Извън Европа

Обиколен тур на Денпасар- фабрика за сребърни бижута UC Silver Gold, Yana art galeri за дърворезба и кафе Luwak

Ден трети

03.11.2019т.

Насладихме се на хубавата закуска и прекрасното капучино  под звуците на  странните акустични инструмента, на които свиреха двама музиканти в ресторанта на нашия хотел The Patra Bali Resort 5*. Срещнахме се до рецепция с нашия местен водач и с шофьора ни се отправихме на поредната обиколка за опознаване на острова. Днес ни е ден за разглеждане на интересни обекти около столицата Денпасар. Разстоянието от нашия курорт Кута до Денпасар е едва 10-на километра, но те се изминават изключително бавно заради огромния трафик и тесните пътища. Преходът между двата града е незабележим, те просто преливат от един в друг. По пътя си виждаме много къщи-храмове или храмове-къщи.

 Всъщност, както разбираме тук всеки дом се състои от отделни малки постройки с различно предназначение. Обществото е изключително патриархално- големият син е длъжен да се грижи за родителите си и след като се ожени си построява своя дом в бащиния имот. Сред всички тези малки постройки в балийския дом има и храмово помещение. На 12км севериозточно от Денпасар спряхме пред странна сграда, която сякаш беше декор от някаква приказка. Беше украсена отвън  от ажурна бяла „дантела”, по колоните и по земята бяха разхвърляни странни скулптури на животни, птици и …хора.

Художествена галерия и бижутериен магазин UC Silver Gold

 Направих някакъв паралел с чудатостите на Гауди, но това тук, като че ли надминаваше и най-щурите фантазии! Прасе вози прасе в количка, жаба прегръща друга жаба, хора, катерещи се по колони…

Намирахме се в UC Silver Gold- Художествена галерия , Магазин за изкуства и занаяти и Бижутериен магазин. Той  работи от 1989 г. и е специализиран в ръчно изработване на  бижута. Тук е съсредоточено най-голямото  производство на сребърни и златни бижута в Бали. Уникалният дизайн е  съчетание на  модерни с автентични местни елементи  и прави всеки продукт наистина единствен по рода си. Търговската  марка на UC Silver Gold е мистериозно водно конче / Sweet Dragonfly/,  което символизира страст към живота.  Създателите на бранда вярват, че Sweet Dragonfly е в състояние да подобри аурата на любителя на бижутата. Сладките водни кончета показват обичта към природата като място за живеене, както и желанието за защита на екосистемата.

През 1989 г. UC Silver & Gold стартира като малък магазин за сребърни бижута, специализиран в уникални и необичайни дизайни.  Името „UC Silver & Gold“ означава „Ubud Corner Silver & Gold“, Бали, Индонезия, защото  първият им офис  се е намирал в Убуд. Днес магазинът-фабрика произвежда изключителен дизайн на бижута с международно стандартно качество на стерлинговото сребро е 92,5%. Само месец преди да посетим това място мениджърите му създадоха Uc Silver Class- възможност в рамките на 4-6 часа под съветите на местните майстори всеки желаещ  да може да създаде свои собствени бижута. Ние не разполагахме с такова време, затова се задоволихме да разгледаме огромния шоу-рум. Имаше туристи от различни националности, някои пазаруваха с малки кошнички. Закупих си интересен модел, който не беше от скъп метал, но имаше екзотичен, местен привкус. Направихме си снимки за спомен пред магазина. Поканихме за снимка и нашия водач- Сукарса. Той с охота прие.

Наричат Бали с много епитети: „Остров на хилядата храма”, „Омагьосана земя на естети в мир със себе си и природата“… Бих нарекла Бали „Островът на усмихнатите хора”. Пътувала съм много по света в моята 27-годишна практика на туроператор и водач на групи. Тукашните хора се усмихват по различен начин, който не съм виждала другаде. Това не е сервилна усмивка на човек, очакващ бакшиш, нито заучена поза за угодничество. Много от тях живеят с ниски доходи, без лукса на съвременния свят. Но усмивката им излъчва тихата радост от живота, кротост и смирение, сякаш съзнават, че всичко най-хубаво се случва на тях. Срещите ми с тези усмихнати по техен си начин хора са едни от най-ценните бисери, които отнесох от тук. След 12км  северно от магазина за сребро, пристигнахме в Yana art galeri.

Yana art galeri

Мястото е задължително за посещение за всеки, който се интересува от местни дървени ръчно изработени продукти. В галерията имаше  няколко художници, които работеха по дърворезби и е страхотно да ги видите как вдъхват живот на късче дърво. Някои от детайлите бяха толкова фини, че приличаха на дантела.

