На Петровден в Колизеума

29 юни 2019г.

Жарък летен ден. Юнското слънце безмилостно напича, а ние пристъпяме едва-едва  по време на нашата пешеходна обиколка в Рим в деня на нашето пристигане в града. Имаме шанса да присъстваме в Caput mundi в един особено тържествен за него ден, денят, в който се смята че е приел мъченическата си смърт Свети Петър. Днешният ден е много специален за Рим, тъй като в столицата на Италия се отбелязва празника на нейните покровители – Св. Петър и Св. Павел. По повод празника, всички държавни и публични институции не работят, като дори някои магазини и супермаркети затварят по обедно време. На днешния празник се отслужват литургии във всички римски църкви, включително и в базиликата “Св. Петър”. Св. Петър бил един от дванадесетте апостоли на Исус Христос и прекарал по-голямата част от живота си като проповядвал Христовата вяра. След смъртта си бил обявен за първия папа на католическата църква. Първите сведения за празника датират от четвърти век, като той първо започнал да се чества в Рим. На 29 юни – по Юлиянския календар, през 258 г. в Рим било извършено пренасянето на мощите на апостолите Петър и Павел. През 1481 г., за първи път днешният празник завършва с фойерверки. Това се превръща в традиция, която се  спазва и до днес. Днешният празник се отбелязва ежегодно в италианската столица, като освен религиозните обреди, в града се провеждат много музикални събития, панаири, културни събития, отворени са за посетители всички музеи и се провеждат различни изложби.
Колизеумът винаги е привличал като магнит многобройните туристи, които го посещават. За съжаление престоя ни във Вечния град с нашите групи е кратък, само с 3 нощувки и няма как да включим и посещението на този символ на града. На място винаги показваме двете каси, от които могат да се купят билети- едната, по-малко натоварена е до Римски форум, на улицата на Императорските форуми. Другата е до Колизеума, но може билетите тук могат да се плащат само с кредитна карта. Билетът е комбиниран за Колизеума, Римски форум и Палатински хълм. Съветът ми е това разглеждане да стане с местен екскурзовод, защото руините сами по себе си не дават много информация и поради многото векове, които ни делят от тяхното построяване.

Много се е изписало за Колизеума. В моя блог ще ви представя няколко по-интересни факта за него, както и мои лични снимки.

1.За строителите на Колизеума.

През І век сл.н.е. полулудия император Нерон наредил да се изгради великолепен дворец за себе си, който трябвало да заеме склоновете на три римски хълма наведнъж. Сред градините Нерон заповядал да поставят статуя с височина 37 м, показваща императора в образа на Колос Родоски. Недалеч от статуята, по прищявката на императора, е изкопано изкуствено езеро, изпълнено със солена вода. След самоубийството на Нерон през 68 г. сл. Хр на власт идва новият император Тит Флавий Веспасиан, който основал династията на флавиите, управлявали Римската империя в продължение на 27 години. Той наредил да се разруши дворецът на омразния предшественик и на мястото на изкуственото езеро да се постави основата на елиптична форма, тоест бъдещият Колизеум. Идеята на Веспасиан е била да даде на гражданите на Рим грандиозен подарък и да подчертае, че новата императорска династия ще се грижи за тях и техните нужди. Строежът на Колизея започва при император Веспасиан през 72 г. сл. Хр и завършва със сина му и наследник Тит през 80 г. сл. Хр. Той е изграден само за 8 години като за издигането на огромна сградае използван трудът на 60 000 евреи , които са били докарани в робство в резултат на Юдейската война и плячкосването на Йерусалим. Изграден е от травертин, който е  бил най.-използван за строителството. Блоковете били съединени с железни скоби. 

2. Откъде произлиза името „Колизей”?

Според една от най-разпространените версии името на Колизея идва от гигантска статуя на император Нерон в образа на Колос Родоски, разположена до изкуствено езеро и бъдещия амфитеатър.  Колос на латински означава „гигант“, „колос“ , колосей – „огромен“, „колосал“.

Между другото, статуята на Нерон е запазена и не е унищожена от Веспасиан. По негова заповед статуята е била прикрепена към главата на слънчевия бог Хелиос със слънчева корона. През Средновековието статуята е стопена.

