Разходка на хълма Gianicolo

19октомври 2019г.

Организирах влизането на групата ни туристи във Ватикански музеи, оставяйки ги в опитните ръце на моята колежка,  местната ни екскурзоводка Маня. Уговорихме се да ми звънне, когато излизат, за да ги посрещна и да продължа с обгрижването на туристите ни. Имах на разположение около 3,5часа.

От пл. Св. Петър тръгнах по Via della  Concilliazione. Завих надясно по   Via del Cavalieri del Santo Sepolcro.  След малко пред мен отляво видях църквата The Holy Spirit in Sassia.

 Църквата Санто Спирито в Сасия – Светилището на Божествената милост е католическа църква в историческия център на Рим, разположена в квартал Борго, в комплекса на едноименната болница.

Първата църква на това място е построена по заповед на саксонския крал Ине и е била една от основните източници на доходи за близко разположената базилиса Свети Петър. Именно тук на 18 октомври 1369 г. Йоан V Палеолог официално приема латинската вяра и декларира, че се отрича от схизмата и приема юрисдикцията на папата. По същество това е отстъпление на императора от православието. Църквата помни и историческото посещение на Папа Йоан Павел II в неделя, 23 април 1995 г., когато светия отец отслужи литургия и благослови образа на Милостивия Исус.

 Зад едноименната болница, която действа и днес, излязох през Porta Santo Spirito.  Порта Санто Спирито е една от портите на Леониновите стени в Рим. Намира се  близо до кръстовището в Via dei Penitenzieri, с Piazza della Rovere.

Това е една от най-древните порти в стената, заобикаляща Ватикана, тъй като е съвременна на изграждането на стените на папа Лъв IV, около 850г.

През 15в. папа Павел III  прави някои интервенции, използвайки съветите и услугите на такива инженери като Микеланджело и Антонио да Сангало Младши. 

Красивият дизайн на  портата се дължи  на Сангало. Буонароти  я завършва след смъртта на колегата си, но прибързано и по груб начин. За да отмъсти за безпощадните критики, които получава за собствения си дизайн на Порта Пиа и за да опетни работата на съперника си, той прави някои пагубни намеси. В момента портата наистина показва незавършен аспект (особено в горната част). Освен това, век по-късно портата вече  загубва своята функция (точно като Порта Сетимиана ), тъй като е била включена в по-големия кръг от стените на Яникулум.

Пресякох на пешеходната пътека на Galleria Principe Amedio Savoia Aosta. Вдясно от мен започва тунела под Ватикана, който функционира като подземен паркинг за автобуси.

 На другия тротоар тръгнах надясно и след около 20м се изкачих по стълби и излязох на стръмната улица Salta di Sant Onofrio. Заизкачвах се по хълмаGianicolo. Името му произлиза от името на езическия бог Янус, в чест на когото в епохата на Древния Рим тук построили храм. Почвата на хълма е съставена предимно от жълта глина и затова го наричат още „Златната планина” / Mons Aureus/, откъдето възниква топонима  Монторио, съхранен в името на църквата на Св. Петър /San Pietro in Montorio/. Този храм възниква на мястото, където според легендата е приел мъченическата си смърт първия епископ на Римската Църква. Gianicolо влиза в състава на градските черти едва след издигането на Аврелиевите стени.

Накрая  стръмната улица Salta di Sant Onofrio завърши с  църквата на Св. Онуфрий ( Sant Onofrio al Gianicolo). Построена е около следата на 15в. на  мястото на предишен параклис. На люнетите на портика на фасадата  са изобразени епизоди от житието на Св. Йероним, принадлежащи на четката на Доменикино. Прекрасните фрески от земния живот на Дева Мария в горната  част на апсидата са вероятно изрисувани от Перуци, а в долната част- от Пинтурикио.

Завих наляво поPasseggiata del Gianicolo и излязох на панорамна тераса, от която се виждаше прекрасна гледка към града.

Срещу терасата е Педиатричната болница Bambino Gesu.

Продължих по левия тротоар нагоре по хълма. На места беше доста тесен, но постепенно се разшири в приятна алея, над която поклащаха клони дървета, а вляво от мен отново беше пленителната гледка към града. Пред мен между дърветата се извиси красивата бяла снага на Фара на Рим-Faro di Roma.

Фарът на Gianicolo– нарича се още Фарът на Рим или Фарът на италианците от Аржентина. 

Разположен на десетки километри от брега, той не се използва за навигация, но е един от най-известните паметници в парка Джаниколо .

Построен е през 1911 г. по проект на архитекта Манфредо Манфреди. Той е изграден от мрамор под формата на колона,  в неокласически стил. Върху кръгла основа стои канюлирана колона, която представлява основното тяло на фара. Над капитела на колоната има надпис-посвещение.

