Европа

Емоцията Дъблин и Северна Ирландия, част III

Ден трети

Сутришното слънце в Дъблин обещаваше един приятен декемврийски ден. За първи път не бързахме толкова, от както бяхме дошли в Ирландия. Направихме лежерна закуска в нашия апартамент и скоро се отправихме на разходка. Бяхме си набелязали още няколко обекта, които не успяхме да посетим в първия ни ден от пристигането. Запътихме се пеша  към Катедралата Сент Патрик /St. Patrick’s Cathedral/. Пътят ни отведе пред една много красива сграда на улица Доусън /Dawson str./ – Mansion House. По-късно разбрахме, че това е резиденцията на лорд-кмета на града. Той  се избира веднъж годишно измежду членовете на Общинския съвет от самите членове на Съвета. Сградата беше толкова красиво и естествено веднага започнахме със снимките.

Mansion House

След малко бяхме пред Катедралата Свети Патрик, носеща име на патрона-закрилник на града. Тя е най-големият храм в Ирландия, датиращ от 12 век. Според легендата катедралата е построена до естествен извор, където Свети Патрик извършва кръщелни церемонии. 17 март се празнува като Ден на Свети Патрик (това е денят на смъртта на покровителя на Ирландия), като държавен празник. Към катедралата има огромен двор, оформен като парк.  Храмът е построен в неоготически стил, а украсата датира от викторианската епоха. 

Катедралата Свети Патрик

Масивната й западна кула датира от 1370 г и притежава една от най-големите камбанарии в Ирландия. Платихме входна такса и влязохме. Бяхме впечатлени от  огромните прозорци, изкусните резби върху дървени мебели, високи сводове, орган. Подът беше украсен с пъстра мозайка в сложни фигури.

Интериорът на Катедралата Свети Патрик

В Катедралата е гробницата на Джонатан Суифт, автор на „Пътешествията на Гъливер”.  Известният писател някога е бил декан на Катедралата Свети Патрик и е погребан вътре в непосредствена близост до любимата му Стела (Естер Джонсън).

 Въпреки това, в  катедралата Свети Патрик липсва едно нещо, което прави църквата катедрала – епископ.  Седалището на архиепископа на Дъблин всъщност е в  Катедрала Христовата  Църквата /Christ Church/ , която е официална катедрала на Дъблин. Направихме си снимки пред един от символите в катедралата- старинна врата с дупка. Според легендата лорд Кидаре сложил ръката си в дупката за да се ръкува със своя враг лорд Ормонде. Е, и ние се ръкувахме през нея символично, за скрепяване на нашето приятелство.

 Скоро излязохме от Катедралата Свети Патрик и се отправихме към Христовата църква, за да я видим и на дневна светлина. Сега, огряна от слънцето изглеждаше по-приветлива и не толкова сковаващо тържествена, както снощи. Красив каменен мост  свързва храма със Залата на синода.  Днес  тук се помещава „Дъблиния“, Dublinia. Той е  Музей на викингите. Представлява Археологически музей, който разказва за древната история на Дъблин и околностите.

Но стига толкова духовност. Стана обедно време и ние се отправихме към прословутия квартал Темпъл бар /Temple bar/ / около 350метра/. Районът е дом на най-старата ирландска кръчма „The Brazen Head“, открита през 1198 година. На някои места можете да опитате повече от 600 вида бира, донесени от цял ​​свят.
 Самият квартал излъчваше някаква ведра атмосфера, незнам дали заради многото млади хора, които виждахме наоколо или слънчевото време способстваше за това.

Из улиците на квартал Темпъл бар

Влязохме и в култовия Temple bar, от чието име  е и славата на квартала.

Temple bar

Коледната украса в него сякаш ни обгърна от всякъде, хората се бяха събрали на по питие и сладка приказка, а музикант лекичко допълваше настроението с приятни акорди.

Интериорът на Темпъл бар

Намерихме друг ресторант в близост и се насладихме на вкусна ирландска храна, бира и уиски. Знаехме, че ще е по-добре да бяхме дошли тук за прощална вечеря, но сутринта ни предстоеше ранен полет за България.

Сега беше ред да отдадем заслуженото и на северната част на града и се отправихме към главната търговска улица О’Конъл.

 O’Connell Street или O’Connell е най -важната транспортна артерия в Дъблин . Ширината й  е около 50метра, а дължината – около 500 метра. Първоначално се е наричала улица Дрогеда, след това улица Саквил, а след 1924 г. е кръстена на Даниел О’Конъл , национален лидер на Ирландия през първата половина на 19 век. Паметникът О’Конъл, издигнат през 1882 г., е в дъното на улицата, с лице към моста О’Конъл.

Паметникът на О’Конъл

Улица О’Конъл, разположена в сърцето на Дъблин , е част от гигантска транспортна артерия, датираща от 18 век. По улицата има много търговски центрове и красиви сгради. На външен вид прилича на Шанз Елизе в Париж. Една от най-важните забележителности по улицата е така наречената Дъблинска игла. Тя е построена през 2003 година и достига височина от 121,2 метра, докато диаметърът на основата на конструкцията е 3 метра. Структурата постепенно се стеснява и завършва с шпил.  Дъблинската игла е инсталирана на мястото на взривения през 1966 г. паметник на британския адмирал Нелсън. Статуята е унищожена от членове на терористичната организация IRA. Официалното й име е „Паметник на светлината”.