Официалното име на Колизея е Амфитеатърът на Флавиите , тъй като той е построен по време на управлението на династията на Флавиите, чийто основател е Веспасиан, управлявал след Нерон.

Третата версия за името е поради гигантските, колосални размери на постройката, които впечатляват с размера си дори и днес на фона на съвременните сгради.

Има и друга, по-малко известна версия за произхода на името му, за която не всеки знае. В средата на 14в. Armannino Guidiche от Болоня твърди, че Колизеумът в Рим, който дълго време е заемал едно от централните места в езическия свят на идолопоклонничеството, е сърцето на някои секти за магии и съсредоточие на поклонниците на дявола. Съгласно негова интерпретация  в основата на появата на наименованието лежи латинската фраза, която задавали при средновековните руини на амфитеатъра „Colis Eum?”, което означава „Служите ли му?”, имайки предвид дявола.

• Конструкция.

Най-големият амфитеатър в света е построен само за 7 години и има форма на елипса. Съставлява огромен комплекс с множество помощни сгради и сервизни помещения – складове, тренировъчни зали, казарма за гладиаторите, помещения за животните, лечебница за ранените и т.н.

Отвън, високата 49-метрова фасада на колизея е съставена от три реда мощни арки, украсени с полуколони, които са залепнали върху масивната стена. Колизеумът бил покрит от покрив, представляващ корона от 240 грамадни пилони, между които била разпъната огромна тента,  която пазела зрителите от зноя. Тентата се нарича Велариум. Тя се поддържала от моряци, специално обучени за това. Общият брой на моряците за теглене на тентата е бил няколко хиляди души. В центъра, точно над арената, оставал огромен отвор, наподобяващ този в Пантеона. Всички отвори на арки на 3 и  4 –ти етаж били украсени със 3000 бронзови статуи, които не са се  съхранили до наши дни. Вътрешната украса на Колизея била истинско море от разноцветен мрамор. Размерите са внушителни и говорят сами за себе си – 188 на 156 метра елипса, стени с височина 50 метра, повече от 100 000 кубични метра травертин за построяването на театъра. Общата площ е сравнима с размера на 3 футболни игрища! Стъпалата му са с наклон 37 градуса, за да има добра видимост от всяка точка. Арената била с внушителните размери 75 на 44 метра. Под нея имало още 6 метра подземни етажи със сервизни помещения. Първоначално тези подземни етажи не съществували, построени били по-късно от внука на император Веспасиян, Домициан. Известната хипогея  е имала сложна двустепенна подземна система от клетки и тунели, в която са се помещавали животни и гладиатори. Участниците в битките изскачали на горното ниво на арената  с помощта на повдигащи механизми, които са прототипи на първите асансьори в архитектурата. В дървения под е имало скрити капани-люкове, от които е било възможно неочакваното пускане на диво животно на арената. Това е придавали още по-добър ефект на зрелището. Смята се, че в самото  начало след построяването на театъра, арената била наводнявана за провеждането на „морски“ битки или надбягвания с колесници в плитка вода. Военноморските кораби, с които са се организирали битки по вода са се наричали  Наумахи. Но според последните проучвания, ако в Колизея са провеждали nahumahii, то е било само в  началото, преди изграждането на подземния етаж. Няма категорично мнение, обаче дали арената наистина е била наводнявана.

4. Капацитет на амфитеатъра.

Колизеумът има 80 реда места и е можел да побере до 50 000 души (според някои до 60 000 и дори 80 000 души). Имал е общо 80 входа, от които 76 входа за обикновени граждани и  още 4 входа за благородни лица. От тези 76 входа, 14 са били предназначени и за ездачи. Входовете за граждани бяха отбелязани със сериен номер. Имало 3 вида места: ”Подиум”-І-ви ред, където сядали представителите на висшата класа и весталките, тук била и ложата на императора. Той е седял на трон под навес и е  имал най-добрата гледка. „Цивис”-ІІ-ри ред, в центъра, място за гражданите. На най-отдалечените от арената места върху дървени седалки са седели жените и чужденците, които не са граждани на Рим. Въпреки огромния си капацитет, той е можел да се изпразни само за 15 минути!