Повечето фигури бяха от хиндуиския епос, а лицата им пресъздаваха различни емоционални преживявания- любов, страх, гняв. Харесах си един голям Ганеша- слончето, символ на благополучие и просперитет. Влюбих се в една дървена скулптура на Сита и Рама- местните Ромео и Жулиета.

Сита и Рама

Имаше и предмети от дърво, които можеха да намерят приложение в бита- малки маси, тоалетки. Разгледахме и произведенията за продажба. Имаше за всеки джоб по нещо. Купих си едно малко слонче, символ на щастие и успех и малък седящ Буда.

Следващата ни спирка беше в агро-ферма към която имаше малка ботаническа градина. Табелки услужливо показваха наименованието на всеки от растителните видове. Ананас, канелено дърво, банан, джак фрут и всякакви екзотични подправки и плодове от острова. Най-голямата атракция, обаче бяха онези малки животинки, приличащи на енот, „виновни” за създаването на най-скъпото кафе в света Копи Лувак. Историята на кафето Лувак започва през 18век. В кафеените плантации холандците забранявали изнасянето на кафеени зърна от фермите. Местните открили, че едно животинче яде зърната и ги изхвърля почти непроменени. Те започнали да ги събират, изчистват, пекат и да си варят кафе. Вкусът му допаднал и на холандците, но поради странната технология по добиването му , цената му е много висока. В зависимост какъв сорт кафе яде циветката- Арабика или Робуста, то и вкусът на Копи Лувака е различен. Технология за производството започва от обикновени червени зрънца на кафееното дърво, което внимателно подбира и поглъща.  Те престояват около ден и половина в стомаха на животното, където се разгражда само част от външната им обвивка. Вътрешността им остава цяла, с непроменена форма, и бива изхвърлена от храносмилателния тракт на циветката по естествен път. Изхвърлените кафени зърна, щателно се измиват, сушат на слънце и леко се изпичат. Благодарение на ензимите, отделяни в стомаха на циветката,  кафените зърна се насищат със свободни аминокиселини. На тази естествена обработка се дължат и изключителните качества на Копи Лувак – характерният му наситен аромат и липсата на горчивина. Вкусът му е различен от този на тъмно изпечените кафета, защото зърната се запичат леко – до светло канелен цвят, а това предизвиква много лека карамелизация на захарите в тях. „Главните герои” във фермата кротко си почиваха. Възрастна жена печеше скъпоценните зърна кафе.

Усмихнато момиче веднага ни покани да седнем за дегустация на кафе и чай. Върху подложка, на която бяха описани различните видове напитки, момичето подреди чай и кафе с различни вкусове. Фаворитът ми сред чайовете беше този от лимонова трева. Този чай прави чудеса- бори безсънието и депресията, ставните болки, премахва токсините, понижава холестерола, лекува настинка и грип. Освен всичко е и изключително ароматен! От кафетата любимо ми се оказа джинджифиловото кафе,  в което имаше капки лешников аромат. После имахме възможност да си купим желаните от нас видове от магазинчето към агро-фермата. Тази дегустация се включваше във билета за посещение. Учтивата служителка ни попита дали желаем Копи Лувак. Струва… само 5 долара! Естествено, че желаехме! Не съм страстна почитателка на кафето, но се отдадох на насладата от плътния му аромат.

Към 16ч. нашите „поверени” ни върнаха в хотела. „Скочихме си в банските”, и веднага- на басейна. Изчакахме кулминационния момент в 18,20ч., когато слънчевия диск целуна океана.

Настана сумрак, но все така топло и влажно. Тази вечер с част от групата, с която се сприятелихме си харесахме за вечеря малко кокетно ресторантче на крайбрежната алея, на около 300-400 метра от нашия хотел. Мястото се казва Pantai Jerman и означава „германски плаж”. Не мога да назова името на ястието, което си поръчах, но беше изключително вкусно. Полях го и с една местна бира „Bintang”.

 Време беше за вечерна разходка по Главната търговска улица на Кута. По двете страни на пътя ни имаше ресторанти и пицарии с модерен дизайн. Ефектно беше осветен и входа на търговския им център.

Входът на Търговския център в Кута

Време беше да се връщаме в хотела.

Утре ни очакваше нов вълнуващ ден за посещение на двореца Клунгкунг-комплекс от исторически сгради, издигнати през 17 век и храмът Basakih.

Следва продължение….

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.