Другата сграда-символ на улица О’Конъл е сградата на Главната поща /General Post Office/. Тя е построена през 1818г.  и е последната известна сграда в грузински стил, построена в Дъблин. По време на Великденския възход през 1916 г.  пощата е седалището на бунтовниците. По време на боевете сградата е силно повредена от пожар, оцеляла е само фасадата на сградата. Сега е музей и е символ на ирландската независимост.

Сградата на Главната поща

Направихме бърз шопинг по магазините и се уговорихме, която първа приключи с пазаруването да хареса бар и да каже на останалите. Към 17ч. вече знаех къде е сборния пункт с момичетата и пътьом минах по един от култовите мостове над река Лифи- Ha’penny Bridge.

На’реnnу

 Koгaтo e пocтpoeн пpeз 1816 г., На’реnnу e бил пъpвият жeлeзeн мocт нaд peĸaтa. Преди да бъде построен мостът Хапени, през Лифи е имало седем ферибота, управлявани от Уилям Уолш.  Фериботите са били в лошо състояние и Уолш бил информиран, че трябва да ги поправи или да построи мост. Уолш избрал последния вариант и му е било дадено правото да извлича такса от хапени /половин пени/ от всеки, който я пресича за 100 години. Toзи cĸpoмeн чyгyнeн мocт нaд peĸa Лифи ce e пpeвъpнaл в cимвoл нa Дъблин c бoгaтo yĸpaceния cи дизaйн и cтapи лaмпи. През 2001 г. броят на пешеходците, които ежедневно използват моста, е 27 000. Мостът е затворен за  ремонти през 2001 г. и е отворен отново през декември 2001 г.  с оригиналния си бял цвят. През 2012 г. градският съвет на Дъблин премахна над 300кг.  любовни катинари от моста Ха’пени и близкия мост  Милениум и постави надписи с молба хората да не слагат повече катинари на моста. На 19 май 2016 г. двестагодишнината от моста беше отбелязана със символично шествие.

Като говорим за мостове, другият емблематичен такъв в Дъблин е мостът на Самюел Бекет. Той беше първият мост, по който минахме след слизането си от летищния автобус по пътя ни към нашия апартамент. Веднага ме впечатли със своето изящество и подобен на арфа вид. Представлява въжен мост от 2009 г. с дължина 128 метра и широка 48 метра. Интересното е, че частите за моста са направени в Холандия и транспортирани до Ирландия. Мостът се ползва от автомобили и пешеходци и се работи по прокарване на трамвайни линии.

Мостът на Самюел Бекет

 До тук ви разказах какво успяхме да видим за тези три дни в Дъблин и в Северна Ирландия. Естествено оставихме си доста обекти „ за следващия път” – Старата дестилерия на Jameson (Old Jameson Destillery), Складът на пиво Гинес (Guinness Storehouse), Музей на писателите (Dublin Writers Museum), Национален музей на Ирландия (National Museum of Ireland, Дъблиния и Светът на викингите (Dublinia & Viking World).

За финал искам да споделя с вас няколко думи за ирландското уиски, на което имахме удоволствие да се насладим тези няколко дни. Историците са съгласни, че произвеждането на уиски е започнало в Ирландия. Първото писмено сведение датира от 1172. Няма точни данни кога е пренесено в Шотландия – първият писмен източник сочи 1494. Факт е обаче, че всеки шотландец ще ви каже, че макар Ирландия да е призната за негова родина, то Шотландия е страната, извоювала му славата и съвършенството на които уискито се радва и днес. Съществува хипотеза или по-скоро легенда, че св. Патрик – патрона на Ирландската католическа църква, е отворил очите на келтските хора от острова, когато ги е посетил с цел покръстване през 432г. след Хр., защото оттогава датира наименованието „Uisge Beatha“ (вода на живота). От думата „Uisge“ най-вероятно произлиза и днешното „уиски“ (whisky). Irish whisky  означава, че е отгледано и дестилирано в Ирландия. За разлика от произведеното в Шотландия обаче, минава през тройна дестилация и е с малко по-сладък вкус заради факта, че бъчвите, в които отлежава, преди това са съхранявали шери или ром. В местните пъбове имаше различни марки уиски, някои от тях дори не сме чували в България, както имаше и около 7 вида Jameson. Едно малко питие е 40ml. Затова си имахме нещо като наша парола: “Кво ще пием?”, а тези от нас, които вече си бяха поръчали  казваха на останалите „ Поискайте си едно малко от 5,20 /евро/”.

Така завършвам този мой разказ, който посвещавам на моите приятелки, с които споделих това вълшебно пътуване. Да са ми живи и здрави и да създаваме още спомени заедно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
error: Съдържанието е под авторски права
Close
Close

Беше засечен Adblock софтуер

Моля, позволете показването на рекламите за да подпомогнете развитието на този блог.