Европа

Първа среща с Лисабон

21.09.2018г.

Когато човек подбира маршрут за пътуване за своя 50-годишен юбилей, започва организацията отрано. По този начин удължава приятния гъдел от предстоящото, мислено се пренася по тесните улички на някой град или на някой приказен плаж със златист пясък. Е, при мен не стана съвсем така, имах други планове за това събитие, които се промениха по една или друга причина и тогава избора ми попадна на Португалия. Защо не? В дългата ми кариера на туроператор често пътувам като водач и екскурзовод на групи. Винаги със си мечтала и мен някой така да обгрижва с информация за обектите, да се унасям на седалката на автобуса или самолета, или да се шляя безгрижно без в главата ми постоянно да изскачат задачи, графици и ангажименти към туристите. Речено сторено. Обадих се на колежка от туристическа агенция, която зная, че прави едни от най-хубавите програми до Португалия и й казах, че ще се запиша по нейната програма за Лисабон и Сесимбра, защото имам юбилей. Възторгът й беше голям, прие с радост идеята ми, направи ми „подарък” всички допълнителни екскурзии по програмата. Благодаря ти, Ваня! И ето ме с група от около 40 човека на 21.09.2018г. с полет  в 21,10ч. отпътуваме от летище София за Лисабон. Пристигнахме на летището в Лисабон в 23,20ч. Настанихме се в непретенциозен и старичък хотел 4*. Бяхме доволни, че имаме възможност да се отдадем на почивка и скоро потънахме в блажен сън.

На сутринта нашата разходка в Лисабон започна с автобус от Alameda Cardeal Cerejeira– широк булевард, от който се откриваше прекрасна панорама към голяма част от града: Праса Маркес ду Помбал, Авенида да Либердаде /Avenida da Liberdade/, чак до река Тежу. Разположена в югозападния край на Европа, Португалия граничи с Атлантическия океан на запад и юг, а единствената й съседка по суша е Испания. Лисабон е разположен при устието на река Тежу и е най-западната столица в Континентална Европа. Подобно на Рим, Истанбул, Белград и нашия град Пловдив, Лисабон е разположен на хълмове, по-точно на седем хълма /също като Пловдив/. С автобуса ние се заизкачвахме по един от най-високите хълмове в града. В близък план до нас се простираше красивия парк Едуардо VII /Park Eduardo VII/. Паркът е посветен на британския крал Едуард VII, прадядо на кралица Елизабет II, който посещава града през 1903г., за да укрепи отношенията между двете страни и да утвърди англо-португалския съюз.  До посещението на краля паркът се е наричал Parque da Liberdade ( Парк на свободата ). През 1945 г. португалският модернистичен архитект Франциско Кейл до Амарал преработил парка до сегашната му конфигурация. Пред нас се простираше едно зелено море от безупречно оформени в геометрични форми  храсти и трева.

Parque Eduardo VII

 Паркът на Едуард VII (Parque Eduardo VII) е най-големият градски оазис в Лисабон. Разположен в стара кариера, този наклонен парк се намира на север от площад Помбал. В парка има две основни постройки. Едната е красивия бароков павилион Карлос Лопес /Carlos Lopes/ с традиционни синьо-бели керамични плочки (azulejos). Павилионът е кръстен на спортиста, спечелил първия златен медал на Португалия през летните олимпийски игри през 1984 г. в Лос Анджелис. Рекордът на Карлос Лопес по маратон остава ненадминат цели 24 години. Тази сграда е домакин на редица събития и конференции през цялата година, а също така разполага с постоянна експозиция за самия Карлос Лопес. Другата сграда в парка е оранжерия Estufa Fria, изпълнена с екзотични растения.От най-ранните си времена градините са били сцена за панаири, изложби и различни видове забавления. Панаирът на книгата  се провежда в парка Едуардо VII ежегодно през юни.  Най-голямото португалско знаме в света се вее в северния край на парка. Тук спират и туристически автобуси от Hop-on hop-off. В парка се влиза безплатно. Северно от парка се намира Jardim Amália Rodrigues-градина, посветена на  фадо певица Амалия Родригеш. Открит през 1996 г.,  тя е една от най-високо разположените градини в града. Разполага с голям амфитеатър с изглед към Avenida da Liberdade и кръгло езеро, до което е разположен бар с тераса. В най-високата точка на градината има и ресторант. На панорамната тераса до нас се издигаше чудноват паметник, съставен от груби късове камък.