Над надписа има четири волюти, увенчани от лъвски глави. На самия връх на фара е стъкленият фенер. Във вътрешността, която не е достъпна за обществеността, спирално стълбище води от входа на фара към горните части.

Той не действа като истински фар, но има възпоменателна функция, национален паметник.  Издигнат е благодарение на инициативата на комитет от италианци, живеещи в Буенос Айрес, за да отбележат петдесетата годишнина от Обединението на Италия /1861г/. и да свидетелства за връзката им с родината. 

Инициаторите се  обръщат към Манфредо Манфреди не само като архитект, но и като администратор; всъщност последният се занимава с бюрократичните формалности в Община Рим. От своя страна Общината с радост приема инициативата и фара е построен в рамките на една година. Общината  избира място само на 400 метра от паметника на Джузепе Гарибалди .

Поради височинното си положение и важното стратегическо значение, Gianicolo- Яникулумът е бил бойно поле по време на Обсадата на Рим (1849 г.). Това е  място, предизвикващо чувство на патриотизъм, богато на символи и   паметници, издигнати от периода след Рисорджименто. 

Един интерес факт- в продължение на няколко десетилетия балконът при фара служи като неформален комуникационен салон за римски граждани, които крещят съобщения до своите роднини и познати, затворени в затвора Реджина Коели, на няколко десетки метра. Практиката е документирана поне от фашисткия период.

Продължих напред и вдясно между дърветата видях конната статуя на Анита Гарибалди. Тя е съпруга и идеен другар на Джузепе Гарибалди. Паметникът е поръчан от правителството на Мусолини, за  да охранява нейните тленни останки. След сражения с френските войски, рамо до рамо със своя съпруг, през 1849г. до Порта Панкраций, тя почива от раните си без да е навършила още 30години.  Паметникът е построен от скулптора Марио Рутели и е открит на 4 юни 1932 г. от кралица Елена от Черна гора, като част от честванията по случай 50-годишнината от смъртта на Джузепе Гарибалди .

Два дни преди откриването, на 2 юни, останките на Анита, ексхумирани от гробницата на Ница , след дълги преговори с френското правителство, пристигат в Рим на борда на специален влак. Ковчегът, носен на раменете на петима бивши Гарибалдийци, е обвит в същия трикольор, който по молба на Гарибалди е украсявал ковчега на Мацини през  1872 година.

Тялото е препогребано с почести в присъствието на членовете на семейство Гарибалди, сто оцелели бивши Гарибалдийци, премиерът Бенито Мусолини, граждански и военни власти, чуждестранните дипломатически делегации и голямо множество от граждани.

Бронзовата статуя пресъздава един от най-известните епизоди от живота на Анита Гарибалди, изобразявайки я на кон, с пистолет в ръка и подкрепяща нейния новороден син Меноти , докато се опитва да избяга от превземането в лагера на Сао Луис, заобиколен от имперските войски през войната на Фарапос.

 Алеите се разширяваха и оформяха още една панорамна тераса.

Бях стигнала до най-високата точка на хълма Gianicolo. На площада в центъра се извисяваше конната статуя на Джузепе Гарибалди.

 Отляво сред добре оформени алеи се издигаха бюстове на Гарибалдийците, изобразяващи италиански и чуждестранни патриоти, които по време на Рисорджименто са се сражавали с оръжие или със слово за Обединението на Италия.

Създаването им  започва, когато на 28 май 1849 г. Римската република отпуска 10 000 лири за създаването на мраморни бюстове, които да бъдат изложени в градините на Пинчо. До края на войната са направени петдесет и два бюста, но поради временната сила на папата, те остават в складовете на Капитолия. През 1860 г са  създадени нови и така бюстовете стават 228.

Първото позициониране на статуите се извършва в края на XIX и началото на XX век, по времето, когато се открива паметникът на Гарибалди.

Всички изложени бюстове са  възстановени през 2010-11 г., което съвпада със 150-годишнината от Съединението на Италия.

Тук е и бюстът на Капитан Петко войвода.

Когато Петко Войвода среща Джузепе Гарибалди  през 1866г в Италия, те създават прочутата Гарибалдийска дружина, участвала във Критското въстание. В нейния състав влизат 220 италианци и 67 българи.

 Паметникът на Джузепе Гарибалди  е построен от Емилио Галори и е открит на 20 септември 1895 г. по случай 25-тата годишнина от превземането на Рим.  Паметникът се състои от бронзова статуя, изобразяваща героя на кон, поставен върху голям мраморен постамент, върху който са издълбани алегоричните фигури на Европа и Америка. Барелефите, напомнят за  акостирането му в Марсала, Съпротивата на Бояда, защитата на Рим. 

