава по един екземпляр от всяка ирландска или британска книга, публикувана от 1801 г. насам. Излязохме през един на дворовете на Тринити колидж и след около 200м бяхме пред статуята на Моли Малоун. Паметникът на Моли Малоун е един от най-интересните и легендарни паметници в ирландската столица. Представлява бронзова статуя на млада жена, облечена в рокля с голямо деколте, която бута количка на две колела, с кошници с риба по нея. Тя е героинята на една от най-популярните ирландски песни, превърнала се в един от неофициалните символи на Ирландия.
Песента разказва трагичната история на красивата Моли, която продава стриди и миди по улиците на града. Младата жена е наследила занятието си от своите родители, но умира млада след като се разболява от треска. Предизвикателното деколте подсказва, че може би се е занимавала и с най-древната професия в света /проституцията/.
Прието е, че Моли е починала на 13 юни 1699 година, поради което този ден е обявен за Ден на Моли Малоун на 300-годишнината от смъртта й. За първи път песента за Моли Малоун е записана през 1876 година. Бронзовата й статуя се намира до църквата St. Andrew’s, в която се предполага, че Моли е била кръстена. Срещу Моли Малоун вниманието ни привлече красива червена сграда. Това е прословутия бар O’Neill’s pub.
Него си го оставихме “за после”. Излязохме на улица Grafton street, главната търговска улица. По нея вървяха минувачи, улични музиканти и артисти показваха своите умения. Улица Графтън е една от петте най-скъпи улици в света за наем и покупка на недвижими имоти. Започна да се свечерява и коледните украси по сградите придадоха празничен и тържествен вид на мястото.
Достигнахме до Dame street- широка улица с автомобилно двупосочно движение, една от най-натоварените в южната част на града. Погледът ни привлече импозантна сграда с колонада, под която вече грееше празнично украсената Коледна елха. Това е сградата на Ирландския парламент/ Irish Houses of Parliament/. Тя е първата сграда в света, специално построена за двукамарен парламент. Той служи като място за срещи на двете камари (лордове и общини) на ирландския парламент на Кралство Ирландия през по-голямата част от 18 век до 1800 г., когато островът става част от Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. В момента сградата се използва като банков клон и се наричат Bank of Ireland и Green College. Пред нея се издига паметникът на Henry Grattan- ирландски политик и адвокат, който води кампания за законодателна свобода за ирландския парламент от Великобритания в края на 18 век.
Туристическата програма, която си направихме ни дойде в повече, уморени се почувствахме от полета и от ходенето пеш. Време беше да отдадем дължимото на бар O’Neill’s pub. Култовият бар ни грабна със своята топла и уютна обстановка, изисканите си полилеи, цветните стъклописи, черно-белите репродукции по стените и празничната си украса.
Подкрепихме се с бира или уиски, стоплихме се и цялата ни емоция се изля в шумни коментари и весел смях.
Но имахме още обекти за посещение, които си бяхме набелязали. След около 700метра бяхме пред Катедралата Christ Church / Христовата църква/- най-старата каменна сграда в града. Тя е главната катедрала в Дъблин, построена през 1031г. Храмът е съвместна собственост на католическата и англиканската църкви. Вътре има частица от мощите на покровителя на Дъблин, архиепископ Лорънс О’Тул. Интериорът й е във викториански стил, а в криптата й се пазят исторически предмети, дърворезби и свещници. Строгата каменна фасада на Катедралата беше ефектно осветена и изглеждаше още по-тържествена и някак мистична.
Върнахме се малко назад и влязохме в двора на Дъблинския замък. Сградата е издигната през XIII век по заповед на крал Джон Лакланд, братът на Ричард Лъвското Сърце. От средновековната сграда на замъка до днес е оцеляла само нормандската кула и бивш затвор (Record Tower), датираща от 1226 г. В нея сега се помещава Музеят на полицията.
Всички други части на замъка са резултат от реконструкции през 17-ти, 18-ти, 19-ти и 20-ти век. В продължение на почти 700 години до 1922 г. на нейна територия се е намирала резиденцията на английските управители. В замъка можете да видите луксозни зали, художествена галерия и тронната зала. Най-великолепната е зала „Свети Патрик“, в която се провеждат VIP банкети и встъпването в длъжност на президента на Ирландия. Естествено грабнаха ни ефектно осветените части на комплекса с елегантни прозорци и островърхи горни части, внушителната кула от 13 век, но най-много се зарадвахме на двора, пълен с елхи, осветени от гирлянди с лампички. Започна се едно лудо правене на снимки…
Време беше да се прибираме. Пътят до нашия апартамент от около 2км изминахме неусетно, прехласнати от празнично украсените сгради.
Преди да се отдадем на заслужена почивка трябваше да свършим нещо много важно. От България си бяхме ангажирали онлайн еднодневен трип до Северна Ирландия. Автобусът тръгваше в 6часа на другата сутрин от площад Parnel sq., който се намира в северната част на града. Разстоянието ни до там беше около 4,5км, но с оглед ранния час трябваше да си осигурим таксита. Оказа се, че това не е толкова лесна работа. Няма телефонни номера на фирми и не можеш да си поръчаш такси по телефона, а само през разни приложения. След около половин час в опити, успяхме да добием резултат. След малко всички бяхме по леглата.
Следва продължение….