Monumento ao 25 de Abril

 Оказа се, че това е паметника, посветен на Революцията на карамфилите от  25 април /Monumento ao 25 de Abril/. Той е дело на Joao Cutileiro. Когато си в град като Лисабон, разположен на хълмове, тези по-високи места предоставят чудесни панорамни гледки, които на португалски се наричат „мирадуро”. Е, порадвахме се и ние на това мирадуро и потеглихме с автобуса надолу, към крайбрежието на р. Тежу, като пътят ни минаваше покрай площада със статуята на маркиз де Помбал.

паметникът на Маркиз де Помбал 

 В центъра стои паметникът на Маркиз де Помбал , открит през 1934 г. Маркиз де Помбал (пълно име на португалски Sebastião José de Carvalho e Melo, Marquês de Pombal) е най-известният министър-председател на Португалия през ХVІІІ в. Управлява страната по време на крал Жозе І (1750-1777), като заема различни постове, но всъщност притежава цялата власт. Известен е със своите реформи в духа на просветения абсолютизъм и възстановяването на града след Лисабонското земетресение през 1755 г. Площадът е важен транспортен възел. Тук се пресичат синята и жълтата линии на метрото, под площада се намира и тунелът Marquês. Образът на маркиза е в горната част на колоната, с ръката си, опряна на лъв (символ на властта), с очи, насочени към Байша, центъра на Лисабон, който Помбал възстановява след земетресението през 1755 г.

След малко спряхме в близост до манастира „Жеронимуш” /Mosteiro dos Jerónimos/ в квартал Белем, единствената голяма сграда, оцеляла в земетресението през 1775 година. Слънцето огряваше дългата бяла снага на манастира и лъчите му се провираха през фината дантела от камък по отстровърхите му кули.

 Манастирът Жеронимуш

 Манастирът Жеронимуш е най-грандиозния паметник на късноготическия мануелински стил на португалската архитектура. Манастирът е неразривно свързан с историята на Великите географски открития. Строителството му започва през 1501г. по заповед на Мануел I Щастливи и е финансирано с парите, получени от препродажба на индийски стоки и подправки. Именно тук Васко да Гама и спътниците му са прекарали в молитва нощта преди отплаването към Индия. В църквата към манастира е  гробът на великия мореплавател, открил път до Индия  по море.  Манастирът има два входа-южен и западен. Ние влязохме през южния, който не е основен, но впечатлява със своята изящност и орнаментика. Сред фронтони и зъбери, застанали под балдахини в издълбани ниши, множество фигури на сибили и пророци, на дванадесетте апостоли и др., сякаш разказваха приказка от камък. Отличават се на пиедестал статуята на Мадоната (Санта Мария де Белем), която държи в ръката си чаша с подаръците на влъхвите и на Енрике Мореплавателя.

Южната порта на манастира Жеронимуш

След като изчакахме немалка опашка от посетители, се озовахме сред интериора на манастира. Вътре имаше приглушена светлина, влизаща през високите и тесни прозорци. От 2016 г. той има статут на Национален пантеон. Запристъпяхме покрай многото надгробни паметници на крале, кардинали, на техните съпруги и потомци. Естествено най-голямо внимание отделихме на надгробието на Вашку да Гама.

Гробът на Вашку да Гама

Тук е и гробът на Луиш де Камоиш-националният поет на Португалия, сравняван с Омир, Вергилий, Данте и Шекспир. Западният портал е един добър пример за преход от готически стил към Ренесанса. В “Жеронимош”  е разположен невероятен морски музей със 17 000 експоната – моряшки принадлежности, униформи, макети на кораби от различни епохи. Манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство през 1983 година.

Излязохме от манастира и имахме малко свободно време преди да се отправим към следващия обект от програмата. Нашата екскурзоводка Ана Мария ни разказа за един от най-известните португалски сладкиши Пастис де Белем /Pasteis de Belem/- малки кошнички от многолистно тесто, пълни със сладък крем. Историческата пекарна Antiga Confeitaera de Belem, в която ги пекат от далечната 1837г. се намира точно до манастира „Жеронимуш” / ако сте с лице пред южния портал, в дясно от него/. Вече знаех какво ще правя в свободното време- ще чакам на опашката пред прословутата пекарна, за да си купя Пастис де Белейм  „от извора”. Чакането си заслужаваше- скоро дъхавите и вкусни пастейши вече бяха в ръцете ми.

