Извън Европа

Клунгкунг и Храмът на храмовете в Бесаких

4-ти ден

04.11.2019г.

Днес нашата туристическа програма включваше посещение на царския дворец в Клунгкунг и най-голямото  и важно светилище на острова, т.нар. „Храмът майка” в  Бесаких /Besakih/. Разстоянието от нашия хотел The Patra bali resort в Кута до Семарапура, столицата на регентство Клунгкунг е около 45 км, но се пътува бавно, заради тесните и претоварени пътища. От Денпасар движението е по крайбрежния път, строен през  2007г. След около час и половина бяхме в центъра на Семарапура, столицата на Клунгкунг, най-малкият район в провинция Бали, Индонезия. Островите Нуса Пенида, Нуса Лембонган и Нуса Ценинган също принадлежат към административния район Клункунг.

 Кралството Клунгкунг се смята за най-важното от деветте царства на Бали от края на 17 век до 1908 г. То е наследник на старото царство Гелгел, което доминира над острова от дълго време, но се разпада в края 17-ти век. През 1686 г. (или, в друга версия, 1710 г.), принц Дева Агунг Джамбе I, се премества в Клунгкунг (известен също като Семарапура) и построява нов дворец или пури. Дворецът е построен в квадратна форма, с дължина на страните 150 метра всяка. Главната порта е  на северната страна и  носи датата Сака 1622 (AD 1700).   По това време градът е известен със своите изкуства, живопис, танци и музика. Дворецът в Семарапура е свързан  с един от най-драматичните събития в по-новата история на острова. След 1906г. се подновява холандския военен набег и колониалните войски превземат Бадунг. За да не попаднат живи във вражески ръце, членовете на кралското семейство извършват ритуално самоубийство /puputan/.  Две години по-късно, през 1908г. при наказателна колониална холандска експедиция до Клунгкунг, местният балийски елит  начело с принц Дева Агунг Джамбе II, се отправят към двореца и също участват в пупутан.Боят, който се провежда на 18 април 1908 г., продължава до смъртта на последния от бойците, както и доубиване на всички жени и деца. След поражението вътрешните дворове на двореца Семарапура до  голяма степен са унищожени, а оцелелите членове на кралското семейство са заточени. През 1929 г. на семейството е позволено да се върне и се установява в новопостроения Пури Агунг, резиденция на запад от стария дворец. Сега пред северната стена на двореца се издига Монумент в чест на този героизъм. Ние спряхме пред този монумент. Всяка година на тази възпоменателна дата-18 април, се провежда Puputan Klungkung церемония. При честването й е много важно да се направи молитва  и да се отдаде голяма признателност на предците, които са загинали за независимост. Различни събития се провеждат всеки ден от 07:30 до 23:00 по време на 3-дневното събитие. Разнообразната програма включва карнавал, културни представления, изкуство, кулинарни състезания и изложби. Фестивалът предоставя възможност на млади местни творци от Семарапура да разширят своя потенциал в изкуството на скулптурата, живописта, литературата и природата. Срещу  Монумента в памет на подвига от 18 април 1908г. е входната врата на Дворецът Клунгкунг, която е с изящна орнаментика в балийски стил. Влязохме през нея. Пред нас се намираше  Бейл Камбанг /Bale Kambang/- плаващ павилион, разположен в центъра на ров.

 Картините по таваните му изобразяват приказките от старата епопея за яванската Сутасома, като главният герой е принц Сутасома. Двете страни на мостовете към тази „плаваща зала“ са украсени със статуи на пазители, а ровът е изпълнен с лотоси. В ляво от входна врата на двореца се намира един по-малък, но много важен павилион- Керта Госа  /Kerta Gosa/ -Старият павилион на „Залата на Справедливостта”. Той е построен в началото на 18 век от Dewa Agung Gusti Sideman. Kerta Gosa  преведено от санскрит означава Kertha- Мирно, а Gosa от Госита означава съобщение. Това е мястото, където царят се среща със своите министри, за да обсъжда съдебни въпроси.  Павилионът е полу открит, подпрян на фини колони. Най-отличителни акценти, са боядисаните тавани на залите. Тези картини са направени по технология, известна като стил Камасан. Самият Камасан е село в Клунгкунг, известно с типичния стил на рисуване, който изобразява ваанг или традиционни балийски фигури в сянка. Обикновено сцените са вдъхновени от епизоди от забележителни индуски епоси като Рамаяна и Махабхарата. Повечето картини разказват за духовни учения и напътствия – всяко парче разказва различна приказка, варираща от карма и прераждане до фази от човешкия живот- от раждането до смъртта и към нирвана.  Картините са реставрирани през 1918, 1933 и 1963 г., като отделни панели са ремонтирани през 80-те и 90-те години от водещи художници от село Камасан.