Позиционирането на паметника поражда различни политически интерпретации  в отношенията между Кралство Италия и Светия престол. В официалната версия се посочва, че героят гледа към Ватикана.  След Латеранските пактове от 1929 г. статуята е обърната към Яникулума по молба на самия Ватикан. Известна римска легенда изтъква, че сега по-скоро конят предлага гръб на Светия престол.

Паметникът е възстановен от Община Рим през 1990 година.

Продължих по Passeggiata del Gianicolo и излязох от крепостните стени. Завих наляво по Via Garibaldi. Минах покрай входа на красивия парк Parco del Gianicolo, сред който се намира и ботаническата  градина на Рим. Озовах се на още една панорамна тераса с прекрасна панорама към града. До мен ромолеше водата на Fontana delle Acqua Paola.

Fontana dell’Acqua Paola, известен още като Il Fontanone („Големият фонтан“), е монументална чешма, разположена на хълма Gianicolo , близо до църквата Сан Пиетро в Монторио. Фонтанът е построен през 1612 г., за да отбележи края на акведукта Аква Ао Паола, възстановен от папа Павел V и носещ името му. Това е първият голям фонтан на десния бряг на река Тибър . 

 Папа Павел V решава да възстанови и разшири разрушения акведукт Acqua Traiana, построен от император Траян, за да създаде източник на чиста питейна вода за жителите на хълма Яникулум, които са били принудени да вземат водата си от соленови извори или от замърсения Тибър. Той събира средства за своя проект отчасти, като налага данък върху виното, което предизвика оплаквания сред някои жители.  Финансирането от този данък и други източници му позволява да закупи правата върху водата на извор близо до езерото Брачиано, недалеч от Рим, като източник на фонтана.  Фонтанът е проектиран от Джовани Фонтана.  Той използва бял мрамор от близките руини на Римския храм на Минерва във Форума на Нерва и построява масивна порта от пет арки за доставянето на водата. В горната част на фонтана са папската тиара и ключовете, над герба на семейство Боргезе на орел и дракон, подкрепен от ангели. Надписът възхвалява папа Павел в поетичен план за това, че е донесъл вода на жителите на областта.

 През 1690 г. Карло Фонтана проектира допълнителен полукръгъл басейн за водата, която прелива от мраморните басейни.  Поставени са мраморни стълбове, които да не позволят на кочияшите да водят  животните си на водопой във фонтана, но басейнът изкушава много местни жители, които се къпят във водата. През 1707 г. е издадена наредба, която забранява на жителите да се къпят във фонтана. 

Формата на фонтана послужи като вдъхновение за по-късния фонтан Треви .

Американският композитор Чарлз Т. Грифс написва музика за пиано, озаглавено „Фонтаните на Аква Паола“ като част от неговите римски скици.

Върнах се малко назад и влязох през портата на градините на  Parco del Gianicolo. До входа вдясно започват стълби, които водят надолу към стръмната улица Via di Porta S. Pancrazio. Отляво над мен се извисяваха крепостни стени. Минах покрай Испанското училище Сервантес. Група деца играеха пред него. Улицата е стръмна и тясна. Излязох на улица Garibaldi. Движех се по павираната улица в квартал Трастевере. Къщите са стари, с избелели и олющени фасади, сбити, една до друга.

Минах под Porta Settimiana. В началото на 16в папа Юлий II решава да създаде мрежа от улици, минаващи успоредно по  бреговете на Тибър-Виа Джулия по левия бряг и Виа Лунгара по десния. Разположената на Виа Лунгара Порта Сетимияна ( Porta Settimiana) съединява кварта Борго с Трастевере.

След около 100-на метра се озовах отдясно срещу висока розово-оранжева ограда. Нищо не подсказваше какъв разкош и красота се крият зад нея. Над малка метална врата върху каменен фронтон пишеше Accademia del Lincei. Бях стигнала до  Villa

Farnesina. Влязох в добре подредена градина с малък кокетен фонтан по средата.

Слънцето  галеше тази прекрасна феерия от цветя и храсти. Посетители почти нямаше. Мястото излъчваше спокойствие, тишина, хармония и безвремие. Влязох в преддверие, от където можеше да си купя билет, за да разгледам вилата. Изящното оформление на прозорци, тавани и ниши ме посрещна още от вратата.

Влязох в залата в ляво от входа, до която имаше свободен достъп и беше оформена като магазин за сувенири, брошури  и репродукции на вилата. Купих си няколко картички за спомен.

 Не разполагах с достатъчно време, затова разглеждането й остана в графа „за следващия път”. Най- емблематичното за  Вила Фарнезина са петте стаи, които  са изрисувани от Рафаело и негови ученици.