5. Първият „пътеводител“ за посещение в Колизея се появил още с откриването му. Той се наричал „Книга на зрелищата“ на Марк Марциал. Под формата на епиграми поетът щедро описвал атракциите в амфитеатъра. Марциал бил известен и с това, че не скъпял похвалите си към римската аристокрация и императора, а езикът му бил витиеват. Той „художествено“ предал случващото се на арената и възхвалявал „сценаристите“ на потресаващите сцени. Според неколцина изследователи Марциал минава за първоавтора на книжния рекламен гид. Задруги той е просто един клиентелист на властта, както днес е модерно да се казва.

6. Колизеумът- театъра на смъртта.

Игрите са започнали в прослава на боговете, но много бързо са загубили религиозния си привкус и е останало само зрелището, често кърваво. Първите битки на гладиаторите в Колизеума, проведени през 80 г., са били при откриването на амфитетатъра и съвпадат с военните победи на император Тит в Юдея. Те продължават  100 дни. На арената са убити повече от 2000 гладиатори и около 5000 животни. Едни от най-големите игри в Колизеума се провели през 107 г. сл. Хр по повод военните победи на император Траян в Дакия: 11 000 животни и 10 000 гладиатори са взели участие в тях и те са  продължили 123 дни. В 246г. при честване на 1000годишнината от основаването на Рим, Колизеумът се явил театър на пищно зрелище, където за възпоменанието на тази епоха били убити 32 слона, 60 лъва, 40 диви коня и много други животни като зебри, лосове, тигри, жирафи, хипопотами. Там се провели кървави битки с 2000 гладиатори, любимото зрелище на римляните.  Гладиаторите, обучени за борба с животни, се наричали бестиари. Интересен факт е, че  сред всички римски императори има един, който решил участва в гладиаторски битки на арената. Това е император Комод, отличаващ се с жестокост и пестеливост. Разбира се, Комод не е бил в реална опасност: битките са бил подредени така, че императорът да спечели, убивайки противниците си сред възхитения рев на тълпата.

Последните гладиаторски битки в Колизеума се провеждат през 423 г. сл. Хр., когато са забранени от император Хонорий като неподходящи за християнското учение. Последното представление с диви животни е през 526 г. (до смъртта на Теодорих Велики през 526 г., царят на остготите, който успя да завладее целия Апенински полуостров). Изчислено е, че за няколко стотин години, в които Колизеумът е бил използван като развлекателно съоръжение, 500 000 души и около 1 000 000 животни са били умъртвени на неговата сцена. В резултат на това някои видове животни са унищожени: например слоновете напълно изчезнаха в Северна Африка, а хипопотомите са прехвърлени в Нил.

 7. Колизеумът през вековете.

След падането на Римската империя Колизеумът започва постепенно да запада. Освен това мощно земетресение от 847 г. сериозно поврежда южната му част.   Известно време се използва като жилищен комплекс и дори гробище. Многобройните му аркади са превърнати в занаятчийски работилници През XIII век. мощната римска аристократична фамилия на Франджипани превръща Колизеума в укрепен феодален замък.

В края на 12в. Колизея става каменоломна- от неговите блокове са построени 23 къщи на знатни римляни, в 14-15в. – 6 църкви, през 1495г. от материалите на Колизеума са построили папската канцелария; в 16в.- мостове. Папа Сикст V възнамерявал да превърне древния амфитеатър във фабрика за вълна, където да даде почтено занимание на… римските проститутки. Идеята му не била осъществена, но пък век по-късно папа Климент IX успява за кратко да направи от Колизеума манифактура за селитра. Наполеон Бонапарт оставил нелепия си автограф върху каменното тяло на Колизеума. Войските му обстрелвали грандиозния строеж с топове при нашествието си във Вечния град. Гюлетата оставили стотици следи, видими и днес, но не успели да разклатят огромния корпус. Едва през 1756г. папа Бенедикт XІV провъзгласил Колизея за свещено място, и така бил спасен от окончателното му унищожение.