Пекарна „Пастис де Белейм“

 Съжалявам, че нямаше време да приседна на някоя от кокетните малки масички в заведението, да рея поглед по сините плочки азулежу, които покриват голяма част от стените му, да попивам от разноезичната реч на посетителите,  да следя бързите движения на обслужващия  персонал. Ето и историята по създаването на пастейшите: През средновековието манастирите произвеждали големи количества яйца, чийто белтъци се използвали за колосване на дрехи, както и във винопроизводството. Трябвало да се намери приложение на оставащите жълтъци, затова се правели различни видове сладкиши. Така монасите създали този сладкиш. Дейността им, обаче чувствително затихнала в началото на 19 век. През 1834г. всички манастири били затворени, а монасите трябвало да ги напуснат. Останали без препитание, те трябвало да измислят нещо, за да се издържат. В началото на 19век, близо до манастира Джеронимуш, имало малка сладкарница, с магазин към нея. Точно  там монасите предложили свои сладкиши за продажба. И тъй като те били от енорията на Света Мария от Белей, името на популярните сладкиши станало пастейш де Белей, Pastéis de Belém. Ето в тази малка сладкарница бях аз!

Отправихме се към кулата Белем, която е в близост до манастира Жеронимуш, от другата страна на красив парк, на брега на река Тежу. Наричат кулата Белем „архитектурното бижу на Лисабон” и тя е една от най-сниманите забележителности в града.

Кулата „Белем“

Тази 30-метрова 4-етажна кула е изградена на малък остров в река Тежу,  в близост до брега. Първоначално е била напълно заобиколена с вода, но с течение на времето нивото на р. Тежу спада и мястото се обезводнява.  Проектирана е от военния  архитект Франсиску де Аруда и е изградена в стил мануелин, но включва и други архитектурни стилове. Строителството й започва през 1516г. С напредването на строежа тежко въоръжен кораб пазил устието на р. Тежу до приключване на строителството. То завършва през  1519г, две години след смъртта на крал Мануел I. Кулата е наречена “Замък на Св. Винсънт”, в чест на светеца- покровител на Лисабон. Чрез нея Португалия демонстрира нарасналото си самочувствие и богатство по време на Великите географски открития. На терасата има статуя на Св. Богородица с Младенеца, която е закрилница на моряците. На втория етаж са били кралските покои, представляващи венецианска лоджия с изваяни колони и няколко балкона със сложна каменна резба. Подземието е служило за затвор. Приближих се до кулата Белем и видях опашката от туристи, чакащи да влязат в нея, но ние не разполагахме с време за това. Слънцето я беше осветило ефектно и разгледах внушителната фасада с ажурната украса, малките балкони, орнаментите подобни на щитове с изобразени кръстове по тях. Казват че тук за първи път в западната архитектура има статуя на …носорог!

В близост до Кулата Белейм е и Паметника на Откривателите /Padrão dos Descobrimentos /. 

Паметник на Откривателите

Този бялоснежен монумент, приличащ на кораб, който всеки момент ще отплава е построен на десния бряг на река Тежу през 1960г. в чест на 500години от смъртта на Енрике Мореплавателя.  На него са поставени скулптури на важни исторически личности- крал Мануел I, носещ армиийна сфера, поета Луиш де Камоиш, държащ стихове от Лусиада, Вашку да Гама, Магелан, Кабрал, кръстоносци, монаси, картографи. Всички те следват принц Енрике, който държи макет на  кораб. Централната фигура на Инфанта /Infante/ е висока  9 м, а страничните  фигури, общо 32 на брой са високи по 7 м. Единствената жена е кралица Филипа от Ланкастър, майката на принца. Вътре има изложбена зала и асансьор, който изкачва туристите до върха на монумента. Настилката пред паметника на Откривателите е украсена от разноцветна мозайка, предложена от правителството на ЮАР през 1960г. Представлява компас с карта на света, която описва маршрутите, поети от португалските мореплаватели.

Потеглихме с автобуса по крайбрежния булевард и скоро стигнахме до Площада на търговията /Praça do Comércio/. Той е един от най-големите площади в Европа и с особено голямо значение за португалската столица. Известен е още като Terreiro do Paço, защото преди голямото земетресение от 1755 г.,  унищожило по-голямата част от Лисабон,  тук се е намирал  кралският двореца Рибейра  /рaço-дворец/.  Площадът е оформен като голям правоъгълник с форма на „П“, отворен към Тежу. Когато площадът е бил изграден, тук са акостирали търговските кораби. Другите три страни  имат жълти сгради с аркади  в приземните си етажи. На площада правят впечатление две забележителности- конната статуя на крал Хосе I  и Триумфалната арка.  Открита през 1775 г. в центъра на площада, тази бронзова статуя е първата монументална статуя, посветена на крал в Лисабон.  Хосе I  е бил крал на страната по време на Голямото земетресение от 1755г.  Триумфална арка е проектирана от португалския архитект Сантос де Карвальо и е завършена през 1873 г. Най-горният раздел включва статуи, представящи важни португалски фигури като Васко да Гама и маркиз Помбал. От нея започва главната търговска улица Руа Аугуща, която извежда до другия главен площад Росио /Rosio/ /около 700м разстояние/ .