Разходихме се сред градините на двореца, които заобикалят двата павилиона. Те са наречени  Таман Гили /Taman Gili/, което в превод  означава „ изкопана градина” Градините са построени през 1710 г. и са декорирани с множество статуи.

Изглед към градините на двореца в Клунгкунг

Вдясно от входа на двореца Клунгкунг се намира малкия музей Даера Семараджая /Daerah Semarajaya Museum/. Той е разположен в сграда, която е бивша холандска гимназия, а формата му е смесица от архитектурата от холандския стил с балийската традиционна архитектура. В него може дасе види как е изглеждал древния обект, включително снимки на документация от семейство и клан Клунгкунг. Интересен факт е, че залите на двореца, които  са служили като място за ритуали и съдопроизводство на кралското семейство, са продължили да се използват като съд и по време на холандската обитаемост в Клунгкунг от 1908 до 1942 г.

Време беше да отпътуваме за Бесаких /Besakih/, за да посетим най-големия балийски храм „Mother of  temples”. Пътят до там е 23км, но дълго пъплехме по тесните и претоварени пътища на острова. Храмовият комплекс се намира на около 1000м надморска височина в югозападното подножие на страховития вулкан Агунг. Вулканът Агунг е свещен в Индонезия. Името му на индонезийски е „Гунунг Агунг” и означава „Великата планина”. Според една хиндуистка легенда, когато населението на съседния остров Ява приело исляма, боговете се преместили на Бали. Издигнали високи върхове, в средата на които се извисява най-високият – Агунг / 3142м/, който е център на света. В много от храмовете на Бали има олтари, посветени на Агунг. Храмовете в Бали се наричат Pura. Дизайнът, планът и оформлението на пурата следват тримандалната концепция за разпределение на космоса.  Трите  зони на мандала имат свещена йерархия: Ниста мандала (Nista mandala): външната зона, входа на храма, която го  свързва с външното царство. Тази зона обикновено има формата на открито поле или градина, която може да се използва за религиозни танцови представления, борби с петли. Тук се разполага гамелан оркестъра, подготвят се даровете и приношенията. Мадя мандала (Madya mandala): средната зона на храма, където се извършва дейността на молещите се, както и мястото за поддържащи съоръжения на храма. В тази зона обикновено се изграждат няколко павилиона, както и кухнята на храма. Utama mandala (Утама мандала): най-святата и най-свещената зона в пурата. Това затворено и обикновено най-високото място в Пурата обикновено съдържа падмасана, извисяващият се лотосов трон на най-висшия бог, Акинтя (Sang Hyang Widhi Wasa, или „Всичко в един Бог“, на съвременен балийски), pelinggih meru ( многоетажна кула-светилище), няколко павилиона и склад на реликвите на храма.Правилата за оформление на съоръженията на двете външни зони, ниста мандала и мадя мандала обаче са гъвкави. Светилищата в Бали не впечатляват с внушителни размери, пищност и претрупани архитектурни форми като величествените катедрали в  Западна Европа и джамиите в Ориента. Те са с просторни дворове и ефирни дървени пагоди, покрити с палмови листа. Тук под кристалното небе и слънчевата топлина по-добре се усеща хармонията на човека и природата, всичко е подчинено на смиреността, на скромността, на контакта на човек с божествата и вселената.

Пристигнахме пред храма в Бесаких  и първо трябваше да се снабдим със саронг- парче плат, с което трябваше да покрием краката си. Препасани с него, се заикачвахме по многобройните стъпала нагоре, за да достигнем до Сandi bentar (Свещената порта).