8. Концерти и събития в Колизеума

Стадионът често се използва в литературата, киното, музиката и компютърните игри. Филми: Римски празник ”(Римски празник) и“ Гладиатор ”(Гладиатор). Компютърни игри: Assassins’s Creed, Civilization. Разбира се, вътрешността на стадиона в момента е частично разрушена, но все още се използват приблизително 1500 места за зрители. Такива световни изпълнители като Били Джоел, Елтън Джон, сър Пол Маккартни, Рей Чарлз през 2002 г. се представиха на сцената на Колизеума. През 2007 г. се проведе конкурс от New Open World Corporation, в който хората по целия свят гласуваха за избор на „Новите седем чудеса на света“. И първото място сред историческите забележителности с гласували над 90 милиона души.Днес Колизеумът е обект на ЮНЕСКО за световно културно наследство и едно от 7-те нови чудеса на света.Той е втората най-посещавана атракция в Италия.  Колизеумът все още е тясно свързан с Римокатолическата църква. Според традицията, на Разпети петък около 21 ч. В Римския Колизей започва службата на Кръстния път (Via Crucis) , пресъздавайки в памет на християните основните точки от страданията на Кръстовия път на Исус Христос.  Колизеумът, където са умрели толкова много хора и животни, днес е символ на движението срещу смъртното наказание. Колизеумът променя цвета на своята подсветка от бяла на златна, когато смъртното наказание бъде премахнато някъде по света.

9. Къде се намира Колизеумът?

Колизеумът е разположен в сърцето на историческата част на Рим, до форумите. Най-близка метростанция: Колизеум (Синя линия Б). Адрес на Колизея: площад Колосео, 1.

10. Как да закупите билети за Колизея?

Освен онлайн, можете да си купите билет не на касата на Колизеума, където винаги има опашка, а в касата на Палатинския хълм или Римския форум, където е малко по-свободно (във всеки случай е по-добре да дойдете в ранните сутрешни часове, когато няма големи тълпи). Входът към хълма Палатин се намира на юг от Колизея на Виа ди Сан Грегорио, а входът към Римския форум е от Виа деи Фори Империали.

Връщам се на моя престой на Петров ден в Рим.  Пешеходната ни обиколка приключи пред величествената сграда на Колизеума. Разбрахме, от нашата местна екскурзоводка, че в чест на празника на града, днес  входа за Колизеума е безплатен.  Въпреки, че е безплатен, всеки желаещ да го посети трябва да си вземе билет от касите. Всички „наострихме уши” при тази новина. Аз се отнесох скептично, защото зная какви опашки се извиват например пред  Лувъра, в дните когато е обявен безплатен вход. Виждала съм опашки, които се вият чак в третия двор на двореца.  Поразходих се малко наоколо и минах покрай касата, която се намира до Римския форум, на Виа деи Фори Империали. Имаше съвсем малко чакащи и бързо се сдобих с безценния билет. Все още песимистично настроена се отправих към входа на Колизеума и мислех, че другата голяма опашка ще е там. Уви, не! Любезните  служители ми провериха билета и вече бях вътре в Колизеума.

Трудно може да си представи човек цялото великолепие от разноцветен мрамор, което е грабвало погледа при влизане, пищната ложа на императора, многобройните скулптури, които са били във всяка една ниша, огромната тента, която е разхлаждала посетителите.

Над входа все още ясно личат цифрите на отделните сектори. Именно затова амфитеатъра е можел толкова бързо да се запълва и изпразва, въпреки огромния си капацитет.

Сцената, която е била от дърво, покрита с пясък, почти липсва. Възстановен е много малък участък от нея, на която и до днес се провеждат концерти и други културни събития.

От 2010г. е разрешено посещението на туристи на подземните помещения, където са били килиите на гладиаторите и клетките на животните. Те са били издигани със специална подемна техника, задвижвана от хора.

Въпреки горещия ден имаше много туристи, които се любуваха на колосалното творение. Някои бяха в групи с екскурзовод, а други разглеждаха самостоятелно.

 Ще завърша моя разказ с  пророчеството на английския монах Бед Достопочтени от „Проблемите на уважаемите“: „Докато стои Колизеумът, Рим ще стои, но ако Колизеумът падне, Рим ще падне и ако Рим падне, целият свят ще падне.“

И нека да повторя моята препоръка – обезателно наемете екскурзовод за разглеждането на Колизеума, за да може тези величествени руини „да оживеят” от разказа му!

Използвана информация от:

https://awesomeworld.ru/sozdannoe-rukami-cheloveka/rimskiy-

kolizey.htmlhttps://39rim.ru/kolizey-v-rime-interesnyie-faktyi-o-kotoryih-malo-kto-znaet.html