Вила Фарнезина  е разположена на левия бряг на река Тибър в  район Трастевере. Тя е паметник на архитектурата и живописта от епохата на Късния ренесанс,

Вилата е построена през 1506-1510 г. за  Агостино Киджи, един от най-богатите хора по онова време, банкер от Сиена, ковчежник на папа Юлий II,  меценат на изкуствата. Това била първата в Рим вила от олекотен „павилионен“ типа, открита към градина и река, без вътрешни дворове и стаи за аудиенции.

За архитект на вилата Киджи избира Балдасаре Перуци ( 1481г. – 1537г.), който освен отличен познавач на античната римска архитектура, има име и на добър художник. Перуци построява сградата, разположена сред разкошна градина в тогавашните покрайнини на  Рим, за около четири години ( 1506г. – 1510г.). 

За вътрешното оформление на помещенията Агостино Киджи избира най-прочутите художници. Според някои писмени източници, претовареният с работа Рафаело Санцио (1483г. – 1520г.) първоначално  отказва, поради заетостта си и  огромния мащаб на работата. Приема да направи само една фреска, по която днес се нарича стаята, в която тя се намира –  Зала на Галатея.

Едва към 1518 г. Рафаело изработва концепцията за друга зала,   някогашен официален вход на вилата, която е посветена на историята на Психея и Купидон (Ерос), разказана от Апулей в „Златното магаре“. Самият Рафаело Санцио е изпълнил малка част от фреските. Голяма част от фигурите е нарисувал Джулио Романо, ученик на Рафаело. Великолепните гирлянди, които разграничават епизоди от историята на двамата влюбени,  са дело на друг ученик на Рафаело Санцио –  Джовани да Удине. 

Таванът и част от пространството под него представят във фрески хороскопът на Агостино Киджи. Несъмнено са следвани изчисления на астролог за разположението  на зодиакалните знаци и планетите в деня и часа на раждането на Киджи –  29 ноември 1466 г., 9.30ч. вечерта.

В 1577 г. вилата е придобита от семейство Фарнезе, което разчитало да я съедини чрез мост с палацо Фарнезе, разположен на другата страна на Тибър. Вилата запазва името Фарнезе и през 18 век, когато е била владение на неаполитанските Бурбони, а в средата на 19-ти век –на  испанския посланик в Рим.

 Днес е нея заседават старинната Академия деи Линчеи.

 „Национална академия на рисовете“ (на италиански: Accademia Nazionale dei Lincei), е официалната научна академия на Италия със седалище в град Рим. Тя съществува с няколко прекъсвания от 1603г., когато е основана от Федерико Чези и се превръща в един от центровете на Научната революция. Името ѝ се дължи на острото зрение на рисовете, качество, присъщо в преносен смисъл, и на посветените на науката.

Срещу Вила Фарнезина се издига една не по-малко значима сграда-Палацо Корсини. Той е известен късно бароков дворец, издигнат  за семейство Корсини между 1730–1740 г. Първоначалната сграда е била вила  от 15-ти век за  фамилия Риарио , базирана на проекти на Фердинандо Фуга .  През 1659-1689 г. бившият дворец Риарио е бил домакин на ексцентричната Кристина, кралица на Швеция , която абдикира  и се премества в Рим. По време на Наполеоновата окупация на Рим дворецът е бил домакин на Йосиф Бонапарт, известен като Наполеон II .

Днес дворецът е домакин на някои офиси на Националната академия на науките ( Accademia dei Lincei ) и Galleria Corsini . Градините, които се издигат нагоре по хълма Яникулум, са част от Orto Botanico dell’U Universalità di Roma „La Sapienza“, ботаническа градина. Това също не е единственият Палацо Корсини в Италия; има и други дворци, принадлежащи на това флорентинско семейство, което е придобило и построило този римски дворец, известно време като Палацо Корсини алла Лунгара . Друг забележителен дворец Корсини включва Palazzo Corsini al Parione, обърнат към бреговете на Арно във Флоренция .

На първия етаж в двореца Корсини е разположена Galleria Nazionale d’Arte Antica di Palazzo Corsini или Националната галерия за антично изкуство. 

Реших да се върна не по същия път, а покрай река Тибър. Бързо стигнах до Piazza della Rovere. Преди да вляза под Porta Santo Spirito и да се върна до пл. Св. Петър, се отдадох на заслужена почивка в приятното кафенеChiosco Bar Pelliccis на Piazza della Rovere. На чаша от любимия ми коктейл Аперол шприц преосмислих натрупаните впечатления от новите  за мен места в Рим.

Обща дължина на разходката- 4,5км.