Когато минахме с автобуса покрай Площада на търговията на него кипеше трескава работа по изграждането на трибуна за някакво мероприятие и не усетихме много от неговата монументалност и великолепие.

Площада на търговията /Praça do Comércio/

 Добре, че имахме възможност отново да му се насладим в следващите ни дни от престоя в града, когато тази конструкция вече беше снета. С автобуса спряхме до площад Росио /Praça Rossio/. Другото име под което е известен площада е Praça Dom Pedro IV.

Този площад сякаш е „сърцето на Лисабон”- придава неговия ритъм и динамика. Около него минават автобуси на градския транспорт, а също и туристически, хората са насядали в многобройните заведения около площада или по пейките в него.  През вековете това е било мястото на бунтове и тържества, бикоборства и екзекуции, а сега е предпочитано място за срещи както на местните жители на Лисабон, така и на туристите. В центъра на площад Росио доминира  27 метрова коринтска колона, на върха на която е статуята на крал Дон Педро IV.

площад Росио /Praça Rossio/

 В основата на пиедестала има четири алегорични женски фигури изразяващи: Справедливост, Мъдрост, Сила и Сдържаност, качества, които кралят е притежавал. Педро I ( Pedro I) е основател и първи император на независима Бразилия в периода 1822 – 1831г. В двата края на площад „Росио“ има два барокови бронзови фонтана, донесени от Франция.

Бронзовите фонтани на площад „Росио“

В северната част на площада се намира красивата сграда на Националния театър „Donna Maria II“. Тя е построена през 1840 г. и е проектирана от италианеца Фортунато Лоди в неокласически стил. На това място се е намирал старият дворец на инквизицията, който е  унищожен от пожар през  1836 г.

Националния театър „Donna Maria II“

 Близо до североизточния ъгъл на площада, всъщност на съседния площад „Свети Доминго“, се намира дворецът Алмадас, разпознаваем от червената фасада от началото на 18 век. През 1640 г. в този дворец е бил срещата на португалските благородници, които са направили заговор срещу Испания, което е довело до независимостта на Португалия от испанското владичество. Поради тази причина сградата се нарича и Дворец на независимостта / Palácio da independência/.  Срещу двореца Алмадас се намира малко заведение Ginjinha, в което може да опитате от вкусната напитка, която прилича на вишновка и се поднася в малки шоколадови чашки.

Цялата източна страна на площада през началото на 15век е била заета от кралската болница„Вси светии“ ( болница Real de Todos os Santos ). Тя е имала великолепна фасада в мануелински стил, но е унищожена от голямото земетресение в Лисабон през 1755 г. , което срива повечето сгради в района. В ляво от Националния театър „Donna Maria II“ се намира изключително красивата сграда на ж.п.гара „Росио”. Тя е построена през 1890г. в стил мануелин, известен като португалска късна пламтяща готика.

Когато видиш Площад Росио сякаш пред теб се ширва едно море от вълни от черно-бяла мозайка. Тази типична португалска мозайка покрива площада от 19 век. От реконструкцията на маркиз Помбал  датира арката Бандейра ( Arco da Bandeira ), сграда в южната част на площада с бароков фронтон и голяма арка, която свързва Rossio с улица Sapateiros. Построена е в края на 18 век по заръка на бизнесмена Пирес Бандейра, от когото е получила името си, по проект на архитекта Мануел Рейналдо дос Сантос.

Но стига толкова история! Сетива ни отказваха вече да приемат всички тези обекти и информацията за тях. Време беше да поседнем на някое от кафенетата около площада, за да можем да подредим в главите си  впечатленията и емоциите от днешния ден. В уречения час отпътувахме с нашия автобус към курорта Сесимбра, разположен на около 40км от столицата Лисабон, на брега на Атлантическия океан. След бързото настаняване в хотела ни Do Mar 4* излязох на терасата и успях да се порадвам на един от най-красивите залези. Слънцето беше обагрило в розово-червено финия пясък на плажа, а малките лодки леко и лениво се полюшваха в залива.

Залезът над Сесимбра

 Прекрасен завършек на втория ден от нашето пътуване!

 Утре ни очаква екскурзия до Фатима, третия по значимост център в католическия свят, манастирът в Баталя /от 14 в. UNESCO/, обяд в най-живописното рибарско градче в Португалия- Назаре и Обидош– „Сватбения град”.

До скоро!

Втори ден…

Следва продължение…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.