Името Бесаких произлиза от думата Wasuki, която на санскрит означава „поздравление”.  Според друга версия се нарича „Басуки“, отнасяйки се до драконовото божество „Нага Бесукян“, за което се смята, че обитава планината Агунг. В крайна сметка името еволюира в „Besakih“. Пред  нас се откри внушителен  комплекс от 18 отделни, но свързани храма, като най-големият и най-важен е Пура Пенатаран Агунг. Храмът е построен на шест нива, терасирани нагоре по склона. Точният произход на храма е неясен, но значението му като свещено място почти сигурно датира от праисторически времена. Каменните основи на Pura Penataran Agung и няколко други храма приличат на мегалитни стъпаловидни пирамиди, които датират от поне 2000 години. Още от 8 век тук е имало храм. Със сигурност е било използвано като индуистко място за поклонение от 1284 г., когато първите явански завоеватели се установяват в Бали. До XV век Бесаких се е превърнал в държавен храм на мощната династия Гелгел. Основното светилище на комплекса е Pura Penataran Agung-святото място на Шива. В центъра на храма се намират 3 Padmasana- лотосният трон, което е ритуалният фокус на целия комплекс. Датира около седемнадесети век. При поредицата от изригвания на планината Агунг през 1963 г., са загинали приблизително 1700 души. Храмовият комплекс също е бил застрашен и потоците  лава са спрели само на метри от храма Бесаких. Спасяването на храма се разглежда от балийския народ като чудо и сигнал от боговете, че те искат да демонстрират своята сила, но не и да унищожат паметника, издигнат от балийските вярващи. Всяка година в комплекса се провеждат поне седемдесет фестивала, тъй като почти всяко светилище празнува своя годишнина. Този цикъл се основава на 210-дневната балийска календарна година Паукон. Най-важната религиозна церемония в Бесаких се провежда през октомври по време на пълнолуние. Влизането на туристи в храмовете е забранено. Единствено могат да бъдат допуснати до външната зона. Затова и по време на нашата разходка сред храмовете с интерес надничахме през ефирните метални врати към вътрешността на храмовите комплекси.

Любопитството ни беше задоволено, когато след посещението на Храма-Майка в Бесаких ни заведоха в Penglipuran village, нещо като еко-село.

Входът на Penglipuran village

Разположено на 625 метра над морското равнище, на около 6 километра от град Бангли и на 1 километър от село Кубу, Penglipuran е едно от най-спокойните и чисти  села в Бали. То е останало недосегаемо от съвременната модернизация. Атмосферата на селото и безупречните градини около него ни помогнаха за едно изключително автентично преживяване и възможност за докосване до  неговата величествена и митична култура.

 Според митологията името Penglipuran идва от „Pengeling Pura“, което означава „да си спомним предците”.  Има и други тълкувания на думата Penglipuran. Някои казват, че произлиза от думата „Pelipur Lara“, което означава” утеха”, а други казват „Pangleng“ и „Pura“, което означава четири храма, за всяка точка на компаса. Пръснахме се из селото с любопитството на откриватели. Беше ни казано, че може да влизаме навсякъде /е, почти навсякъде/. Втурнахме се сред къщичките с нетърпение от среща с тази почти мистична и малко позната от нас култура.

Техните стопани или стояха пред портите на домовете си и учтиво ни приканяха да влезем, или в дворчетата на къщите си продаваха дребни, ръчно направени сувенири. Някои от “стаите” бяха направени от камък, дърво, бамбук и палмови листа, липсваха дори врати, а някъде и цели стени.

Част от две стаи в еко-селото

В тези домове се разхождахме сред по-големи или по-малки пагоди-светилища на различни богове. Някои от къщите предлагаха и стаи за нощувка. Разхождайки се сред еко-селото, срещнахме група млади и празнично облечени момичета.  Помолихме ги да се снимаме заедно.

 Откликнаха веднага с охота и мила усмивка. Порадвахме се на прочутото балийско гостоприемство в Penglipuran village и отпътувахме към парка Bali bird park за птици и влечуги /33км/. В него живеят над 1000 вида птици на площ от 2000 квадратни метра. В парка има 52 различни вида палми, редки  плодни дървета, цикаси, бамбуци и кактуси. Има 3 езера,  които се обитават от различни видове водни птици. Имаше доста скъпа входна такса -385000 рупии / около 37$/ и се въздържах от посещение. Умората и многото събрани нови впечатления също бяха основателна причина. Е, порадвах се на няколко пернати красавци, които с гордост позираха в близост до входа на парка. Върнахме се в хотела в 17,50ч и…веднаха с банските на басейна. Тъкмо навреме, за да се полюбуваме и на днешния вълшебен залез в Кута- мигът, когато слънцето докосва морската шир.

 Утре ни предстои посещение на прочутите оризови полета  Jatiluwih Rice Terrace и храмът Улун Дану, разположен сред езерото Бератан. И двата обекта са „Визитната картичка” на остров Бали.

Следва продължение…

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.